Драма с дъщерята на Чочо. Съдът не дава да носи фамилията му

Малката Катя излезе на сцената

Със сълзи в очите препълненият Народен театър "Иван Вазов" посрещна за първия си театрален дебют Катя Попйорданова. Дъщерята на покойния Чочо излезе в края на юбилейното 250-о представление на спектакъла. Малкото момиче изуми присъстващите с харизмата, която носеше, сякаш винаги е била на сцената, а талантът на големия й баща оживя на сцената.
Малката Катя обаче е Попйорданова само за най-близките си. Официално тя не може да носи фамилията на баща си. Момиченцето е записано като Катя Мирчева. Носи името на майка си Даниела, защото по документи тя е единственият осиновител.

Тежката съдебна битка Даниела започва веднага след като губи голямата си любов. Чочо си отиде през 2013 година, падайки от стена близо до гроба майка си на Боянските гробища. По това време двамата с Даниела вече са подали документи за осиновяване. Те са одобрени буквално дни след като Чочо си отива.
Даниела и актьорът нямаха брак и тя не носи неговата фамилия. След като "хъша" вече го няма, единственият родител на детето е Даниела Мирчева. Катерина получава нейната фамилия. Социалните са категорични, че няма как тя да носи името без негов подпис. Чочо приживе е кандидатствал за получаването на родителските права върху момиченцето, но, уви, съдбата си казва думата. Така Катето остава без името, което би й подхождало. Юристи издават, че единственият вариант момичето да се казва Попйорданова е нейният дядо - Иван Попйорданов, да подаде документи за осиновяване и да декларира, че той е настойник на детето. Това е единственият законов път. Всъщност тези стъпки вече са направени.
Бившият генерален директор на БНТ недоумява съдебното решение, но не иска да влиза публично в подробности. Той се е заканил, че някой ден детето ще се казва Катерина Попйорданова, както би искал Чочо.

Тежките моменти и непредвидени проблеми, за съжаление, се отразиха на любимата на Чочо. Само преди няколко седмици тя изповяда мъката, че е водила дълга битка с коварна болест. Видимо отслабнала, тя се появи още на наградите "Икар", когато на Чочо бе връчена статуетка за цялостно творчество посмъртно. Макар и тогава да не каза нищо, Даниела призна по-късно за проблемите си.
"Имах сериозни здравословни проблеми. Всичко започна през ноември миналата година. Приех нещата. Щом дойде злото, то не пита. За мен се грижеха същите лекари, които бдяха и за Чочи. Благодаря им. Спасиха ме. Мина и замина - зад гърба ми е, не искам да се връщам към тези месеци (а те са почти шест). Край на тази история! Сложила съм точка! Жива съм, чувствам се добре, до детето си съм, заедно сме“, разказа Даниела. Не крие, че именно малката Катя й дава кураж да се справя с трудностите и да продължи напред заради нея.
Разбира се, Даниела изгледа театралния дебют на дъщеря си. В края на постановката освен малкото момиче на сцената се качиха и останалите наследници на актьорите в постановката - Деян Донков, Сара Морфова, Ален и Диман Ангелови, Йована Йорданова.
За Катя Народният театър и най-вече постановката не са й чужди. Тя посещава колегите на баща си често, вече е гледала "Хъшове", слуша и диска с емблематичната песен от постановката. За първи път обаче я аплодираха. Макар и да не е по документи Попйорданова, тя бе представена с фамилията на баща си, защото го заслужава. Колегите на Чочо също са убедени, че може и да не носи името му, но носи душата и доброто сърце на баща си.
"Мислех си, че никога няма да мога да гледам повече "Хъшове", но сега, когато Катето играе, успях. И винаги плача - тя се научи да се покланя и когато започне да се покланя, аз започвам да плача", споделя още Даниела. Добавя, че усеща близостта на баща и дъщеря.
"Връзката между тях е много силна, детето много прилича на него - емоционално, по мимики, няма никакво чувство за самосъхранение. Дори и външно прилича на Чочо - по очите, име леки трапчинки също като него, косата е същата", проплаква Даниела.

Постановката се играе от 1904 година

"Хъшове" е история за борбата на човека срещу съдбата, казва режисьорът Александър Морфов, който връща на сцената пиесата от Иван Вазов за 100-годишнината на Народния театър през 2004-та. Негово е и музикалното оформление, а за сценичната си адаптация е използвал също текстове на Христо Ботев, както и спомените на Христо Македонски. Представленията на Народния театър през 1904-та са започнали именно с "Хъшове"