Том Арая: Когато не съм на турне, гледам крави и карам голям трактор

Oстават два дни до концерта на метъл бандите Slayer и Anthrax в Зимния дворец в София. И двете групи са част от Голямата четворка в траш метъла заедно с Metallica и Megadeth. Шоуто е част от фестивала “Арена Музика”, организиран от “София Мюзик Ентърпрайсис”.

Музикантите пристигат рано сутринта на 31 май. Поръчали са си за закуска бекон и наденички на скара, пържени картофи, мъфини, палачинки и понички. Обядът им ще бъде с микс от сирена, свежи салати, пълнена пуйка със зеленчуци и свинско филе на скара, а вечерята - доматена супа, свинско филе с гъбен сос, шишчета със сьомга, зеленчуци и мащерка. Входовете на Зимния дворец на спорта в деня на концерта ще бъдат отворени в 18,30 ч. Anthrax ще поставят начало на метъл събитието на годината малко преди 20 ч. За близо час те ще свирят парчета от най-новия си албум For All Kings, както и най-големите си хитове. Очакванията са Том Арая и компания да се качат на сцената около 21 ч, като шоуто им ще продължи поне час и половина.

- На 31 май ще свирите в София. Имате ли очаквания за концерта?

- Имам, разбира се, и съм много развълнуван. Искам хората да са много, да са щастливи и усмихнати. Нашите фенове са луди. Не са се променили от 80-те досега, просто са много повече. Да, минали са 30 години от началото на кариерата ни, феновете са по различен начин луди, но... все луди, което е яко.

- Как се чувствате по време на турне след толкова много години, преминали в път и на сцената?

- Обичам да свиря на живо. Всички от Slayer обичаме. За нас е важно хората да чуят музиката ни, и то на живо. Не залагаме на специални ефекти и разни други такива неща, мисля дори, че това би отвличало вниманието от основното, заради което хората ходят по концерти – музиката. Независимо дали сме в клуб, зала, или на стадион, искаме да сме сигурни, че феновете ни чуват музиката и че се забавляват. Е, вярно, пътуванията са доста уморителни, по време на турне няма само положителни емоции, човек се изморява от цялото това придвижване от едно място на друго, но си заслужава. Сцената, това да свириш на живо пред хората, заслужава си усилията. С удоволствие бих се върнал в началото, когато се сформираше групата, беше... най-невероятният период в живота ми, бих повторил, наистина. Иначе, ако ме питате за самото пътуване с всичките му летища, се наслаждавам единствено когато знам, че отивам някъде със семейството си.

- Как минаха записите на последния ви студиен албум Repentless без Джеф Ханеман?

- Кери и Джеф пишеха музиката. Аз не се занимавам с това, участвам в текстовете. За Repentless Кери написа цялата музика. Докато бяхме в студиото, аз преправях в движение някои от текстовете, докато ги пеех. Общо взето, нищо не се е променило, само където Джеф вече не е част от процеса, а той имаше наистина огромна роля в бандата. Справихме се, записахме албума, но Джеф липсва.

- Различно ли ви приемат феновете сега? Усещате ли, че трябва да се доказвате пред тях?

- А, не, ние сме си същите и духът на Джеф е с нас. Правим това, което трябва да правим – свирим музиката си. Имах някои притеснения при записите на последния ни албум, защото Кери и Джеф са страшно различни и отношенията ни – също. Но в крайна сметка се получи добре, а и беше хубаво, че можехме да си кажем: “Хей, това не става” или: “Хей, това е супер.”

- Кажете ми как се настройвате, за да записвате, да пишете текстовете?

- Слушам, предимно слушам. Идват ми идеи, когато слушам музика. Например Joshua Tree на U2 ме вдъхнови за нашия албум South of Heaven. Sabotage на Black Sabbath ми даде идеи за Hell Awaits на Slayer. Музиката е важна, слушам всякаква. Не съм много запознат с новите банди де, но обичам да откривам някакви забавни неща. Тези дни някой ми прати линк с клипове на Frank Sanazi с коментар: “Виж това, супер смешно е?” Та този Франк е комедиант и наистина много се забавлявах. Купих си музиката и на George Formby, английски комедиант, ей такива неща обичам да си откривам и да им се радвам.

- С какво друго обичате да се занимавате? Искате ли да направите нещо конкретно, за което досега не ви е оставало свободно време?

- Ох, не знам, но със сигурност мога да кажа, че НЕ искам да скачам с парашут. Иначе се чувствам много добре с ежедневието, което имам. Най-важното е, че съм жив, това само по себе си е голям успех, нали? Не че се страхувам от смъртта, не, по-скоро се притеснявам какво ще стане с близките ми хора, ако умра, на кого ще ги оставя. Хубаво е да се замисляме за хората до нас навреме, да прекарваме повече часове, дни с тях.

- Вашето време вкъщи как минава?

- Грижа се за животните в ранчото си. Имам много крави. Храня ги, чистя района на ранчото и карам трактор, истински, голям фермерски трактор.

- Много ли сте различен на сцената и извън нея?

- (Смее се.) Май не, но извън сцената не крещя. Не викам нито по децата, нито по другите хора.

- Какъв бяхте като дете и в началото на кариерата си?

- Нямам много спомени от детството си. След преместването ни в Америка помня, че с по-големия ми брат карахме колела, играехме кунгфу и футбол с приятели, гледахме китайски каратистки филми. А преди 30 години бях млад, глупав и непобедим.