Карамански спаси Киркоров от руската мафия

От България днес

Кой е той
Академик проф. Принц Папа Жан - Иван Николов Георгиев е ексцентричен художник, писател, режисьор и лeчител. Завършил е финанси и кредит и социално дело във Висшата стопанска академия "Д. Ценов". През 2000 г. се жени за руска депутатка - Алла Павловна Красникова. От първата си жена Мария има две дъщери и внуци. С голямата си любов Ирина Делина се запознава в един асансьор в НДК, отивайки на лекция на Материус Розенкройцер, който от дълги години живее в САЩ. Папа Жан е бил близък приятел с "кръстника" Иво Карамански, както и със световноизвестната лечителка Джуна, която почина преди шест месеца в Русия.

- Проф. Принц Папа Жан, разкажете за проекта - "Любов без война", най-голямата в света "Книга на вечността", която готвите през юни?
- В момента работят по него. Тази книга се състои от 20 013 страници и е книга-картина. Ще я предложа за Гинес. Идеята на този проект е обединяване на човечеството чрез любовта и изкуството. Тя ще се чете на почти всички езици. Ще я подаря в музей с хиляди дискове копия. Екземпляр ще полети и в Космоса. Тази книга е 40-годишният ми творчески и интелектуален труд. В нея ще бъде включена и "Картината на хилядолетието", подписана от хиляди политици, хора на изкуството и деца. Вътре ще са и картините ми на Ванга и "Титаник". Представянето съм го замислил през месец юни пред НДК, като в момента ми предстоят разговори с политици за нея.

ВНИМАНИЕ, ЧИТАТЕЛИ! Целия текст, снимки, още факти и интересни детайли ще публикуваме УТРЕ в хартиеното издание на "България Днес"!

- Споменахте Ванга, когато се срещнахте, какво ви каза тя?
- Няколко пъти сме се срещали с нея. Първото, което ми каза, беше: "Ще те бъде, а другите ще те следват. Един ден ще нарисуваш картина с моя образ". И така стана. Ванга беше моя приятелка, както и великата Джуна, Бог да я прости.
- Шест месеца станаха наскоро от кончината й. Били сте професор в нейната академия, лекували сте болни заедно. Джуна ли ви даде званието академик?
- Да, точно тя. Щеше да ни гостува в България, но месец преди това да се случи, почина синът й и тя не можа да го преживее. Между другото баба Ванга й бе предрекла тази смърт. За съжаление има неща, които няма как да се избегнат в живота. Това е съдба.
- Как се запознахте с Джуна?
- През 1998 г., в мига, в който се видяхме и си докоснахме ръцете, получих супервъзпламеняване в мозъка. Веднага ме покани и каза, че нейният дом може да бъде и мой дом. След това разгледа картините ми. Джуна е изключителна жена, работохолик. През 70-те години, когато Брежнев се разболява тежко, я открадват от мъжа й в Тбилиси, развеждат я тайно, за да може да го лекува.
- Правили сте тантра секс с нея?
- Да. Това е велико усещане. Превръща се сексуалната в интелектуална енергия. Световна теория е точно преди оргазма да акумулираш тази енергия от тестисите в мозъка си и така се създават най-великите постижения. Така съм направил и най-хубавите си шедьоври с подобни тантрични практики. Между другото съвсем скоро ще бия рекорда на Сен Симон - наближавам бройката на 20 000 жени, с които съм спал. Ако животът ми даде здраве. На 60 години съм и го правя постоянно с млади жени. Къде ли не съм правил секс - дори върху делфини с моята приятелка, а рибите плуваха около нас.

- Джуна не е обичала Алла Пугачова. Защо?
- Голяма ревност и големи скандали бяха между тях! Те воюваха например за един от най-хубавите дворци на Арбат. Алла искаше да направи там международна музикална академия, а Джуна - международна академия за алтернативна медицина. Джуна получи сградата от държавата, тя струва стотици милиони. Присъствах на едно парти на Алла след неин концерт. Алла започна да налива на Джуна водка, а Джуна не пие. Алла, явно пийнала, продължи да настоява да я черпи. Накрая Джуна се ядоса, бутна я на земята, удари я с един пепелник, разцепи й главата и си тръгна... Двете имат някаква непоносимост. Искат да са най-влиятелните жени в Русия и споряха постоянно за това коя е по-добра от другата.
- За Карамански спомняте ли си често?
- Постоянно, той е в сърцето ми. Невероятен мъжкар беше и постоянно обграден с жени. Една-единствена простотия съм виждал с него, един път се бяха били пет човека и една седмица ги лекувах. Тогава Иво се беше бил с Георги Илиев на ВИС-2 в една дискотека и дясната му ръка почти беше обездвижена от ударите. На два пъти съм му спасявал живота на Иво. Първият път беше пиян и тръгна по полето срещу движението по пътя, слава Богу, беше късно и нямаше много автомобили, а пък аз извъртях волана, а после седнах да карам.

- Той вярваше ли, че може да бъде убит?
- Не мисля, макар че го предчувстваше. Имаше много врагове. Но ако аз присъствах тогава, може би пак щях да го спася или и аз да си отида с него. Тогава обаче бях болен и не бях на този купон. Иво ми имаше изключително доверие, държах куфарчето му с милионите, което за съжаление изчезна на другия ден след смъртта му.
- Полицията ли го взе?
- Едва ли, по-скоро хората около него.
- Кога ви поръча прословутия си портрет Иво - гол, разпънат на кръст като Христос?
- Да, с надървена паламарка (смее се). Няколко пъти ме връща да му уголемявам члена. Идеята да е така позициониран беше моя. Занесохме картината във фермата му. Там той си отглеждаше прасета, имаше мечка, маймунки, сърнички. Веднъж мечката се разболя и Иво я уби, направихме си кюфтенца. Едната маймунка много обичаше да се самозадоволява, особено като я напиехме с бира. После махаше перденцето, което направихме за портрета точно на мястото на члена на Иво, за да не го виждат децата му. Когато те идваха, слагахме перденцето, а маймуната го махаше. Този портрет много хора Иво караше да му го целуват директно на стената. А мен ме питаше: "Защо бе, Папа Жан, си ми го нарисувал обърнат наляво, аз не съм комунист бе, човек, нямам леви наклонности!" (Смее се).
- Какъв човек беше Карамански?
- Силен характер, беше и медиум. Предсказа на Вежди Рашидов, че ще е следващият министър на културата. И то се случи. Дори имаме снимка от рождения ден на Георги Христов у тях. Там беше и Филип Киркоров. Тогава Иво целуна по главата Веждито. Това беше незабравим рожден ден. На него Иво много искаше да се запознае с Киркоров. Тогава Филип имаше проблем с руската мафия и с един разговор Иво му разреши нещата точно защото имаше голямо лоби. Именно в този ден Филип ми поръча и два портрета - на жена му Алла и негов за 70 000 долара всеки. Той предложи сумата. Направих ги с голяма любов. Занесох ги в Москва, срещахме се няколко пъти, но до ден днешен Филип не си ги е откупил. Много нечестно и некрасиво постъпи. Стиснат човек до безумие.
- Нели ли беше голямата любов на Карамански според вас?
- Тя беше от големите му любови, но първа бе Галя, жена му. Той имаше и друга любов - една колумбийка, която дойде седмица преди той да почине. Изключително красива девойка. Нито една от жените му не ревнуваше другата. Имаше мир и разбирателство между тях.
- На кои от известните сте правили портрети?
- На много. На Шаляпин, на Висоцки, Джуна, Ванга, Лили Иванова, Васил Божков и много, много други. Срещал съм се и с Путин, с Елцин, докато бях в руската Дума, а преди няколко дни и с руския депутат Сергей Бабурин. Говорихме за този мой проект с книгата и той се съгласи да ми помогне.
- Като сте били близки с голяма част от политиците, как мислите, нашата Людмила Живкова от руските служби ли бе убита?
- Разбира се, че не. Тя беше много болна след катастрофата, която преживя. Имаше тумор в мозъка и никой не можеше да я спаси. Това е все едно Джуна да успее да спаси сина си. Съдба е това. С баща й Тодор Живков също съм бил приятел, и него съм рисувал на портрет. Помня го само с добро.
- Преди държавата се грижеше за гениалните си художници, защо сега на повечето таланти им е трудно да живеят?
- Така е. След демокрацията помня как от глад умряха Генко Генков, Павлето... Продаваха си шедьоврите за по 20 лева. Но такава е участта на повечето гениални хора. Признават ги за такива едва когато вече са мъртви.