Италианецът Джонсън Ригейра: Когато песента ми Vamos a la playa стана хит, бях в казармата

Не успях да стана свидетел на живо на тълпите от хора, които я пееха по плажовете

През 80-те години по цял свят тълпи от весели младежи пеят песента на път за морето, а изпълнителят ѝ по същото време отбива военната си служба.

И днес хитът все още е сред най-често изпълняваните и най-често използваните за промоция на летни събития и продукти.

Роденият през 1960 г. в Торино Стефано Риги става световноизвестен с артистичния псевдоним Джонсън Ригейра и с хитовете си на испански Vamos a la playa и No tengo dinero, както и с италианската песен L'estate sta finendo (“Лятото свършва”).

По онова време той пее в дуета “Ригейра” със Стефано Рота.

Сега искам да видя и българските плажове на Черно море, казва в интервю за “24 часа” Джонсън Ригейра.

- Замирише ли на лято, все още по цял свят хората тананикат Vamos a la playa, о, о, о, о... И вие ли си тананикате на път за плажа?

- Аз все още изпълнявам песента по време на вечерите в клубове из Италия, където ме канят. Тананикам си я, когато съм сам, на шега си я пея и с други текстове.

- Успехът ви връхлита през 1983 г. с издаването на песента, която моментално става хит в целия свят. Разбрах обаче, че точно през този период сте били в казармата, така ли е?

- В Италия често моето поколение смята казармата за забавен период. Честно казано, аз изобщо не го смятам за такъв. Създадох песента си през 1981 г., но я записах през 1983 г. и влязох в казармата за 1 г. Точно по средата ме връхлетя успехът, но без аз да мога да го усетя. Когато вземах дневни отпуски, вместо да си отида вкъщи, правех промоции и ходех да пея по концерти. Вкусвах малко от предястието на тази промяна, която превръщаше живота ми в сън, но веднага след края на редовните дневни отпуски се връщах с влака в казармата близо до Новара. Никой не ми е подарявал отпуск. Едва към края на казармата - беше лято - успях да си издействам разрешение по доста авантюристичен път. Издействах си да ме пратят във военната болница в Милано, като

планът ми беше

да поискам

домашен отпуск

заради депресия

Говорих с военните доктори, на които се оплаках, че съм депресиран и че не издържам повече, което наистина си беше така. Разбрах обаче, че планът ми беше на път да фалира и щяха да ме върнат в казармата. В коридора в отчаянието си спрях психолога, който не беше военен, и го попитах дали познава парчето Vamos a la playa. Той, естествено, го знаеше, и аз му казах, че съм изпълнителят му и че ми трябва отпуск, за да участвам в конкурса “Фестивал Бар” и т.н. 

В първия момент ме отведоха в задния двор на болницата и ми дръпнаха реч, че казармата е сериозно нещо. След това обаче ми дадоха възможност да взема 10 дни по време на оставащия месец и половина казарма. Само тогава си дадох сметка, че животът ми се е променил. Не успях обаче да стана свидетел на живо на тълпите от хора, които я пееха по плажовете.

- А как се роди самият хит Vamos a la playa?

- В началото започнах сам, бях записал плоча в стил фънк, в стил електронна музика. След това ми хрумна да направя песен за плажа.

Отидох да я запиша в едно

мазе в Торино заедно с

група приятели,

които ми помагаха. Така постепенно се роди припевът и си дадох сметка, че е добър. По онова време Стефано Рота беше мой приятел, но все още не беше станал Майкъл Ригейра. Малко преди да вляза в казармата през 1983 г., решихме да го запишем, за да не губим още 1 г. Майкъл взе моя артистичен псевдоним Ригейра и станахме дует “Ригейра” - идва от фамилията ми Риги. Малко по-късно и Майкъл влезе в казармата. Само през онзи период бяха продадени 3 млн. копия по света. Наесен ще излезе цветна плоча на Vamos a la playa благодарение на приятелка, която я е пазила 35 г. Така ще отпразнуваме годишнината на парчето. 

- Как ви хрумна целият този микс – вие сте италианец, пеете на испански, а избирате за артистичен псевдоним английско име и фамилно име, което напомня това на бразилски футболист...

- Да, псевдонимът ми е като фалшиво бразилско име. Той се роди много по-рано от песента, още в часовете по физическо в гимназията. Когато играехме футбол, всеки от съучениците ми си променяше името на бразилско и аз бях Ригейра. Изборът да пея на испански е заради това, че не исках да е обичайният английски, на който всички пееха.

Исках да пея на испански

в електронен стил

за постатомни сюжети. Беше по-екзотично. Никой не знаеше, че сме италианци. 

- Кога си дадохте сметка, че сте станали известни?

- Спомням си една любопитна случка след края на казармата. Обикаляхме различни телевизии из Европа, за да правим промоция. Бяхме в едно тв студио в Париж. В един момент в него влезе и Бой Джордж – като ни видя, започна да пее Vamos a la playa.

- Малко по-късно правите и друг световен хит - No tengo dinero.

- Да, той беше като продължение на първия. През 1985 г. пък записахме L'estate sta finendo (“Лятото свършва”), която спечели италианския песенен конкурс “Фестивал Бар” и се превърна в евъргрийн.

- Явно е, че все лятото ви вдъхновява... Кои са любимите ви плажове?

- Тези на Форментера и Сардиния.

- В България също има прекрасни плажове на Черно море, познавате ли ги?

- Не, но много бих се радвал да ги опозная. Надявам се, сега това да стане. 

Италианци зад чужди имена превземат диското през 80-те

Не само “Ригейра” жънат успех и изкачват европейските класации през 70-те и 80-те години, дегизирани зад чуждестранни имена.

Единствено Стефано Риги обаче предпочита да пее на испански, докато останалите му италиански колеги се доверяват на английския език, за да вземат виза за музикалните чартове по света.

Класически пример за преуспял италианец по върховете на дискомузиката през 80-те години е Газибо (Gazebo) – зад това име се крие Пол Мацолини, който изпя I Like Chopin.

Станалото абсолютен хит парче в Европа през 1983 г. продаде над 10 млн. копия и седмици наред оглавяваше музикалните класации по света. Пол Мацолини е роден в Ливан и е син на италиански дипломат и хърватка с американско гражданство. Пол владее 5 езика. Навремето се пробва в различни жанрове, сред които джаз, рок и пънк. Едва след срещата си с италианския продуцент Пол Мичони обаче записва сингъла Masterpiece. Година по-късно пубикува и I Like Chopin, след което животът му се преобръща наопаки заради бума, който прави.

Газибо пише и текста на песента Dolce Vita, която изпълнява Раян Парис и която оглавява много европейски класации по онова време. Газибо записва и други албуми, а през последните години се изявява и като продуцент. Той има звукозаписно студио в римската си къща.

Self Control е друг хит от българските, а и от европейските дискотеки от 80-те, който се изпълнява от италианец. РАФ – зад тези инициали се крие роденият през 1959 г. в малко село в Пулия Рафаеле Риефоли. Той дължи успеха си на дискосцената на факта, че през 80-те години се мести от Флоренция в Лондон. Абсолютния си хит Self Control обаче записва с френска дискографска къща през 1983 г. За кратко време парчето оглавява музикалните чартове не само в Европа, а и в Америка.

В края на същата година успешният сингъл е последван от цял албум с името RAF. В него са и други две топпарчета – Change Your Mind и Hard. Вместо да се възползва от стоварилия се като манна небесна успех обаче, РАФ се обръща към италианската музика. Той започва да пише за други италиански изпълнители, сред които Джани Моранди и Умберто Тоци. Заедно с Тоци изпълнява песента “Дженте ди маре”, която става хит в цяла Европа

РАФ се отдава изцяло на песните в стил Сан Ремо, така че европейските сцени го забравят тотално.

Tarzan Boy е хитът, който проби в европейските музикални класации през 1985 г. Той е рожба на един италиански проект – групата “Балтимора”. Неин фронтмен е британският танцьор и певец Джими Макшейн, но създателят ѝ е италианецът Маурицио Баси, който свири на йониката. Групата се ражда в Милано в средата на 80-те в резултат на желанието му да даде началото на свой проект. Баси среща Джими, по онова време фелдшер за Ирландския червен кръст, и остава поразен от чара му. Маурицио го прави веднага лидер на групата си. Гласът на Джими обаче не е сред най-върховните, заради което се налага да пее винаги на плейбек. Маурицио привлича и други четирима италианци към групата си, сред които Джорджо Кочилово, който по онова време работи с музиканти от рода на “Матиа Базар”, Тото Кутуньо, “Рики е Повери”, Мина и др. През 1985 г. “Балтимора” дебютира с албума си Living in the Background, в който е и превърналият се в хит Tarzan Boy. Албумът постига небивал успех най-вече в САЩ, където е по първите места в класациите за 6 месеца.

Сабрина Салерно, по-известна като Сабрина, пожъна успех из цяла Европа през 1987 г. с хита си Boys, Boys, Boys (Summertime Love). Мнозина, гледали видеоклипа, още помнят как сексапилната брюнетка с оскъден бански, който едва побираше пищните ѝ форми, пийваше коктейл на ръба на басейна и играеше с надувaеми топки около нея, подпявайки рефрена на песента си. 

Родената през 1968 г. в Генуа певица, която всъщност е отгледана от баба си и дядо си в Сан Ремо, е открита от Клаудио Чекето. Той е продуцент на много от най-известните изпълнители от онези времена. Въпреки че Сабрина навремето се подвизава и като актриса, и като водеща на шоу програми по италианската телевизия, нейното амплоа си остава най-вече това на певицата с експлозивните форми. Превърналата се в сексикона на 80-те години Сабрина продаде 20 млн. диска, спечели и World Music Award.