Диджей Ерик, участник в “Обичам 90-те”: Музикалната индустрия е като минно поле

Диджей Ерик ще се включи в поредното издание на “Обичам 90-те”. Музикалният фестивал ще бъде на 11 май в столичния Зимен дворец.

Ерик Мартин е роден в Кардиф, Уелс. Той става популярен като част от денсгрупата “Технотроник”. Изпълнява вокалите към един от първите хитове от 90-те на групата This beat is Technotronic. Бандата участва в турнето на Мадона Blond Ambition Tour. През 2000 г. диджей Ерик издава свой соло албум As long as I'm conserned. В момента преподава на млади музиканти. Диджей Ерик е мултиинструменталист, певец, текстописец и музикален продуцент.

- Започвате да се занимавате с музика още като дете, помните ли как започнахте?

- Това, което ме запали по музиката, беше църквата. Баща ми беше пастор и нямаше как да не я посещавам. На практика израснах там. Понеже притежавахме църквата, аз и цялото ми семейство имахме достъп до музикалните инструменти в нея. Избрах хауса, когато бях на 13-14 години, защото исках да се развивам по някакъв начин. Тя ми представяше един прекрасен свят с красиви момичета и хора, които знаят как да се забавляват. По това време танцьорките бяха наистина много добри и хаус музиката изглеждаше като едно прекрасно занимание. Освен това традиционният хаус всъщност има еднаква акордна прогресия с църковната музика госпъл.

- С какво песните на “Технотроник” се различаваха от тези на другите изпълнители?

- Това, което направи парчетата ни различни, е миксът. Всеки допринесе към него с нещо индивидуално. Аз дадох хип-хоп елементите, Мануела - душата на песните и красивото им африканско звучене. Йо Богард помогна с техническата част и с желанието си да направи нещо ново. Тази комбинация беше причината песните ни да се открояват от тези на другите изпълнители.

- Всеки от вас има солови проекти, защо през 2009 г. се събрахте отново?

- Мануела е част от семейството ми. Понякога е странно, като чуя хората да казват, че с нея сме се събрали отново, защото всъщност никога не сме се разделяли. Тя е майка на сина ми. Почувствах, че двайсетата годишнина на “Технотроник” е добро извинение да тръгнем пак на път.

Отказвах да се

върна към групата,

защото не бях доволен 100% от представленията ни пред публика. Всеки, който ни гледа отстрани, би си казал, че е страхотно. Като член на групата, слизайки от сцената, си мислех, че можеше и да е по-добре. Затова искахме да направим нещо наистина страхотно. Добавихме елементи, които никога досега не бяхме използвали. Резултатът обаче много ми хареса. Забавлявахме се по време на турнето и успяхме да направим едно страхотно шоу.

- Какво беше усещането да сте подгряваща банда в концертите на Мадона Blond Ambition World Tour?

- Беше невероятно, защото ние бяхме единствената група, която излизаше преди Мадона. Тя много хареса албума ни Pump up the jam и поиска само нас, което беше страхотно. Незабравимо е да бъдеш част от едно историческо турне като това на Мадона.

- Каква е тайната в създаването на вечни хитове като Pump Up The Jam, и Rockin’ Over The Beat?

- Не зависи от групата, а от публиката дали една песен ще се превърне в неугасващ хит. Не можеш да съобщиш, че ще пускаш парче следващата сряда, и да искаш от нея да го слуша. Ако песента продължава да се върти след 5 или 10 години, тогава вече говорим за култ към музиката. Всеки артист, който твърди, че е бил сигурен в успеха на песента си, просто лъже.

- Като диджей сте имали участия по цял свят. Кое от тях никога няма да забравите?

- През цялото време се забавлявам и си прекарвам много добре. Най-трудното нещо за един диджей е да погледне тълпата и да прецени от какво се нуждае. Във Великобритания публиката винаги е готова да се забавлява и да слуша музиката. Хората в Австралия и Португалия са невероятни. Публиката в Германия буквално полудява, защото знае как да усети музиката. Понякога това зависи от културата на населението. Някои народи са много спокойни. Те не показват колко им харесва музиката по време на концерта, но след това идват и ме поздравяват за изпълнението.

- Защо започнахте да преподавате в Лондонския колеж по музика и във фондацията на Ейми Уайнхаус?

- Защото искам да дам нещо на другите. Не ми харесва мисълта, че някой ден мога да погледна живота си и да осъзная, че единственото, което съм получил от музиката, са парите. Това не е достатъчно. Преподаването ми носи удоволствие, а това чувство е безценно.

- На какво е най-важно да се научат младите музиканти?

- Музикалната индустрия е като минно поле. Трябва да внимаваш къде стъпваш. Аз самият съм се наранявал. Просто им казвам къде са мините, които са избухвали под краката ми. Невъзможно е да елиминирам всички опасности по пътя им, но се опитвам да ги намаля. Искам да съм сигурен, че ако допуснат някоя грешка, то ще е такава, за която аз не съм подозирал.