Ботев - жертва на заговор в четата

Войводата е застрелян
     с два куршума,
     вторият изстрел е контролен

B гърдите или главата е застрелян Христо Ботев?

Това е един от най-спорните въпроси около гибелта на войводата. Анализът на фактите обединява двете хипотези в една. С два куршума е ликвидирана жертвата, като вторият изстрел е контролен. Така както го правят професионалните убийци.

В оловото има мъст и страх от възмездие. Конфликти, които започват още на кораба “Радецки”. На 17 май 1876 г. в Оряхово се качват врачаните Стефанаки Савов и Сава Савов. Те съобщават, че Трети революционен окръг не е готов за въстание. Ботев се колебае дали да не свали четата тук, но решава да продължи към Бекет. Там се присъединява голяма група заедно с Никола Обретенов и Георги Апостолов.

Като помощници на главния апостол Стоян Заимов двамата е трябвало да подготвят Врачанско за бунт. Те обаче дезертират във Влашко. Христо Ботев ги пита верни ли са думите на Савовци. Обретенов и Апостолов мрънкат…

По пътя от Козлодуй

към Балкана

лъсва голата истина

Мъжкото население се е изпокрило, само петима тръгват с четата.

Никола Обретенов пише: “Покрай кои села отляво и дясно минаваше четата, не знаехме; но полунощ беше прехвърлила, когато навлязохме в селото Борован. Освен кучешки лай нищо друго не се чуваше. Цялото село беше в мрак. Похлопахме на няколко къщи, но само от една се подаде една стара баба и каза: “Мъжете са по къра на работа". Поискахме вода, но и вода не ни се даде. А според думите на Стефанаки Савов и Мито Цветков 200 юнаци въоръжени били готови тук да се присъединят към нас… Аз и Апостолов изядохме калая от Ботйова, който ни каза: “Това ли ви е народът, който ни чака с отворени обятия?”.

Обретенов по пилатовски си измива ръцете. Нали той и Апостолов са били призвани да организират въстанието. Христо Ботев пита тъкмо тях, а не други набедени с историческата отговорност. Конфликтът е експлодирал.

Войводата е

обвинител,

пишман апостолите

са обвиняемите!

Междувременно се развива друга интрига с военния командир Никола Войновски. Школувал в Одеското пехотно юнкерско училище, той е с най-сериозното армейско образование. За него също е ясно, че без помощ четата е обречена.

“Войновски беше винаги сериозен - спомня си Спас Соколов. – Като вървяхме (преди сраженията), у Войновски се забелязваше известно недоволство, което имаше и у Ботева. Единият го скриваше с мълчанието си, а Ботев с шегите си.”

Военният командир директно хвърля вината за ситуацията върху войводата. Освен това двамата са на различно мнение накъде да продължат.

Христо Ботев обмисля да преведе юнаците към Сърбия. Никола Войновски е против. Той вярва, че въстанието в Панагюрско не е потушено, и настоява да се придвижат към Средногорието.

У Войновски, който е държал изпити по тактика и стратегия, засяда чувството на обида. Един “списовател”, автор на книжката “Песни и стихотворения”, оспорва меродавното му мнение!

Ботев реагира, като

го изолира

и започва да се съветва с Петър Симеонов. Перо, както го наричат, е опитен хайдутин, участник в Херцеговинското въстание, в горски условия се справя по-добре от редови офицер. Никола Кючуков разказва:

“В това време забелязах, че между Ботева и Войновски имаше някаква студенина, или по-добре, Войновски остана вече съвсем хладнокръвен към бъдещето. От тогава насетне разпорежданията ставаха от Ботева и Симеонова. Тук имаше едно недоразумение между двамата главатари. Знаеше се, че назначението на четите беше да подадат ръка на въстаналото в отечеството население, да поддържат духа в борбата и заедно да извоюват потъпканата свобода. След изгубването надеждата, щото четата ни да помогне на врачанските въстаници, ний вече имахме друго назначение, взето с решение, а именно: да отидем със същата цел в Панагюрище, закъдето бяхме сигурни, че огънят гори.”

По-нататък очевидецът пише, че

в знак на протест

Никола Войновски

се отделя

с група четници

“Тия тайни аз заучих отпосле лично от него, след разпадането на дружината после сражението, с когото имах щастието наново да се събера”, сочи откъде черпи сведения Кючуков.

Според други източници Войновски се откъсва от основното ядро по-късно по време на битката. Същественото е, че не присъства на съвещанието същата вечер. Турската и нашата тръба свирят отбой.

Дружината свива знамето и тръгва към Крушовския извор. Около Христо Ботев остават раненият в краката Перо Симеонов, Никола Обретенов, Георги Апостолов, Сава Пенев и Димитър Тодоров-Димитрото.

“Моето мнение е, понеже отнигде помощ няма, затова, ако искате да ме последвате, да отидем в Сърбия”, казал войводата. “Ако направиш такова нещо, да оставиш четата на произвола, ще изгубиш всичко, което си направил досега. Затова предпочети да те убият, отколкото да оставиш четата”, срязал го Перо.

Тези реплики ги слага на езика им Никола Обретенов. Дезертьорът си отмъщава, като набеждава Христо Ботев за дезертьор. Поетът щял да се измъкне с щаба и да остави дружината на турския ятаган.

Националният герой

е обърнат

в национален

предател!

Обретенов сам се сепва от тази клевета и по-късно я редактира. Допълнително изгладена от проф. Михаил Арнаудов, официалната версия за Ботевата гибел влиза във всенародно обращение:

“Когато цялата чета слезе от Камарата и се отправи към извора, Ботйов, Апостолов и аз бяхме изостанали по-назад по причина на Перо, който не можеше да върви. По покана на Ботйова приседнахме край една малка скаличка. С нас бяха Сава Пенев от Търново и Димитър Тодоров (Димитрото) от Габрово, жив и досега. Ботйов беше много загрижен. Понеже от щаба му бяха останали само Апостолов, Перо и аз, той се обърна към нас и запита: “Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да продължаваме ли, или да се отправим за Сърбия?” Докато ние да отговорим, Перо каза: “Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш.” Ботйов нищо не каза, но се изправи с целия си ръст да види накъде отидоха момчетата и няма ли някоя опасност за четата. Тогава моментално изгърмя пушка и Ботйов политна да падне на гърба си. Аз и Апостолов го поехме от двете страни и докато го сложихме на земята, той издъхна, пронизан в сърцето.

Сразен беше от неприятелския куршум, без да каже нито дума, само изхърка…” Други четници обаче твърдят, че

войводата е улучен

в главата

Има разминаване само в детайлите. “Куршумът бе пронизал черепа му под дясната вежда и порой от кърви бяха го покрили”, сочи Никола Кючуков. “Той беше ударен в главата над дясното око", отбелязва Янко Боянов. “Вражеският куршум бе улучил най-смъртоносното място – неговото високо чело, и пръснал черепа на части”, спомня си Цанко Минков.

“На мръкване турците почнаха да се оттеглят - разказва Димитър Тодоров, - турска тръба даде някакъв сигнал. Аз бях на няколко крачки близо до Ботев. Ботев стана, вдигна бинокъла да види що значи тоя сигнал. Една пушка пукна и аз усетих, че удари Ботев. Той бе улучен в челото.”

Никола Обретенов обявява тези свидетелства за фалшиви. Той се позовава на пробитата карта, която Ботев носел под мундира, и на обстоятелството, че прощално го целунали по чистото чело. Обретенов призовава верния нему Димитрото да се поправи.

“Веднага намерих захвърлените бележки, които съм писал преди около 20 години, и в тях аз намерих, че Ботев наистина е ударен в гърдите, а не в челото”, извинява се очевидецът на убийството. Записал си е, за да направи справка, ако забрави!

Дилемата “сърце

или чело” хвърля

в колебания

биографите на поета

В своята първа публикация от 1884 г. Захари Стоянов пише, че войводата е прострелян в гърдите. По-късно обаче тълкува и двете версии:

“Едни от другарите му, очевидци на смъртта му, казват, че бил ударен в гърдите, като показват и на окървавената карта. Други, напротив свидетелстват, че куршумът го ударил в самото чело. Янко Боянов видял даже кръв на челото му, над окото до косата. Покойният Йордан Кършовски, на когото имаме бележките, определено говори, че войводата е ударен в челото. Ние поддържаме последното мнение на това основание, че колкото и на лошаво място да беше ударен в гърдите, все щеше да се помъчи малко, можеше да проговори поне няколко думи, преди да умре. А то, щом паднал и си затворил очите, нито дума продумал, нито изохкал, нито погледнал, нито пък се помърдал. Колкото за кръвта в гърдите му, то тя може да е потекла от челото, като е лежал.”

Стоян Заимов

също сочи челото

На младини той пише за себе си в трето лице: “Когато Заимов (след разбягването на въстаниците от черквата “Възнесение” и след клането във Враца), облечен в женски дрехи, с паничка в ръка, случайно минал покрай на колове набучените глави около градския часовник, то познал главата на Ботева по челото, носа и белега от лявата страна на челото; посред челото зеела дупка, а носът, лицето и брадата били оцапани със съсирена кръв.”

На стари години този спомен изветрява и Заимов заявява пред в. “Слово”: “Може да съм писал някъде подобно нещо, но то не е вярно. Опровергайте го. Аз лично не съм видял главата на Ботева. Подведе ме друг, който ми разправи тази нелепа измислица.”

Каузата на челото защитават ботеведите Димитър Страшимиров и Никола Начов. Сърцето отстояват Иван Клинчаров и Иван Унджиев. Боян Пенев, Михаил Димитров и Александър Бурмов са неутрални.

Кой е натиснал

спусъка?

Според официалната версия това е черкезкият главатар Джамбулет. Преселник от Кавказките планини, от него били пропищели и българи, и турци.

Джамбулет е легендарна фигура, злодеят от приказките, който извършва убийството. Притчата разказва, че се промъкнал наблизо и разпознал войводата по бляскавата униформа. Прицелил се и с точен изстрел го повалил.

“Това беше по здрач, около 8–9 часа вечерта”, отбелязва Никола Обретенов. Според астрономическата справка на 20 май 1876 г. слънцето се е скрило в 7 часа и 58 минути. Коранът забранява на правоверните да се сражават след залез, защото през нощта се е случило едно от най-големите чудеса на пророка Мохамед - неговото пътуване до джамията Масджид ал-Акса в Йерусалим и въздигането му до дървото лотос. Проклет е всеки, който хване оръжие под светлината на полумесеца, вярват мюсюлманите.

Дори разбойникът Джамбулет да е атеист, той не би могъл да разпознае войводата по униформата, както твърди официалната историография. В тъмата на шумака Христо Ботев е бил неясен силует, трудна мишена и за снайперист.

Сега да видим първият, неофициален вариант за Ботевата гибел. През 1915 г.

Никола Обретенов

разказва

пред руския историк

Евгений Волков:

“Когато всичката чета се отдели, Ботев, Апостолов, Перо, Димитър Габровчето, Сава Пенев и аз останахме малко назад, до една скала, където седнахме да се обсъди положението. Войновски тогава не беше заедно с нас, понеже във време на сражението той се отдели с 40–50 момчета, за да пази тила на четата, и се изгуби някъде в Балкана. И тогава Ботев се обърна към нас и казва:

– Как мислите, момчета, трябва ли да вървим още напред, или да вземем пътя за Сърбия?

Когато приказвахме така, четата вече беше заминала надолу към извора. В това време Ботев се изправи да види дали няма някъде неприятел, и в това време откъм изток, от тази страна, където беше нашата чета, изгърмя една пушка, без да видяхме кой стреля, и го удари право в сърцето.”

Нито Джамбулет, нито който и да било друг неприятел би могъл да се промъкне от страната на четата.

Не чужд, а свой

е застрелял

войводата!

Според Иво Жейнов го е сторил Перо Симеонов. По “революционна необходимост” той ликвидирал Ботев, който настоявал да избягат в Сърбия. Жейнов се подхлъзва по хлъзгавата реплика: “Ако направиш такова нещо, да оставиш четата на произвола, ще изгубиш всичко, което си направил досега. Затова предпочети да те убият, отколкото да оставиш четата.”

Това е Обретеновият капан за наивници. Внушение, че след тези думи е проговорил и револверът. Всъщност раненият е най-заинтересован да минат в Сръбско, където може да получи лекарска помощ. А не да влачи простреляните си нозе към Средногорието.

Според Стефан Влахов-Мицов Петър Симеонов дори не е присъствал на драматичното заседание. “Организаторът на убийството, по всичко изглежда, е ОБРЕТЕНОВ!”, подчертава с главни букви изследователят.

Вторият човек в заговора е Георги Апостолов. Той вече е вдигал ръка срещу Ботев, когато през 1875 г. поетът е набеден, че е присвоил народни пари. Сега е натрупал още злоба.

Илия Луканов излага

мотивите

на престъплението:

“Двамата лъжеапостоли явно не са се съмнявали, че оставен жив, Ботев непременно ще ги изправи пред революционен съд, чиято присъда би могла да бъде само една – това добре се знаело още от времето на Левски. Значи не революционна непримиримост е лежала в основата на братоубийствената дилема “или той – или ние”, а страхът за собствения живот, вселил се у двамата виновници след открито отправените им на Милин камък обвинения от войводата за предателство и погубване на четата.”

Третият съзаклятник е Никола Войновски. Неговият мотив е лично отмъщение за унизеното офицерско достойнство. Хитър и предпазлив, както го описват съвременниците, той е прекият изпълнител на екзекуцията.

Военният командир напуска четата с уговорката да се върне, когато войводата бъде изолиран. Така нареченото “съвещание” не е организирано от Христо Ботев, а от Никола Обретенов. Спас Соколов, който е в отряда на Войновски, свидетелства, че им заповядал да се оттеглят към манастира при Люти брод.

След това Никола

Войновски

отишъл при Ботев

“След две-три минути се върна и съобщи на пишещия тия спомени, че войводата Ботев е бил убит, ударен в челото. Според Войновски войводата Ботев не е могъл да търпи и седи, но е ставал, ходил, наблюдавал и случаен куршум го е ударил.”

Не са били две-три минути. Никола Войновски е имал достатъчно време да застреля поета. Първо в гърдите, после контролно и в главата. Както го правят професионалните убийци!

Перо Симеонов и Георги Апостолов са убити на 21 май. Никола Войновски загива на 13 юни. От групата под Камарата оцеляват Димитър Тодоров и Сава Пенев. След Освобождението Димитрото става подгласник на Обретенов, а Савата загадъчно мълчи.

Той умира през 1916 г., Димитрото доживява до 1940 г. Бил е директор на софийския затвор “Черната джамия”, където, ако беше жив Ботев, щеше да лежи Обретенов.