В Амалфи под знака на лимона (снимки)

Лимоновите турове са хит – предлагат накуп тюркоазено море, гори, витамини и диета

Още с пристигането на Амалфийското крайбрежие лимоните ви обсебват тотално. Навсякъде ухае на лимони, навсякъде жълтее от тях. Накъдето и да се обърнете, се стелят лимонови горички по стръмните склонове, стигащи до морския бряг.

Поръчайте нещо в ресторанта – ще ви донесат първо, второ и трето, приготвено с лимони. Поискайте чаша вода – в нея ще има резен ароматен лимон. Изпийте

чашка кафе сутрин –

и в нея ще ви сложат

лимон срещу махмурлук

За сладкишите и сладоледите с лимонов вкус дори не си струва да припомняме - те надничат от всяка витрина.

И най-вече – прочутото в цял свят лимончело, или ликьорът, който се прави от корите на местните лимони, се лее така, както се лее розето по Лазурния бряг.

Лимонът е символът на Амалфи, така както лавандулата - на Прованса, и лозята- на Тоскана.

Лимоните тук са главен герой и в козметиката, тъй като със стърготините от корите им се приготвят най-различни продукти за разкрасяване и подмладяване. Лимоновата диета също е на мода – изтискан лимонов сок, пит на гладно всяка сутрин, вталява идеално.

Амалфийското крайбрежие е единствената зона в света, където се предлагат лимонови турове. Със сигурност това е хитът в момента – много чуждестранни туристи идват специално на крайбрежието на Амалфи, за да се потопят в света на лимона. Тълпи от любопитни американци, японци и скандинавци изминават хиляди километри, за да разберат как се отглеждат амалфийските лимони за лимончело. 

Индивидуално или в малки групи с екскурзоводи

феновете на лимона

се катерят из

ароматните горички

(лимонети), откъдето се откриват прелестни панорами към тюркоазеното море долу. Туровете включват визити в малките фабрики, където лимоните се сортират и пакетират, и дегустации в лабораториите за лимончело.

В лимоновото преживяване е включено дори наблюдение на екипа от носачи на лимони – всеки ден по едно и също време яки мъже, натоварени с торби с току-що набрани лимони, преминават по стръмните стълбища из лимоновите градини или из тесните улички на Амалфи по точно определени маршрути, за да разтоварят реколтата във фабриките.

И ако част от операциите в тях са механизирани, всичко, свързано с отглеждането и брането на лимоните, и днес, както и преди два века, се извършва на ръка.

Селяните, които се грижат за тях, са ловки и гъвкави като акробати. Катерят се из стръмните лимонети, огъват кестеновите клони, които служат за поддържане на лимоновите засаждения, връзват ги с върбови връзки. През зимата лимонетите са изцяло

покрити с мрежи,

които трябва да ги

пазят от студ и мраз

Напролет стартира събирането на реколтата – пак на ръка. Чак в края на април започват да свалят предпазните мрежи. Евентуална градушка по узрелите лимони означава фалит за реколтата. Макар и дебели, корите им са изключително деликатни.

Лимоните са три вида -

от Амалфи, Соренто и Сицилия

Само онзи, който не разбира нищо от лимони, може да обърка тези от Амалфи или Соренто с онези от Сицилия. На езика на виното - това е все едно да сбъркате шардоне с мерло. 

Най-разпространен е лимонът от Сицилия – на южния остров се отглеждат 90% от италианските лимони. Най-известният сицилиански сорт е “Сиракуза”, който е кисел и варира от светложълт до цитрусовожълт.

Лимонът от Соренто е гигантски – може да достигне тегло и от 500-1000 г. На цвят е цитрусовожълт, има правилна закръглена форма, а кората му е средно дебела. На вкус е много кисел. Той се отглежда до Соренто, а също и на остров Капри.

Лимонът от Амалфи пък е истински деликатес, известен още и с името “сфузато амалфитано”. Той е с вретеновидна форма, тежи 100-120 г, има светложълт цвят, дебела грапава кора и упойващо силен аромат. Не е много красив, защото кората му е набръчкана, а формата – неправилна. Амалфийският лимон е почти сладък, спокойно може да се яде и без да се поръси със захар, а и почти няма семки.

Много изследвания доказват, че именно лимонът от Амалфи е сортът, най-богат на аскорбинова киселина, или витамин C.

Разказват, че навремето арабите внасят лимоните в Испания, а след това в Сицилия и в Кампания с център Неапол. 

Истинското нашествие с лимони в Амалфи обаче става след откритието за чудотворното им лечебно действие в борбата със скорбута – заболяването, дължащо се на липса на витамин C. Амалфийците, известни открай време като мореплаватели, носели винаги огромни количества лимони на корабите си по време на дългите си пътешествия. През XI в. това дори било постановено с указ на Амалфийската република. С други думи – амалфийският лимон

служел като

хапче против скорбут

Много северноевропейски страни също си поръчвали пратки от “лекарството”, което пътувало към тях с кораби от Амалфи. Малко по малко градинките с лимони се разраснали до гори, покриващи цялото крайбрежие.

Лимонът от Амалфи е не само символ на градчето, откъдето произлиза, а и на Made in Italy. Отглеждането му обаче е свързано с тежък труд, който на всичкото отгоре днес не е особено доходоносен. Реколта се събира няколко пъти в годината, но най-хубавите лимони се берат между март и юли.

Много често лимоните от Амалфи се ядат на салата, нарязани на резенчета. Разбира се, местната кухня предлага букет от рецепти за паста, основни ястия с риба и десерти с лимони. Прочут е и сладкишът “баба ал лимончело” - десерт, наподобяващ реване, потопен в ликьор от лимончело.

Амалфийският лимон се отглежда единствено в 13 общини, включително Амалфи, Равело и Позитано. Той притежава марката IGP, т.е. е със защитени географски указания. В момента амалфийският лимон се отглежда върху територия от 400 хектара и годишната му продукция достига 8000 тона.

Как да стигнем

до царството

на лимоните

От гарата на Неапол пътуват влакове на регионалните линии за Салерно (40 мин). Оттам може да продължите с автобус към Амалфи или пък с ферибот от морската гара, която е срещу жп гарата. 

Ако тръгвате с кола от Неапол, е необходимо да поемете в посока към по-южния Салерно. Малко след това ще се озовете пред разкошния мозаечен купол на църквата “Сан Джовани Батиста” в общината Виетри сул Маре.

Тя е прочута с две неща – с керамиките си и с това, че е портата на Амалфийското крайбрежие, едно от най-красивите в света. Тук буквално всеки ден може да срещнете известни личности от цял свят, сред които и много холивудски звезди. И неслучайно – спектакълът, който предлагат пейзажите му, е неустоим. Няма друго място в света, където в едно да се преплитат тюркоазено море, скалисти плажове, лимонови гори и заря от растителност с ярки цветове.

Всички сетива тук са богато възнаградени – в Амалфи всичко ухае, вкусно е, прелестно е, приятно е за допир. Истински проблем обаче е трафикът – по тесните и виещи се улички и пътища покрай морето придвижването е кошмар по всяко време на годината. Колите са принудени непрекъснато да спират и да се изчакват, тъй като в много пунктове пътната лента е само една и за двете посоки. Много често изминаването на 20 км може да ви отнеме и час. Катеренето по тесните пътчета обаче си струва – достатъчно е да се изправите пред панорамите на Амалфи или Равело, и забравяте всичко, през което сте минали.

Според легендата основаването на Амалфи е в знак на

любовта на Херкулес

към любимата му

Момичето, в което бил влюбен, се наричало Амалфи и имало очи със същия цвят като на морето до днешното градче Амалфи. Починалата преждевременно девойка била погребана от любимия си в прелестно място, върху което по-късно е основан Амалфи. 

Що се отнася до реалната история – античният произход на Амалфи е свързан с борбата между древните римляни и варварите. Географското разположение на градчето предполага и основното му препитание, свързано с мореплаването. Амалфи поддържал здрави връзки с Византия и Египет. Амалфийската република е първата от четирите морски републики в Италия, която извоюва независимостта си през 839 г. и се сдобива със собствена политическа система и юридически кодекс. Амалфи процъфтява по времето на бурната си мореплавателска и търговска дейност. Отслабена след серия наводнения, Амалфийската република пада под властта на Пиза през 1137 г. Векове по-късно обаче Амалфи преживява нов ренесанс, след като е преоткрит от любителите на пътешествията, най-вече германци и англичани.

Днес Амалфи е град под закрилата на ЮНЕСКО. 

Какво да видим

Амалфи се обикаля пеша. Първият етап от визитата ви трябва задължително да е в катедралата на Амалфи - “Ил Дуомо”. Тя е като обединение на разделените църкви. В архитектониката ѝ има нещо и от католицизма, и от православието. 

Прочута в цял свят е и хартията, или по-скоро картонът, който се прави от векове в Амалфи – нарича се Charta Bambagina. Тя се използва само за ценни издания, писма, пликове и визитни картички. Датира още от времето на Амалфийската република. Особеното в нея е, че за направата ѝ освен целулоза се използват и лен, канап и памук. Изработването на страниците от тази смес става на ръка.

Истинска атракция са и историческите регати, при които се съревновават градовете от бившите морски републики – това става обикновено в периода между май и началото на юли. Всяка година на ротационен принцип Амалфи, Пиза, Генуа и Венеция домакинстват Историческата регата.

Точно до катедралата на Амалфи се намира прочутата сладкарница “Панса”. Основана през 1830 г., тя е като паметник – въпреки популярността и успеха си и до ден днешен си остава изключително амалфийски феномен, който отказва да се размножи под формата на верига. Пето поколение сладкари на фамилията Панса предлагат и днес същите сладости като преди векове. Тук са вкусвали сладкиши всички известни личности, минали през Амалфи – от Ибсен до Вагнер. Разбира се, и тук всичко е под знака на лимона. На всяка цена трябва да опитате т.нар. скорцете ди лимоне ал чоколато (подсладени лимонени стърготини, полети с шоколад).