Стоичков забрави за юбилея първия си командир от казармата, той не се сърди

Като новобранец Камата навъртал километри с катушка на гръб като свързочник в Стара Загора

"Като гледам кои хора беше поканил за 50-годишния си юбилей Христо Стоичков, няма как да му е до мен", така първият командир на Камата от казармата о.р. майор Атанас Ангелов от Стара Загора обяснява защо не се сърди на Модерния ляв, че не го покани за празника си на стадион "Васил Левски".

Иначе бившият офицер и бившият футболист си остават приятели. "За последно се видяхме и си направихме обща снимка на стадиона в Стара Загора през 2012 година. Тогава той беше старши треньор на "Литекс" и неговият отбор завърши като гост на "Берое" 1:1. Помня, че публиката посрещна много радушно Христо и той беше в много добро настроение", разказва Атанас Ангелов.

Откакто се е уволнил от казармата, за Стоичков някогашният му взводен комадир си оставал "бате Наско".

Първите 6 месеца от войнишката служба на Камата минават в Стара Загора. Както бил тогава редът, най-напред младият боец изкрала единичната подготовка до клетвата в школата за младши командири на някогашната Старозагорска дивизия. След това, като свързочник-линейчик във взвод за управление на артилерийски дивизион, редник Христо Стоичков навъртал километри и съкращавал нормативите с катушка на гръб по старозагорските баири.

Стоичков изпада в немилост и е изпратен в казармата с наказание доживотна забрана да играе футбол след злополучния финал за Купата на България през 1985 г. между неговия ЦСКА и "Левски", който завършва с масов бой между играчите. Тогава той е едва на 19 години.

"Предварително знаехме кой ще дойде да служи при нас, а и се интересувахме от футбол, бяхме гледали по телевизията и въпросния финал. Стоичков влезе в казармата през есента по дънки и с жилетка цвят бордо, беше се остригал предварително нула номер", помни още първият му командир. Майор Атанас Ангелов се пенсионирал от армията през 2003 година, а по онова време като старши лейтенант командвал взвод с новобранци. В него включили и 17 млади футболисти, които нямало как да изклинчат от строя.

"Тъй като знаехме кой е Стоичков, го назначих за старши на новобранците - викахме му капитана на отбора", разказва пред "24 часа" о.р. майорът. "Беше изпълнителен, роден лидер", такава е оценката на командира за бившия му войник. Докато бил при него, нито веднъж не го наказал. Затова пък му дали награда три дни домашен отпуск след дивизионно учение.

Още тогава личала спортната злоба в него - казвал: като мина тъч-линията, и забравям всичко. Играел с еднакъв хъс и срещу наборите, и срещу началниците си на игрището в поделението. Обичал да ходи в библиотеката, където постоянно повтарял на библиотекарката: "Цецо, да знаеш, един ден ще стана номер 1 в Европа и ще играя в "Барселона".

Точно по това време се формирала и национална армейска футболна група. И макар да имал доживотна забрана да играе футбол, началниците на редник Стоичков направили опит да го пуснат в армейското първенство. Заложили на това, че остригани, всички момчета в казармата някак си приличат. Но преди един мач във Велико Търново съдията Богдан Кюркчиев го познал и не му позволил да излезе на терена за срещата срещу тамошното военно училище. Дори предупредил, че Стара Загора ще загуби служебно, ако пусне нередовен играч...

Все пак Стоичков поддържал формата си, като ВКР-то го водел да играе за селски отбори в Старозагорско. "Влезе да играе за Опан или за Бяло поле и докато противниците му се усетят, той е вкарал 2-3 гола и си е тръгнал", разкрива Ангелов.

Но едва ли армейските му командири са могли да предположат какво футболно бъдеще очаква техния войник. Малко по-късно, през февруари 1986-та, заради предстоящото тогава световно първенство в Мексико били опростени наказаните заради същия финал национални състезатели Наско Сираков и Боби Михайлов. Покрай тях излязал късметът и на Ицо - забраната над него да играе футбол до живот отпаднала и той бил откомандирован от Стара Загора да рита за отбора на "Армеец" /София/.

Докато бил в казармата на Стара Загора, Стоичков разказвал своята истина за боя в тунела след мача ЦСКА - Левски, заради който временно прекръстиха двата гранда на "Средец" и "Витоша": пред съблекалните Емил Велев /Кокала/ посегнал на червения защитник Георги Димитров и Христо скочил да защити кумира си. По това време Джеки бил нещо като наставник на младока - Стоичков се грижел за обувките и бутоните на бате Гошо и други такива работи. И тогава, и сега, о.р. майор Ангелов смята, че играчът станал изкупителна жертва и незаслужено отнесъл наказанието. А и докато бил в строя, футболистът очаквал, че не някой друг, а тъкмо Георги Димитров ще му помогне да го върнат отново в играта.

По-късно Христо Стоичков не забравя първото си военно поделение. Командирите му още разказват как той веднъж, вече на върха на славата си, минал през Стара Загора на връщане от Русе. Отбил се до портала на казармата и раздал автографи и цветни плакати на своята "Барса" на войниците. "Стопли ми сърцето с този жест", казва Ангелов.
На световното първенство в САЩ през лудото лято на 1994 г. за едната бройка той щял да бъде със своя някогашен войник зад океана, но работата се разсъхнала в последния момент. "Тогава шеф на футбола у нас беше Валентин Михов. С него беше уговорено фолклорен състав от Казанлък да участва в церемонията по откриването на първенството в Чикаго и аз щях да съм в групата. Но стана преврат във футболния съюз, пловдивските брокери взеха властта и за Америка заминаха съвсем други хора. В онези дни пак се видяхме със Стоичков в резиденция Бояна, където беше националният отбор, и той ми вика: "Бате Наско, нищо не мога да направя за теб в тази ситуация", връща се назад в спомените си бившият военен.

Днес Атанас Ангелов работи във фирма за добив на инертни материали и признава, че все по-рядко се чува с бившия си войник, който пък избра напоследък да живее повече в чужбина. Но на 20 май твърдо беше с него на шоуто му, макар и по телевизията...