Този филм няма да спечели награда от престижен фестивал, но ще допадне на много зрители. Той е “даскалски филм”, а такива хората харесват.
Спомнете си нашите “Сбогом, приятели!”, “Момчето си отива” и “Не си отивай”, “Най-добрият човек, когото познавам”, “Вчера” и напоследък “Урок”. Или пък чуждестранните “Особен урок”, “На учителя с любов”, “Опасен ум” и др.
Впрочем като сюжет “ХI” наподобява точно “Опасен ум”. Хубава млада жена, двукратна шампионка по спортни танци, (Яна Маринова) става класен ръководител на своенравни и трудно управляеми единайсетокласници.
(В американския филм Мишел Пфайфър е бивш морски пехотинец и става преподавателка в клас на гамени и хулигани от афроамерикански и испански произход.) След куп перипетии и двете учителки печелят доверието и обичта на учениците си.
“ХI” би спечелил много, ако главните герои не бяха толкова положителни и еднопластови. На моменти от екрана лъха кротък социализъм. А епизодът, в който учителят Петров (Ники Сотиров) хока съпруга на учителката (Башар Рахал), че сваля друга жена, си е направо епизод от комунизма. Браво на авторите - сценариста Николай Колев и режисьорката Михаела Комитова, за нестандартния финал.
И да завърша пак с “Опасен ум”. Този филм предизвиква смесени реакции у критиците, но бележи успех по продажбите на билети през лятото на 1995.
Коментари (0)
Вашият коментар