Турове с таен маршрут показват най-добрите образци на БГ архитектурен модернизъм

Собственици отварят апартаментите си за посетители - може лично да пипнеш предмети от епохата

Да влезеш в чужд апартамент без ключ и покана, по принцип е незаконно. Да влезеш в него обаче в компанията на млади български изкуствоведи и актьори, които да ти разкажат за модернизма от 20-те и 30-те години, е хем позволено, хем обогатяващо.

“Български архитектурен модернизъм” е фондация, която се занимава с проучвателска дейност и популяризиране на архитектурата от периода между двете световни войни. Нейни създатели са изкуствоведите Васил Макариев и Теодор Караколев, запознали се през 2014 г. Три години по-късно организират първото си събитие - откриват изложби в различни градове на страната, които съпътстват с турове из София, Варна, Бургас, Русе и Казанлък. Тогава разбират, че тази форма на комуникация е изключитолно добра за промотиране на архитектурата.

“Хората в пряк контакт с обектите виждат кое им е ценното, как и защо могат да се пазят и какво се случва, ако това не се прави”, разказа пред “24 часа” Васил Макариев. Така тази форма малко по малко продължава да се случва и прераства в това, което правят в момента - турове из София и други градове на страната.

“Човек може да остане изненадан, че например в село Осоица, Софийско, може да има някакви страхотни сгради. Обаче има.

Или в село Сенник в Северна България, където също има прекрасни образци на модернизма

Така че в някои случаи това е изненадващо, но това ни е целта - да покажем, че тази архитектура е навсякъде около нас, съвсем не е само в София или големите градове”, обяснява Васил.

Обиколките се организират на малки групи с желаещи да научат повече за българския архитектурен модернизъм. Това става с предварително записване в профилите в социалните мрежи на фондацията.

Мястото на среща и маршрутите не се оповестяват предварително обаче, като единствено записалите се научават къде се събира групата. И така, хората отиват на дадената локация, чакат поединично или на малки групи и се гледат подозрително помежду си, докато пристигнат водачите им.

“Туровете ги правим с актьора Велизар Емануилов, който се включи в обиколките “Жилището и здравият дух”. Те се оказаха едно от търсените наши събития, като вече са се провели над 20 пъти, ако не и повече”, каза Васил. Двамата развеждат хората по маршрут, който е известен предварително само на тях. Показват се сгради от междувоенния период, разказват историята им и обръщат внимание на детайли, характерни за времето.

Може би най-вълнуващата част от туровете е разглеждането на интериора на някои апартаменти. Характерно за него е, че винаги е функционално решен. “Това има своята концептуална обвързаност с периода, стила, някои теоретични постановки на времето”, обяснява Васил.

“На живо демонстрираме един от важните принципи на модернизма, а именно този за адаптивност на помещенията. Примерно как при променящите се нужди на обитателите отделните помещения могат по много лесен начин да бъдат обединявани или разделяни. Показваме и обекти от нашия фонд - шпионки, дръжки за прозорци и врати. Наскоро ни попадна една фасунга от 30-те, с какъвто модел са оборудвани полилеите в един от апартаментите. Дори възможността хората да подържат един такъв обект, да го видят и да го пипнат с ръка, е нещо много приятно”, каза още той.

Оказва се обаче, че няма достатъчно запазени апартаменти

и сгради от периода Повечето от тях са в доста тежко състояние. Именно това е и основната цел на фондацията - да покаже, че автентичността може да бъде опазвана и използвана в съвремието. Апартаментите, които те посещават с групите, са пример за това. В тях се живее, въпреки че не са нанесени почти никакви промени по вратите, дограмата, разпределението на помещенията.

Въпросът за опазването на архитектурата е комплексен, смята Васил. От едната страна стои Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), който се занимава с паметници на културата, макар че не всяка от постройките е такава. Друг въпрос е защо не всяка ценна сграда е с такъв статут, вметват младежите. Затова изкуствоведите прокламират идеята, че опазването трябва да дойде от самите хора, след като осъзнаят, че сградите им са ценни в своя автентичен вид. По този начин се провокира съзнателно, доброжелателно опазване.

Пример за това са собствениците на жилищата, които са част от обиколките. “Запазвайки нашето жилище в неговия автентичен вид, ние вярваме, че поне малко допринасяме за съхраняването на добрата визуална среда поне в личен план. В годините на обитаване малко по малко съумяхме и да обзаведем жилището с мебели от периода, които всъщност съвсем не се намират трудно, а при добро стопанисване може да вършат чудесна работа и до ден днешен”, разказаха за “24 часа” притежателите на един от домовете, които обаче пожелаха анонимност. Самите те решават да предоставят имота си за проучвателската дейност и да отворят вратите си за посетители, тъй като споделят инициативата за опазване на архитектурата от периода в нейния оригинален вид.

Самото обзавеждане също е част от

стилистичната линия, която следва модернизма - многофункционалност, липса на орнаментация,

но пък много премерени елементи, геометрия, пропорционалност. Жилищната архитектура от този период е направена така, че да служи по най-добрия начин на човека. В някои случаи може би дори стигайки до идеята за машина за живеене, както се изразява Льо Корбюзие. Нашата архитектура много рядко стига до това, но върви в тази насока - всичко е много утилитарно, удобно, но същевременно е доста елегантно, красиво и може до ден днешен да се използва.

Днес има материали, с които може да се реставрират дограми и врати. Любопитно е, че балатумът например е фигурирал още в този период и е бил много модерна настилка.

Цветовете са били доста по-различни от тези, на които сме свикнали в момента, не толкова ярки и сатурирани, цветовата гама е била доста по-обрана.

Градът е изглеждал доста по-хомогенен, а не крещящо шарен

За да достигнат до сградите, които показват в своите турове, Васил и колегите му минават през дълъг път на проучвателна дейност. Това може да стане на място чрез говорене със собственици, но и с търсене на информация в Държавния архив, Народната библиотека, пресата от периода, в която са се публикували много проекти.

Освен в България изкуствоведите правят проучвания и в Германия. Вече са организирали пътувания до Мюнхен, Берлин, Дрезден, Щутгарт, Карлсруе, Дармщат. Интересното там е, че огромен процент български архитекти успяват да се дипломират в годините между двете световни войни при едни от големите имена в световната и европейската архитектура. След завършването си там те са се връщали в България и са практикували тук. Това показва, че българската архитектура от този период съвсем не е назадничава, догонваща, а е в крак с времето си.

Случва се посоката на обогатяване да се обръща. Понякога посетителите на обиколките разказват личните си истории, свързани със сгради от периода. Така благодарение на тях организацията открива нови обекти, които да добави към маршрутите си. По този начин те успяват да идентифицират например сграда на улица “Екзарх Йосиф” с нейното име, архитект и година на построяване. “Така успяваме да се доберем до оригинални проекти на сгради, чертежи, документация, което иначе е напълно немислимо, ако нямаш документ за собственост на дадена сграда. Това е един гъдел, който трудно може да бъде заменен с нещо друго”, казва Васил.