Изследване анализира 17 000 парчета, установи, че рапът е по-революционен и от “Бийтълс”
“Ролинг стоунс” или “Бийтълс”? Това, както всеки от поколението бейбибум знае, е фундаменталният въпрос в музиката, пише “Икономист”. Вторият въпрос е дали тези две групи са в основата на музикалната революция от 1963 и 1964, която американците наричат Британската инвазия, а британците броят за начало на модерната популярна музика.
За да отговорят на тези и други подобни въпроси научно, Матиас Моч от University of London и Арманд Лерой от Imperial College събрали 30-секундни откъси от
17 094 песни, присъствали от 1960 до 2010 г. в Billboard Hot 100
(най-известната класация на сингли в САЩ). След това подложили на звуков анализ всеки от клиповете.
Те открили, че могат да извлекат “теми” от музиката. Става дума за елементи, които или присъстват, или отсъстват от парчето (например “барабани, агресивни, ударни” или “женски глас, мелодичен, вокал”). Както може да се очаква, едни жанрове били представени повече от други по различните “теми”. И възходът и упадъкът в честотата на използаване на “темите” бележат възход и упадък на жанрове. 
Например една и съща тема присъства при изпълнители с амбиции за концерти на големи стадиони (“Мотли Крю”, “Ван Хейлън”, “Куин”, “Кис”, Алис Купър) и се засилва между 1978 and 1985 г., за да залезе в ранните 1990 - това е епохата на Arena Rock.
Друга тема се засилва в късните 1980 и после бързо набира скорост до върха си през 1993. Това е възходът на хип-хопа, рапа и други свързани жанрове. Като ярки примери са дадени Busta Rhymes и Snoop Dog.
Но двамата изследователи отишли по-далеч - приложили статистически метод по “темите”, за да разделят модерната популярна музика на 13 стила (Виж графиката).
След това проследили кога миксът от стилове се променя бързо и кога замръзва на място. Най-общо това е историята на музикалното разнообразие - кога песните стават монотонни и доскучават и кога се появява ново звучене. Както показва графиката, има три периода на бърза промяна. Първият е от
1963 до 1964 г. - британската музикална инвазия, свързана с класическия рок.
Вторият е в началото на 80-те, свързан с ню уейв, диско и хард рок.
Третият е около 1991 г. 
Проучването подсказва и други неща, например че пънкът през 70-те не е бил чак толкова революционен, колкото на феновете му им се иска да вярват.
Според “Индипендънт” изследването е показало, че 1986 е годината на най-досадната и повтаряема поп музика, а 1991 г. - на най-революционната, когато рапът и хип- хопът разнообразяват ритъма. И от графиката се вижда, че тенденцията към монотонност има пикове в началото на 70-те и в средата на 80-те. Скуката и еднаквото звучене на песните по това време се свързва с
появата на дръм машините
(пример - “Пет шоп бойс”), царуването на които свършва с възхода на рапа в началото на 90-те.
Оказва се също, пише “Икономист”, че дори ако британските групи не са започнали музикалната революция от ранните 60-те, те вероятно са били нейните “болшевики”, тласкайки я до предела. Защото признаци на промяна има и преди “Бийтълс” и “Ролинг стоунс”, но когато те идват на сцената, водят със себе си нови стилови характеристики на епохата. 
Материалът е на вестник "24 часа"
Коментари (0)
Вашият коментар