Любимият поет на младите Константин Трендафилов: Отвращават ме грешните идоли

Любовта няма степен на трудност
Следващата ми книга ще е роман
Жената трябва да е интелигентна

Кой е той:

Константин Трендафилов е роден и израснал в София, работи в рекламна агенция, но голямата му страст е писането. Започва да твори преди десет години и до днес не е спирал. Син е на поетесата и писателката Кристин Димитрова - носителка на редица литературни награди. През последната година Константин се утвърди със стиховете си като любимец на младото поколение. Дебютната му стихосбирка "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого", вече се радва на изключителен интерес. Пред "България Днес" Константин говори за себе си, страстта към писането, надеждите и стремежите си.

Ина ИЛИЕВА

- Хората ви познават като чаровното момче, което се появи изведнъж и започна да вълнува с думите си. Работите в рекламна агенция, пишете стихове, а скоро излезе и дебютната ви стихосбирка. Как съчетавате всичко това?
- Спя по максимум шест часа на вечер. Мисля, че главно на това дължа всичко.
- Кога започнахте да пишете? И какво или кой ви носи вдъхновение?
- Преди точно десет години. Вдъхновение ми носи главно носталгията по времето на по-прости, по-нелогични и по-интуитивни отношения с другия пол.
- Какво правите, когато не работите или не пишете? Остава ли ви свободно време?
- Тренирам. Почти всеки ден тренирам. Мисля, че това е еднакво важно да запазиш разсъдъка си, колкото и четенето на книги.
- Вече имате хиляди почитатели в социалните мрежи, повечето са млади хора, които ви се възхищават. Как се чувствате от факта, че са избрали вашата страница пред поредното чалга парче? Май има надежда за младото поколение...
- Силно се надявам, че са я избрали пред чалга парче, защото е възможно и да „мешат“. Ако съм успял да запаля дори 10 души по това да четат поезия, значи ще съм горд човек. Надежда не просто има - аз никога не съм я губел. Вярвам в това поколение.
- Поетесата и носителка на множество награди Кристин Димитрова е ваша майка. Съветвате ли се с нея, когато творите?
- Не когато творя. След като творя, се е случвало. За мен е важно да я ползвам като странично мнение, не като помощни колела.
- Не използвате псевдоним, което ви разграничава от останалите млади поети. Защо решихте така?
- Не знам какви са причините на другите да ползват псевдоними. Аз просто нямам такива.
- В какви отношения сте с останалите млади хора, които пишат в наши дни - Августин, Ирена? Повече се подкрепяте или повече се критикувате?
- В топли и приятелски. И много хигиенични - рядко говорим за литература. Колкото до подкрепа, разбира се, че се подкрепяме. Те са хора с големи сърца и всеки прокарва собствения си път в литературата, но с каквото са могли, са ми помогнали. Аз на тях също.
- Често пишете за жената. Каква трябва да е вашата жена? Лесно ли се влюбвате?
- Любовта няма степени на трудност. Или си влюбен, или не си. Рядко се влюбвам, нека така го кажем. Защото и рядко срещам жена, която да ме впечатли. Нямам точен тип, но да е интелигентна е абсолютният минимум.
- "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого" - интересно име на първата ви стихосбирка. Вие за кого се сещате?
- Стара любов, отдавна оставила по-скоро мотив за писане, отколкото ясен спомен.
- След първата ви стихосбирка читателите ви неминуемо ще очакват още. Планирате ли вече следваща?
- Следващата книга ще е роман, който е отдавна написан. Сега предстои да го разгледам, пренапиша, където трябва, и задвижа към публиката. Това няма да стане бързо, нека не залъгвам никого.
- Какво ви разочарова в съвременната действителност? От какво най-често ви се иска да избягате?
- Почитането на грешни идоли. Николети, Котета, Валериевци. Това ме отвращава. Това, че не се говори за култура. Липсата на човещина в хората. Много неща. Хората ме разочароват. А не очаквах много от тях.
- С какво се гордеете? И какво още бихте искали да постигнете?
- С книгата си и с читателите й. Бих искал единствено да подобрявам книгите с всяка следваща.
- Коя е най-голямата ви слабост? И опитвате ли да се борите с нея?
- Страхът. Всеки ден.
- За какво мечтаете в личен план?
- Спокойствие.
- Какво бихте посъветвали младите хора?
- Да побързат с интересите си. Да разберат какво ги вълнува. Вече закъсняват в това да са добри в него. Винаги закъсняват, да го имат предвид.
- А какво съветвате най-често себе си?
- Същото! Аз все още съм млад.