Когато една млада актриса се превърне в муза на Ал Пачино, това веднага я прави специална в очите на филмовите ценители. Джесика Частейн плени режисьорското въображение на големия актьор и го мотивира да заснеме авангардния филм "Саломе" по текст на Оскар Уайлд. Частейн играе прочутата танцьорка от новия завет - символ на опасната женска прелъстителност. Да се надяваме, че "Саломе" на Пачино ще дойде и по българските екрани на някой от есенните арт фестивали. Със сигурност в кината ще акостира друг, крайно любопитен проект с участието на Джесика - епичната научнофантастична мелодрама на Кристофър Нолан "Interstellar".
Частейн е необичайно явление в съвременната развлекателна индустрия. Във време на звезди, продукт на маркетолози и имиджмейкъри, проектирани за глобална слава още преди да навършат 22, тази изящна актриса предефинира правилата на индустрията. През 2010-а 33-годишната Джесика е напълно анонимна за широката публика американска изпълнителка с театрално образование и малки изяви тук-там.
През 2011-а излизат 7 филма с нейно участие, тя е номинирана за "Оскар" и "Златен глобус", а през 2012 година е обявена от "Тайм" за един от "100-те най-влиятелни хора на 2012-а". Скоро заваляха и сравненията с грандамата на американското кино Мерил Стрийп.
След няколко запомнящи се участия в качествени заглавия Частейн достави солидно изпълнение във "Враг номер едно" - филмът, който я направи глобално разпознаваема и уважавана актриса.Тя играе ролята на служител на ЦРУ по петите на Осама бен Ладен.
Джесика сама си казва, че страшно дълго време не е могла да спечели дори и едно прослушване.
Тя е дъщеря на вегетарианска готвачка и пожарникар, които имат общо пет деца. Родена е в Калифорния, но успява да се запише и да учи драма в прочутата школа "Джулиард" в Ню Йорк. Тя и още няколко млади перспективни студенти са приети със стипендия, платена от починалия наскоро легендарен актьор Робин Уилямс.
Филмът, който най-ярко капсулира необичайното излъчване на Джесика Частейн, е философският магнум опус на Терънс Малик от 2011-а "Дървото на живота". В тази визуална поема за сътворението на света и съзряването Частейн е болезнено красива персонификация на идеята за чистота и земна мъдрост. Терънс Малик вижда в стройната червенокоса жена олицетворение на майката природа.
Частейн преминава през сюрреалистичните кадри като някакво видение от миналото и пленява въображението на зрителя. Тя стана звезда късно, но ще свети дълго време.
Материалът е на вестник "Труд"
Коментари (0)
Вашият коментар