Искат от осъден от Народния съд офицер подвиг, за да получи нов орден за храброст

Полк. Йосиф Бекяров е награден за

битката при Драва, но и му лепват
    15 г. строг тъмничен затвор

9 септември 1944 г. заварва полковник Йосиф Василев Бекяров като царски офицер.

Той се включва във Втората световна война и взема участие в най-тежките боеве на българската армия при река Драва. И въпреки че на 15 март 1945 г. е сериозно ранен, го оставят на фронта до 10 юни.

След като е върнат в България, полк. Бекяров получава орден за проявена храброст.

На 2 октомври 1946 г. се явява пред инвалидната медицинска комисия на Софийския гарнизон. Тя заключава, че след раняването в десния крак полк. Бекяров е получил частична парализа, и е определен като военен инвалид

с 30 процента

изгубена

работоспособност

Издават му лична военноинвалидна карта, в която дословно пише: “Тая карта важи ВИНАГИ. Приносителят й има право да пътува безплатно по Българските държавни железници и параходите.”

Комунистическият режим обаче не може да остави пролелият кръвта си царски офицер само да се вози безплатно.

Червените функционери решават да му осигурят и чист въздух за дишане. На 5 юли 1948 г. го изселват в Ловеч заедно със съпругата му Стефка и двете им невръстни деца.

Цялото семейство трябва да живее там до 1 август 1953 г. Формулировката за изселването е “по политически причини”, но компартията просто иска да спаси хората от мръсния столичен смог.

Полк. Йосиф Бекяров обаче така и не успява да се нагълта с чистия провинциален въздух.

Само месец след като семейството му е изритано в Ловеч, той е върнат в София. Но вече като арестант, на когото предстои да бъде съден от Народния съд.

Жена му Стефка отива при един от най-добрите адвокати по онова време - професор Нисим Меворах (баща на поета Валери Петров). Моли го да се заеме със защитата на нейния съпруг.

Проф. Меворах се съгласява и започва всеки ден да посещава арестанта. След като се убеждава в неговата невинност, усърдно работи по изграждането на защитата му.

Но след три месеца усилен труд адвокатът с голямо неудобство съобщава на съпругата Стефка: “От партията ми забраниха да защитавам вашия съпруг. Заповядаха ми веднага да прехвърля неговото дело на адвокат Анто Бояджиев.”

След оттеглянето на проф. Меворах полк. Йосиф Бекяров е изправен пред Софийския областен съд с председател Иван Стоянов. На 28 май 1949 г. той произнася следната присъда:

“В името на Народна република България признава подсъдимия Йосиф Василев Бекяров, 52-годишен, неосъждан, живущ в град Ловеч, ВИНОВЕН, загдето във връзка с водената от правителствата външна и вътрешна политика, като командир на дружина при 57-и пехотен полк в град Драма, е заповядал изтезанията на войници от същата дружина, акции срещу гръцките партизани и избивания на гръцки граждани.”

Тези смазващи обвинения от прокурорите Пенчо Спасов и Христо Дионисиев предвиждат автоматично смъртна присъда за полк. Бекяров.

Обвиненията обаче напълно са опровергани от свидетелите. Всички до един с ръка на сърцето обясняват, че това са гнусни клевети, а г-н Бекяров е добър и почтен човек.

Съдът изпада в неочаквано затруднение: той не може да осъди ей така без нищо на смърт невинен, но не може и да го оправдае. Затова

решава по

комунистическо-

соломоновски:

“На основание на закон от Народния съд - продължава съдия Стоянов - ОСЪЖДА Йосиф Василев Бекяров да изтърпи наказание от 15 години строг тъмничен затвор, конфискувано от съда имущество и да заплати глоба на държавата от 100 000 лева. Да заплати и разноските по делото в размер на 137 500 лева. Присъдата е окончателна.”

Внушението на присъдата е повече от ясно: царският офицер трябва ръце да целува на комунистите, че са го изпратили в Централния затвор, а не в Централните гробища.

Г-н Бекяров обаче поднася неприятна изненада на червената върхушка:

той не само че

излежава присъдата,

но и остава жив

А след като излиза от затвора, се опитва да започне нормален живот. Подава молба отново да получи карта за безплатно пътуване, нали тя му се гарантира от инвалидната комисия през 1945 г. - безплатна карта ЗАВИНАГИ!

Тук обаче отново се намесва хуманната червена номенклатура. От кабинета на министъра на народната отбрана на 18 март 1974 г. обясняват на инвалида от битката при Драва какво трябва да направи, за да пътува безплатно:

“В отговор на молбата да получите карта за безплатно пътуване по БДЖ въз основа на получения от вас орден “За храброст”, ви съобщаваме: Съгласно чл. 51 на Наказателния кодекс, след изтичане на срока осъденият може отново да упражнява правата, от които е бил лишен с присъдата. Обаче правото на орден може да се придобие, ако бъде извършен нов подвиг, който се награждава с орден за храброст.”

Е, има ли нещо по-човешко от това да предложиш на 77- годишен инвалид да извърши подвиг? И то за да получи полагащото му се по право безплатно пътуване?

Кога обаче на един царски офицер, осъден от Народния съд, Тодор Живков и послушните му клакьори от Политбюро и ЦК на БКП ще разрешат да получи медал за какъвто и да е извършен от него подвиг, е въпрос, на който дори от “Позитано” 20 не знаят отговора.

Той при всички положения съвпада с финала на отговора от военния министър до воювалия в най-опасните места по време на Втората световна война, до тежко ранения, до наградения с орден “За храброст”, до инвалида поради това, че е защитил родината със своето тяло, г-н Бекяров:

“По изложените съображения вие НЯМАТЕ законно основание да получите карта за безплатно пътуване.”

Е, как да не си спомняш с обич и носталгия за червените 45 години?

Личната военноинвалидна карта на полк. Йосиф Бекяров. С главни букви е написано, че тя важи В И Н А Г И.

Заседание на Народния съд. Негов състав осъжда полк. Бекяров на 15 г. строг тъмничен затвор.