Видни българи, убити от българи: Гео Милев е осъден заради поемата "Септември"
hiclub.bg | 03 Юни 2015 г. | 1095 показвания | 0 коментара

Поредицата “Видни българи, убити от българи” е подбрана и подготвена от литературния историк и бивш депутат от СДС Йордан Василев. В нея авторът проследява съдбата на онези българи, останали в историята ни, чието име е белязано с насилствена смърт или съмнение за такава. Миналата събота публикувахме разказа му за края на д-р Никола Генадиев, Борис Хаджисотиров, Тодор Александров, Михаил Дашин и Димо Хаджидимов. Предлагаме ви петата част от поредицата.

Вълчо Иванов (1880-1925 г., на 45 г.) се включва в социалистическото движение още като ученик, след това е учител (1909-1921 г.). В София е избран за общински съветник (1921). След въстанието през септември 1923 г. е вече член на ЦК на БКП. Арестуван е на 25.2. 1925 г. и е убит след изтезания в полицията. Трупът му е изхвърлен на ул. “Гурко”. Големият журналист Йосиф Хербст вижда това от прозореца на къщата си и го описва в своя вестник на следния ден. Публикацията предизвиква обществен скандал.

Голямо значение за съдбата на Никола Милев (1881-1925 г., на 43 г.), селско момче от Македонския край с баща занаятчия, има обстоятелството, че той е съученик със Симеон Радев в лицея Галата сарай в Цариград. Още като ученик се включва в македонското движение (1898 г.), а доста по-късно се сближава с Тодор Александров. След време Милев е журналист при Симеон Радев във в. “Вечерна поща” (1902 г.), записва се да следва история (1903-1909 г.), специализира във Виена (1910-1912 г.). Участва в Балканската война, а после е избран за доцент в Софийския университет (1915-1922 г.), от 1923 г. е професор. По същото време (1918 г.) е бил и директор на печата в Министерството на външните работи и вероизповеданията, а по-късно е противник на управлението на БЗНС и e между основателите на Народния сговор. След убийството на Александър Греков (1922 г.) поема ръководството на всекидневния в. “Слово”, избран е за председател на Дружеството на столичните журналисти, става масон с ръководна роля, а след преврата на 9.6. 1923 г. е канен за министър, но отказва, приема да бъде народен представител. Назначен е за съветник към българската делегация в Обществото на народите, Женева, поканен е да замине като пълномощен министър (посланик) в САЩ, но е убит. Причината - леви дейци, подкрепяни от служби на СССР, решават, че трябва да бъде ликвидиран, защото е противник на коминтерна. Убийството (13.2. 1925) е извършено на бул. “Дондуков” в центъра на столицата. Изминали са 8 месеца от гибелта на Тодор Александров. Но преди това проф. Милев е сред основателите на Македонския научен институт (1923). В своите спомени Иван Михайлов му прави характеристика: “У него имаше чудно съчетание на кротост и твърдо убеждение. От цялата му осанка, но особено от речта му лъхаше някаква ангелска топлота и сигурност. Говореше просто и сърдечно.”

За него се изказва и русофилът Михаил Маджаров: “Загубихме един от най-добрите българи. Загубихме един от редките публицисти, каквито е раждала нашата страна. Загубихме един дълбок историк. Загубихме един от най-умерените и разсъдливи политици. Загубихме един художник на перото. Милев беше спокоен в разсъжденията си и логичен в заключенията си. Той беше родолюбец в най-хубавия смисъл на думата; за Македония беше готов да даде всичко освен България. Ценя високо неговите качества и се прекланям пред неговите дарби.”

Между многобройните научни трудове на Никола Милев особено признание получава книгата му “Католишката пропаганда в България през XVIII век” (1914 г.). По времето на комунистическия режим името му не се споменаваше, но в последно време бе издаден том “Професор Никола Милев. Дневници, спомени, пътеписи, писма” (2008 г.).

Само дни след убийството на Вълчо Иванов и проф. Никола Милев е разстрелян на ул. “Сердика” близо до бул. “Дондуков” депутатът от левицата Тодор Страшимиров (1880-1925 г., на 44 г.), брат на писателя Антон Страшимиров. Роден е във Варна, като ученик се включва в социалистическото движение, а от 1903 г. вече е член на партията на широките социалисти. Като студент участва в освиркването на княз Фердинанд (през 1907 г.) и е изключен от университета. Заминава за Швейцария и там завършва право. След края на Първата световна война Тодор Страшимиров става член на комунистическата партия (1920 г.) и след това е избран за народен представител. От трибуната на парламента смело разобличава започналия терор. На 17.2. 1925 г. привечер сам той става жертва. Брат му, Антон Страшимиров, е покрусен и отпечатва кратък некролог: “Убиха и брата ми Тодора. Бог да пази България!”

При атентата в църквата “Света Неделя” (16.4. 1925 г., Велики четвъртък) загиват 213 души, между които има жени и деца, но и много офицери и генерали. Организатори са хора от нелегалната БКП. Между убитите е и Паскал Паскалев, адвокат, кмет на София тогава (14.7. 1924-16.4. 1925 г.). На негово име бе назован булевардът, който сега е “Христо Смирненски”, а след 1990 г. името му носи друга столична улица.

Личността на Гео Милев (1895-1925 г., на 30 г.) прави изключително впечатление. Той завършва гимназия в Стара Загора (през 1911 г.) и като ученик издава ръкописни вестници, превежда големи поети като Пушкин, Лермонтов и др., после следва романска филология в София (1911-1912 г.) и в Лайпциг (1912-1914 г.). От това време са и първите му публикации. През юли 1914 г. е в Лондон и общува с белгийския поет Емил Верхарен, премества се в Лайпциг, но скоро се прибира в България (1915 г.) и печата преводи от Маларме, Верлен, Верхарен, Ницше, другарува с млади поети символисти - Лилиев, Дебелянов, Траянов и др. Мобилизиран е (през март 1916 г.) и след завършване на школа за запасни офицери е изпратен в 34-ти троянски полк край Дойранското езеро, ранен е в главата и загубва едното си око (през април 1917 г.). От февруари 1918-а до март 1919 г. е в Берлин и там е подложен на няколко тежки операции, поставено му е изкуствено око, но въпреки болките той посещава музеи, изложби, библиотеки, театри, общува с немски млади творци, дори публикува в немски експресионистични списания. Завърнал се в София, издава сп. “Везни” (1919-1922 г.), а след това сп. “Пламък” (януари 1924-януари 1925 г., спряно от властите). Там отпечатва поемата “Септември” и заради това е осъден. След атентата в църквата “Св. Неделя” на 15 май 1925 г. изчезва. От данни и показания в много по-късно време се узнава, че е бил удушен в полицията с тел. Гео Милев е автор на много стихотворения, поеми, есета, направил е и значителни преводи. Още първата му стихосбирка “Жестокият пръстен” (през 1920 г.) прави силно впечатление и предизвиква отзиви.

##########

Материалът е на вестник "Труд"

Хороскоп
Овен
Здраве: ★★★★★ Любов: ★★★★
Късмет: ★★★★★★ Работа: ★★
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Цял живот събирах отломките на славянското наследство, надявам се да имам много следовници, а те винаги се появяват в периоди на изпитания Баща ми - ген. Добри Джуров, прие 10 ноември като неизбежност, без да предвиди развоя на събитията, които, както винаги, помитат целите  Със семейството на Тодор Живков бяхме близки и не сме прекъсвали

Примабалерината на Националната опера Марта Петкова и премиер-солистът Никола Хаджитанев ще открият VI-ия международен фестивал на балета в Кремъл днес, 23 септември. Те са в главните роли в „Лешникотрошачката”. Марта Петкова ще е в образа на Мари, Хаджитанев ще е Дроселмайер. Двамата ще са на сцената с едни от най-големите имена в балетното

Преди 40 г., когато беше още манекенка, предсказах на Катето Евро, че ще стане актриса. Сега снимам любовна сцена с нея във филма на Илия Костов “Пътуващо кино” Аз съм вегетарианец, който яде сланина - това е аурата на прасето. Когато са я жулили, дедите ни са били най-здрави Живея много добре в каравана без колела в село Кондолово,

Експерти предупредиха за злонамерен софтуер, който тайно ...
Вместо да я целува на снимките на "Авантаж" За разлика от ...
Анимация карикатура на седмицата от автора на ...
Големият български композитор Хайгашод Агасян се разходи из ...
Млад жандармерист предложи брак на приятелката си минути ...
Председателят на Комисията по култура и медии в 44-то ...
1887 г. 24-годишният висок, смугъл и очароващ със своята ...
Американската актриса и активистка Памела Андерсън ...
Актьорът Лорънс Фишбърн, познат на зрителите с ролите си в ...
Емилия явно още продължава да пие тежките антидепресанти, ...
Румина обича семейния уют. Тя знае, че най-голямото ...
Концертът му е на 26 септември в зала “Арена ...
Международният музикален фестивал “Златен кестен” събира на ...
Картини от България, Гърция, Румъния и Сърбия събират ...