Националният исторически музей започва разкопките на града от джунглата

Националният исторически музей стартира археологическата си кампания за 2016 г., съобщи директорът проф. Божидар Димитров. Той отбеляза няколко приоритета.

На първо място това са  разкопките на града от джунглата – Фармакида, ръководена от доц. д-р Иван Христов, зам.-директор на НИМ. Това малко, но богато градче, разположено в плавателната част на река Ропотамо, е осъществявало интензивни търговски контакти със Средиземноморието, Атина, островите Крит и Тасос и в резултат на това е натрупало значителни богатства, следи от които са останали за щастливите археолози. Разкопките се провеждат изцяло със средства на община Приморско, която е много радостна, че най-сетне е открила античен предшественик на новия град (Приморско е град от няколко години) и страдаше, че няма като Созопол, Ахтопол, Черноморец, Несебър, Анхиало античен или средновековен предшественик.

***

Доц. д-р Кръстина Панайотова започва разкопки на полуостров Скамни в стария град в Созопол.
Полуостров Скамни е крайната част на полуострова, върху който е разположен античният град и поради лошия климат /силни ветрове го обдухват през зимата отвсякъде/ не е бил населен с жилища както всички големи черноморски полуострови. Подобна е и ситуацията в Несебър, Приморско, Царево и Ахтопол. В замяна на това древните са разполагали там големи обществени сгради, най-вече - храмове. При досегашните разкопки по програмата „Виа Понтика” /отпреди няколко години на Симеон Дянков/ там бяха открити тъй нареченият Каструм Домини /замъкът на владетеля/ и огромен манастир, построен от шурея на цар Михаил Шишман /1322- 1330 г./ Атанасий Палеолог, брат на императора /Михаил Шишман е женен за неговата сестра/. Милостиво е дал тази територия на Атанасий Палеолог да си построи манастир, тъй като животът му в Константинопол е бил заплашен от негови идеологически противници – исихасти. След това, поради липса на средства, разкопките бяха прекратени за няколко години и сега, със средства, на Националния исторически музей ще бъдат подновени от доц. д-р Кръстина Панайотова.

***

В Националния исторически музей се извършват сериозни преустройства.
Зала № 2, посветена на тракоримската древност, е преоборудвана по проект, спечелен от музея от Министерството на културата. В нея сега ще има малка зала с портрети на петима римски императори, както и рисувана керамика от Аполония Понтика.
Зала № 3 е подготвяна да приеме короната на българския цар и и на българската царица, изработени изцяло от дарителски средства на проф. д-р Лъчезар Цоцорков, подарил 1,5 кг чисто злато, на Елена Василева, дарила над 1000 бисера за короните и на ювелира Стойчо Везенков, който дарява труда си. Така през летния сезон НИМ ще посрещне своите гости с много нови ценни експонати.

***

Краят на дъждовете в Североизточна България позволи да започне интензивната работа по четвъртата голяма задача на НИМ през тази година – реставрацията на Голямата базилика.
Благодарение на отпуснатите средства от правителството - 770 хил. лв. и на даренията, изпращани от родолюбиви българи, живеещи и работещи в страната и в чужбина, работата се разгръща на широк фронт като се използват камъните, дарени от министър Ивайло Московски от гарите и гаровите съоръжения, построени през ХIХ в. от Мидхат паша по жп линията Русе – Варна с откраднати камъни от Голямата базилика и манастира, разположен край нея.