Тя е момичето, което раздава коли и телевизори всяка събота в „Станция нова", а през седмицата се вихри в някой репортаж в „Шоуто на Иван и Андрей". Завършила е актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ миналата година. Играе роли в няколко постановки в театри в Ловеч и в Плевен. Тя е и Джиджи от сериала по БНТ „Клиника на третия етаж".
Казва се Малка Сладка Бианка или СуперБианка, a по-сериозно - Бианка Илич Цветкова. Срещам се с нея в гримьорната преди един репортаж и очаквам да срещна супервеселото лице, което познавам от телевизията. Интервюто обаче започва малко сковано. Не след дълго разбирам, че Бианка е започнала да се притеснява от това, че често медиите изопачават думите на интервюирания. След като се разбираме по този въпрос, нещата потръгват и си идват на мястото.
Първо, естествено, си говорим за работата при Иван и Андрей, където попада, след като е одобрена на кастинг за sms аукциона на „Станция нова". Сега, когато лицето й вече е познато от телевизията, Бианка казва, че отношението към нея се е променило по-скоро в положителен аспект. „Често ми се обаждат познати да ми кажат кой репортаж е бил добре или не. Всички се кефят. А иначе хората ме разпознават по улиците и още не ми се е случвало да ме хокат. Досега ми се случват само хубави неща. Наскоро например бяхме на фирмено парти в един клуб, откъдето се прибирах с такси. Изведнъж шофьорът ме попита: „Извинявай, ама ти не си ли СуперБианка?" „Да", казвам аз, а той въодушевен ми вика: „Май щеха да те бият в Гърция на оня репортаж, а?!" После вдигна радиостанцията и се похвали: „Колеги, возим СуперБианка", смее се актрисата, която е абсолютно съгласна, че най-прекият път един актьор да бъде забелязан е телевизионният екран. „Все пак е въпрос на личен избор дали искаш да се появиш в театъра или по телевизията. На мен ми е добре и тук, и там. Винаги ми се прави нещо ново."
Питам я дали има изиграна сцена в театъра, която често се връща в съзнанието й, и Бианка веднага се сеща за дипломния си спектакъл в НАТФИЗ, който „супермного го репетирахме, аз приемам на сериозно всичките постановки, в които играя, и често ги премислям - дали е можело да бъде и по-добре". Актрисата пази мили спомени от времето, прекарано в театралната академия, и разказва: „Всички там бяхме суперблизки, целият клас. Бяхме нон стоп заедно. Това, на което мен ме научи НАТФИЗ, е дисциплина, а после всеки решава как да използва наученото. Иначе там денонощно репетирахме, няма да забравя всяка премиера на постановка. Ходехме и на турнета. В Полша на фестивала беше страхотно. Там се напих със зубровка, онази специална водка с трева, върху която биковете са пишкали. Много яка беше. Толкова бях пияна, че исках да бъда бик, и съм заспала навън на тревата. Там много дружелюбно ни посрещнаха поляците. Извадиха едни наденички, ние носехме тъпан и гайда и като се подкарахме с тия наденички и с тая водка... Пихме, пяхме."
Оказва се, че забавният и весел образ, който Бианка успя да си изгради от екрана, не е измислица, но пък заради него редовно й се случва да не я приемат сериозно. „Доста пъти, когато обяснявам нещо сериозно, хората си мислят, че е смешка. Не ме отразяват, очакват да се шегувам", признава тя и казва, че ентусиазмът й за всичко идва от хората покрай нея и от това, което я провокира да се усмихва. Заради забавата би се навила да участва и в реалити, „но в което се прави нещо, харесват ми VIP Dance или Survivor".
Време е да се поровим малко и в личния живот на суперрепортерката. Тя признава, че е щастлива с приятеля си, който също е актьор, казва се Иван Велчев и се занимава предимно с дублаж. Свири и на барабани, но не се занимава професионално с това. „Той играе в Централния куклен театър, бяхме в един клас четири години в академията. Познаваме се толкова добре. Аз въобще не го харесвах през тия четири години. Всеки от нас си живееше живота и малко преди да завършим, се сетихме, че съществуваме." Двамата с Иван почти живеят заедно. „Неофициално... Майка ми и баща ми постоянно ми звънят и ме питат дали няма да се прибирам. Но аз все по-рядко си ходя у нас." Оказва се, че влюбената Бианка е и много романтична. „Много обичам да правя разни спонтанни неща. Например да заведа Иван на Копитото вечер и да гледаме светлините на София." В този ред на мисли не мога да не я попитам и как с половинката й са отпразнували празника на влюбените 14 февруари. „Аз бях до късно на работа, така че не беше нещо планувано. Бяхме си вкъщи и после отидохме в един клуб да слушахме една приятелка. Иначе си падам повече по традиционните български празници, така че свети Валентин не ми е много на сърце. За мен най-хубавият празник е Денят на детето, защото аз съм родена тогава. Но от четири години все не успявам да го празнувам."
За двамата с Иван ми казва още, че много се ревнуват. „Особено аз съм много ревнива и понякога се мразя за това... Сърдя се, карам се, затварям телефони, пиша съобщения. После се чудя защо му причинявам това. Но сякаш двама човека са в мене, даже понякога повече, нали съм близнаци", смее се актрисата, която през свободното си време обожава да пътува. „Имам идея да вложа много пари в обикаляне на различни страни. Навсякъде ми се ходи, в Китай, Индия, навсякъде в Европа", разказва тя.
След като Бианка е обвързана, не може да не се заговорим и за сватби и деца. „Ми не мисля да се омъжвам скоро, има още време пред мен... Сега все пак съм на 24. Живее ми се, хич не ми се бърза. А за деца... да, искам да имам деца, но на този етап не бих си родила. Бих си осиновила! Аз съм много вярваща, религиозна съм и знам, че жената е създадена да ражда, но според мен има достатъчно деца без родители и за някое от тях наистина бих се грижила. Все пак след десет години може да ми дойде друг акъл и да реша да раждам."
За своето детство пък СуперБианка разказва: „Спомням си, че имах един обожател в детската градина - Веско, с който бяхме като дупе и гащи. Иначе много биех момчетата, като ме сваляха, дърпаха ме за косата. Те идваха да се оплакват на вратата на майка ми, а баща ми все ме защитаваше. Абе въобще не им се оставях, аз и сега не се оставям. Малко като пораснах, също бях много щура, бягах от къщи, редовно се карах с нашите и си събирах багажа. Тръгвах, те ми се обаждаха да се върна и аз се връщах... като ми свършат парите."
Коментари (0)
Вашият коментар