Cтотици хора са се наредили и чакат спокойно да влязат в зала на две пресечки от Бродуей – широкото авеню в Ню Йорк, където се намират най-важните театри. Именно за да изгледа една постановка, опашката стои кротко и чака. Всички говорят на един език – не, не английски, макар да са в сърцето на САЩ, а български. Там се е събрало голямо мнозинство сънародници, които искат да гледат безумно смешна комедия на родния си език. Тя е част от 13-дневното турне на двама актьори, които дори и в САЩ са много популярни от малкия екран.
Албена Павлова и Ненчо Илчев – част от екипа на най-дълго задържалия се тв сериал “Столичани в повече”. След представлението и дългите овации зрителите се приближават към тях и ги наричат Гълъбинка и Гришата – така се казват героите в сериала, чийто десети сезон снимат те сега.
“Айде бе, Гриша, къде ходиш”, “Гълъбинке, хайде да се снимаме”, обръщат се към тях хората. И ги чувстват толкова близки, сякаш са приятели от цял живот.
Двамата с Ненчо Илчев заминават за Америка на 22 януари,
за да представят
постановката “Любов
в лудницата”
(оригиналното заглавие на пиесата е “Покер” - б.р.) пред българи в САЩ и Канада. Неин автор е Емил Бонев – дългогодишен директор на Пловдивския театър и известен драматург и актьор. Режисьор е съпругът на Албена Емил Марков, който е и сред сценаристите на “Столичаните”. Но когато трябва да извадят визи за пътуването, само двамата актьори получават. Дори жената, която отговаря за озвучаването на пиесата, не успява да замине, защото не взема работна виза. Така на място – във всеки от седемте града, на Ненчо и Албена им помагат местни хора за звука.
Пътуването им организира Петя Романова от фондация “Експертни инициативи”. След дългия полет и прекачването на летището в Амстердам Илчев и Павлова кацат първо в Детройт. Посрещането е повече от топло – настаняват ги при българи, които са подготвили богата трапеза. И са проучили какво обичат гостите им –
има и вегетариански
блюда за Албена,
която от години не вкусва месо. Въпреки натоварения график актьорите имат няколко часа да разгледат града и най-голямото изложение на коли в Северна Америка, с което е прочут Детройт. Когато се качват на сцената, за да изиграят постановката си, актьорите са леко учудени от реакцията на публиката. Тя следи внимателно всяка дума и няма голяма реакция. Но накрая идват бурните аплаузи и актьорите виждат колко добре са приети. Следва пътуването до Чикаго, където в един и същи ден Ненчо и Албена играят два пъти “Любов в лудницата”.
Петнайсет минути преди да излязат на сцената, Ненчо иска да измие чашата си на мивката в тоалетната. Не знае къде е тя – организаторката помага за осветлението в този момент и Илчев решава сам да потърси тоалетната. Тръгва по един дълъг коридор, слиза под сцената в подземието, минава през тежка врата, която изненадващо се тряска зад гърба му. Когато се опитва да я отвори, вижда, че тя няма брава. Така остава заключен в стаята в подземието, от която няма изход. Опитва се да се обади на Албена по мобилния си телефон, но вижда, че няма обхват. Започва да вика,
крещи с пълно гърло,
блъска с ръце
и рита с крака по желязната врата, но никой не може да го чуе. До представлението остават броени минути, а Ненчо е като попаднал в сцена от филм на ужасите. “Усещах, че няма никакъв изход”, спомня си актьорът. Защото, освен че е заключен зад бронирана врата, се оказва на тъмно – лампата угасва и няма как да я запали. Докаран до отчаяние, вече 10 минути в тъмната стая в подземието, Ненчо започва да опипва внимателно стените. В един момент стената поддава и се оказва, че има друга врата. Излиза през нея и в далечината вижда светлина, към която се насочва. Минава още един дълъг коридор и се озовава във... фоайето при публиката. “Представях си как на сутринта, изтощен, с изпочупени от драскане по стените нокти, ме намира някаква чистачка”, казва Ненчо. Сега и двамата с Албена се смеят на спомена.
В Чикаго има толкова голям интерес към постановката им, че хора, които са стигнали до залата, не могат да влязат и се връщат от вратите. Но организацията е толкова плътна, че няма как на момента да се направи още едно представление. Накрая на вечерта Албена и Ненчо отиват да вечерят в български ресторант. “Хората бяха много мили – нямат насита да слушат разкази за България, за нас. Нямат насита да разказват за себе си. Беше като среща на родата, която отдавна не се е събирала”, спомня си Павлова.
На следващия ден летят за Бостън, играят на полуострова Кейп Код, където са едни от най-старите селища в САЩ.
Средната възраст на
българите там е 30 г.
– това са хора, които покрай студентските бригади са предпочели да останат да живеят там. Те също се интересуват от това какво се случва в страната ни.
“Останах с чувството, че те разпитват, за да чуят нещо хубаво и да намерят за себе си основание, че ако решат да се върнат, има за какво – че има смисъл да се върнат в България. Искам да ви кажа, че колкото и добре да живеят там, разбираш, че нищо не успява да замести родината”, разказва Албена. “Виждаш милеещи за България хора, които са дошли да гледат представлението с голяма любов”, допълва Ненчо.
И двамата актьори са учудени колко е популярен сериалът с тяхно участие и зад граница. Хората повтарят реплики, спонтанно ги наричат Гриша и Гълъбинка и обясняват как “Столичани в повече” за тях е силна връзка с България, защото им показва животът в страната ни какъвто е – на обикновените хора, каквито са и те. Непрестанно питат как се снима той, кога ще има нов сезон, разпитват за техните любимци Любо Нейков, Кръстю Лафазанов, Христо Гърбов, Васил Драганов.
“Имам чувството, че хората там са по-запалени. Не всички имат сателити, затова теглят сериала по интернет и го гледат по няколко пъти”, обяснява Павлова. Тя дава пример как, за да ги гледа в Ню Йорк, от Бостън пътува младо момче. Когато го питат как ще се прибере, дали няма да се умори от пътя, момчето отговаря, че си е изтеглило 8-и сезон на “Столичаните” и докато се връща, ще го гледа. Когато се прибира, се чува с Албена, за да ѝ каже, че е стигнал вкъщи. И още нещо: “Изгледах епизодите и от толкова смях сега няма да мога да заспя.”
Залата в Ню Йорк е другото място, от което хора се връщат, защото няма места за тях. Сред зрителите е и генералният консул Милен Люцканов. Това е и последната спирка от турнето на Павлова и Илчев. Преди това играят още в Денвър, където за първи път гостува българска постановка. Албена и Ненчо представят постановката си в Торонто и Монреал. “Там има публика с невероятна театрална култура. Това бяха другите два града, в които имаше публика за поне още едно представление”, обясняват актьорите. Покрай пътуването успяват да стигнат и до Ниагарския водопад, който заради минусовите температури е наполовина замръзнал.
След Ню Йорк се прибират в София на 4 февруари, а на другия ден са вече на снимачната площадка на “Столичани в повече”. Въпреки недоспиването, умората от честите полети, още дълго ще помнят хубавите спомени от турнето и топлото посрещане на всички по пътя им. Няма да забряват приятелите си от зад океана - Нели от Детройт, Вили, Мария, Руси и Коце от Кейп Код, Павлин от Денвър, Анастасия и Милчо от Торонто, Моника от Монреал и Маргарита от Ню Йорк, на които са много благодарни.
Коментари (0)
Вашият коментар