Цветовете, бодовете, мястото около врата, полите и китките са границите, които спират фурии и самодиви да ни навредят
Виждали ли сте кенарените ризи, пъстрите престилки и сукманите на бабите си?
Едва ли!
Децата може да са твърде млади, но това не значи, че няма да се доверят на магията на българските шевици - след като вярват на “Хари Потър” или на Баба Яга! И защо не! След като една островърха черна магьосническа шапка и метла вършат чудеса?
Преди много години се запознах с една жена, която ядеше хляб и оцет, но притежаваше най-невероятната колекция от народни носии и аксесоари към тях. Бяха запазени с много лавандула, тя ги докосваше само с бели ръкавици. Етнографският музей е направо беден спрямо нейната сбирка!
Тя беше издала албум, в който прилагаше майсторството на българката от векове към съвременните дрехи. И какво и защо е то? Какво ни пази от зли сили, затваряйки пътя им през врата, китките, полите? Нали именно точно там са фините бродерии. Разбира се, прекрасни са и тези на пазвата, които се спускат в два реда под яката.
Поговорката “По дрехите ще ги познаете” с цялата си сила важи за облеклото на старите българи. Само поглед към шевиците по дрехата на момата и става ясно от кой род е, от коя махала, че и каква зестра има.
Първите одежди на българките са били
само от риза
и престилка
Леко и удобно за работа на полето. Престилката става за всичко - и дете да носиш, и семена да събереш. Затова по някои краища викат “посевка”. Все още подобни “еднопрестилчени носии” могат да се видят в Родопите, твърди етнографката Ива Филипова. Тъканите са лен и коноп. Памукът се появява по нашите земи доста късно.
Лека-полека бабите ни взели да връзват още една престилка отзад, че и да я украсяват. Така се родили първите “плисирани поли” - бръчниците.
Шевици украсяват краищата на ризата и това не е случайно - червените конци, с които обикновено се веза,
пазят от уроки
и черна магия всички
“входове” на дрехата - пазвата, ръкавите, около врата.
В Разградско даже бродират кръстен знак на разреза по деколтето. А по връзването на колана се разпознава кое момиче се момее, кое е сгодено, а кое - млада невеста.
Едните пускали колана палаво да виси отстрани, а невестите скромно го връзвали на гърба си. Забрадката също трябвало да пази момите от лоши очи, змейове и зли самодиви.
Неслучайно най-много магии се правят с кичури от косата. Затова на сватбата от булката почти нищо не трябва да се вижда. Дори ръкавите на ризата са спуснати над пръстите. Смятало се, че някоя изоставена съперница може да стори магия за бездетство - най-страшната прокоба. А от социална гледна точка момата се хвалела с всичко, което е могла да изработи с ръцете си.
Сватбената риза се пазела и за женитба, и за погребение. Така че, ако съпругът изпревари жена си в отвъдното, да си я познае, като дойде при него, по ризата, че да се съберат пак, гласи едно от старите поверия. Затова
булката се
венчавала с две ризи
- едната да износи, а другата да скатае в раклата за последния си земен ден. Задължително невестата оставяла по нещо недовършено по дрехата - я шев недошит, я бродерия сгрешена. Това било съзнателно - да се знае и помни, че нищо не е съвършено, все нещо още може да се украси и добави.
Пак с цел опазване на плодовитостта най-много катове дрехи са се натрупвали около кръста на жената - по две престилки, 10-метрови колани и тежки пафти закачали там. Чужденци, минали през България през ония далечни години, после се чудели как бременни булки работят по нивите. Мистерията била, че около кръста жените усуквали дългите тъкани колани. Те им служели за чанта, за кесия, че и за опора на рожбите.
Японец възкликнал, като видял как се е пребраждала българката отпреди 2 века. На главата се слагала диадема с рога, върху които се опъва забрадката. И този знак бил за плодородие.
Накитите на българката също имали голямо значение във вярванията и ритуалите. Самото подрънкване на нанизите с пендари, на тежките обици наушници, на нашитите с дребни монети косичници гонело злите сили.
Колкото по-широка е шевицата на ризите, толкова по-млада е жената, която я носи, има пред нея бъдеще, тълкува тайните Ива Филипова. Старите жени се задоволявали с една тъничка ивичка кръстчета по края на фустите.
Най-пищни са
македонските носии
- те преливат от сърмени бродерии, тежат от педи шевици и вити гайтани, греят в ярки червени тонове.
После изведнъж върху домашната тъкан жената току върже да се изфука с фабрична кърпа, щампосана на гюлове - свиден спомен от панаир или донесена от гурбет от любимия. Случвало се мъжете толкова дълго да търсят по света препитание, че понякога сгодявали момата за калпака на наречения за нея младеж.
Днешните момичета трудно ще могат да облекат премените на прабабите си, твърдят етнографите. Те са за по-дребни фигури, с по-тънки кости.
Дантелите по женските дрехи се появяват по нашите земи в края на ХIХ век. На уменията да плетат брюкселските “паяжини” първи се научават моми панагюрки, ходили по Европата. Толкова голяма кокетка била българката, че с дни изработвала кенетата (краищата на забрадките), вплитайки конски косъм в дантелата. Да стои като колосана и да се вижда цялата красота. На главата си слагала тепелък - малко фесче, понякога цялото обшито с парички.
После лека-полека фабричните платове заливат и България. Идват европейските моди с първите женски списания от Австрия, Русия, Франция. Вече се носят маншони, кебове, филцови шапки. Но току отнякъде се подаде някоя нашенска шевица или дантела. Да ни припомни старите умения на сръчните ни прародителки. И в това, в което били убедени - шевиците ни не са случайни, те са портал пред злото! Може да не вярвате, но защо пък не да не извезате нещо дребно на дрехата си.
Сега ще ви разкажа една история.
Българска дизайнерка Ина Асса, дъщеря на известния художник Греди Асса, сътвори от фини нишки от сребро и скъпоценни камъни малко копие на част от национална шевица.
Брошката беше подарена на английската кралица...
Не я отказа...
Вярвайте в магията на шевиците!
Коментари (0)
Вашият коментар