Филми по пиеси на Шекспир

37 трагедии и комедии е написал Уилям Шекспир, 400 години от смъртта на когото светът отбеляза на 23 април. По тях са направени над 1160 филма - кино- и телевизионни, с което английският бард влиза в Книгата на рекордите “Гинес” като най-филмирания автор на който и да е език.

Първата екранизация на пиеса на стратфордския драматург е от 1900 г. - френска версия на най-известната му творба “Хамлет”. Главната роля изпълнява жена - безсмъртната Сара Бернар.

Над 50 са филмите за драмата на датския принц. Критиците не са единодушни кой е най-добрият. За едни е черно-белият “Хамлет” на сър Лорънс Оливие (1948) - първият британски филм, спечелил “Оскар”. Ролята на принца е единствената, донесла му престижната статуетка като актьор, за която е бил номиниран общо 10 пъти. 

Конкурира го сър Кенет Брана, чийто “Хамлет” (1996) също съчетава таланта му като режисьор и като актьор. Това е единствената пълна екранизация на драмата - включва всяка дума от нея и продължава около 4 часа. 

Сред запомнящите се филми за Хамлет е и този на италианския режисьор Франко Дзефирели (1990), главната роля в който е поверена на

известния тогава

с “Лудият Макс”

и “Смъртоносно

оръжие” Мел Гибсън

Итън Хоук пък е най-младият Хамлет на екрана - той е на 29 г., когато се снима във филма на Майкъл Алмерейда (2000). Езикът на Шекспир е запазен, но действието се развива в съвременния бизнес свят на Ню Йорк. “Дания” е корпорация, на която Клавдий (известният като агент Купър от “Туин Пийкс” Кайл Маклоклан) става шеф, убивайки брат си. 

“Дисни” също има своя версия на “Хамлет” - “Цар Лъв” (1994). Не в Дания, а в африканската савана гордият цар Муфаса е убит “случайно” от своя зъл и жаден за власт брат Скар. След време принцът престолонаследник Симба се завръща, за да възтържествуват истината и справедливостта. 

Крал Лир на екрана са били Орсън Уелс (1953 г., режисьор Питър Брук), Юри Ярвет (1971 г., режисьор Григорий Козинцев), Лорънс Оливие (1983), Ал Пачино (2012 г., режисьор Майкъл Радфорд). Осем години по-рано Радфорд и Пачино правят една от най-добрите Шекспирови адаптации - “Венецианският търговец”, в която участват още Джеръми Айрънс и Джоузеф Файнс.

Най-известната адаптация на “Крал Лир” е епическият “Ран” (1985) - режисьорът Акира Куросава пренася

трагедията във

феодална Япония

Феодал разделя кралството си не между трите си дъщери, а между тримата си сина. Преди това Куросава е направил още два филма по Шекспирови пиеси - “Замъкът на паяците” (1957 г., по “Макбет”) и “Да спиш добре като лошите хора” (1960 г., по “Хамлет”).

Съвременен вариант на “Крал Лир” е “1000 акра” (1997), заснет по спечелилия “Пулицър” роман на Джейн Смайли. Упорит и опърничав вдовец решава да прехвърли фермата си от 1000 акра на трите си дъщери (Джесика Ланг, Мишел Пфайфър и Дженифър Джейсън). “Кралят на Тексас” (2002) пък е уестърн вариант на драмата. 

Австралийският режисьор Баз Лърман пренася най-известната любовна история на Шекспир на фона на мафиотска война между две фамилии във Верона Бийч, Калифорния. Тийнейджърският “Ромео и Жулиета” (1996) отваря вратите на Холивуд за Леонардо ди Каприо и Клеър Дейнс. 

Най-известната адаптация на пиесата е мюзикълът “Уестсайдска история” (1961), спечелил 10 оскара. Враждата не е между Монтеки и Капулети, а между нюйорските младежки банди “Ракетите” (белите американци) и “Акулите” (пуерториканските имигранти). В “Ромео трябва да умре” (2000) пък китайска и негърска банда се борят за контрол над пристанището в Оукланд, Калифорния.

“Горещи тела” (2013) пък е зомби версия на забранената любов - не между Ромео и Жулиета, а между хора и зомбита. Филмът с Никълъс Холт, Тереза Палмър и Джон Малкович е по бестселъра на Айзък Мериън “Топли тела”.

“Влюбеният Шекспир” (1998) - измислената любовна история на драматурга Шекспир (Джоузеф Файнс) по времето, когато пише “Ромео и Жулиета”, заимства елементи и от други пиеси на барда - “Дванайсета нощ” и “Както ви харесва”. Филмът, в който участват Гуинет Полтроу, Колин Фърт, Джуди Денч, Бен Афлек, Джефри Ръш и други, печели 7 оскара.

По забавната пиеса “Дванайсета нощ” и е романтичната комедия “Тя е пич” (2006), в която участват тийнзвездите Аманда Байнс и Чанинг Тейтън. Това е историята на футболистка, която се преобразява в брат си, за да влезе в мъжкия отбор на вечния враг на училището си. И в пиесата, и във филма Виола в мъжкото си превъплъщение се влюбва в младежа, който обича женския ѝ вариант. 

В класическата екранизация на друга забавна комедия на Шекспир - “Сън в лятна нощ” (1999), режисьорът Майкъл Хофман събира цяла плеяда звезди - Кевин Клайн, Мишел Пфайфър, Стенли Тучи, Калиста Флокхарт, Рупърт Евърет, Крисчън Бейл.

“Преодолей го” (2001) е съвременният киновариант на “Сън в лятна нощ”. Гимназисти объркват любовните си отношения, докато поставят самата пиеса. Във филма участват Кирстен Дънст, Колин Ханкс, Мила Кунис и Зоуи Салдана - преди да станат световноизвестни.

Също преди да придобият безспорен статут на холивудски звезди, Хийт Леджър, Джулия Стайлс и Джоузеф Гордън-Левит (известен у нас от комедийния сериал “На гости на третата планета”) се снимат в романтичната комедия “10 неща, които мразя в теб” (1999). Тя пренася Шекспировата пиеса “Укротяване на опърничавата” в американска гимназия -

младеж е подкупен

да излиза с момиче,

за да може друго момче да се среща с готината ѝ сестра. От този филм тръгва нагоре кариерата на покойния вече Леджър, чийто Жокер засенчи Батман в “Черният рицар”. 

В друга романтична комедия по пиеса на английския бард - “Много шум за нищо” (1993), се снимат няколко бъдещи световни кинозвезди - Кенет Брана,Ема Томпсън, Киану Рийвс, Дензъл Уошингтън, Майкъл Кийтън, Кейт Бекинсейл, Робърт Шон Ленърд. Пресъздават премеждията на две двойки, които имат различни схващания за любовта и усилията, които си заслужава да бъдат направени. “Много шум за нищо” е сред най-успешните филми на Брана - един от режисьорите, филмиращи със страст пиесите на Шекспир.

Това е вторият филм по творба на английския драматург, в който участва Киану Рийвс - преди това се снима в “Моят личен Айдахо” (1991) на режисьора Гюс ван Сант. Той се базира на “Хенри IV” и “Хенри V”, пренесени в наши дни. Двамата главни герои (Рийвс и Ривър Финикс) са мъжки проститутки, които съдбата отвежда от градче в Айдахо до Италия. По това време Ривър, брат на Хоакин Финикс, е един от най-талантливите млади актьори. Той издъхва на 23 г. от свръхдоза пред нощен клуб в Холивуд.

По сцени от четири пиеси на Шекспир - “Ричард II”, “Хенри IV”, “Хенри V” и “Веселите уиндзорки”, е известният “Фалстаф”, или “Среднощни камбани” (1966) на Орсън Уелс. Самият той играе главната роля на рицаря сър Джон Фалстаф и разказва историята за отношенията си с принц Хал, който трябва да избира на кого да е предан - на Фалстаф или на баща си крал Хенри IV.

В образа на

венецианския

мавър Отело

се превъплъщават Лорънс Оливие (1965), Орсън Уелс (1952), Антъни Хопкинс (1980) и неповторимият Лорънс Фишборн (1995) - с Кенет Брана като подлия Яго във филма на Оливър Паркър.

Внушенията на “Отело” са залегнали и в съвременна адаптация от 2001 г. - тийнейджърския “О”, който пренася историята за предателство, ревност и убийство от Венеция в американски гимназиален отбор по баскетбол. Главните роли изпълняват Джош Хартнет и Джулия Стайлс.

Елементи от “Отело” има дори в “Междузвездни войни: Епизод III - Отмъщението на ситите”. Добрият воин Анакин е заблуден от Яго - лидера на Галактическия съвет Палпатин. Той губи вяра в Падме, но вместо да я убие, както Отело постъпва с Дездемона, я оставя да умре с разбито сърце.

Ралф Файнс избира Шекспирова пиеса за режисьорския си дебют - политическата трагедия “Кориолан” (2012). Това е първият филм по пиесата, в който Файнс изпълнява и главната роля. Прави го след като години наред е

покорявал

театралните сцени

като Кориолан

- пропъдения римски генерал, който се съюзява със заклетия си враг, за да отмъсти на града, който го е отхвърлил. Партнират му Ванеса Редгрейв, Джерард Бътлър и Брайън Кокс.

След екранизациите на “Макбет” от режисьорите Орсън Уелс (1948), Акира Куросава (1957) и Роман Полански (1971) се осмели да го аправи и австралийският режисьор Джъстин Кързел (2015). В главните роли са Майкъл Фасбендър и Марион Котияр. Филмът спечели отлични отзиви след премиерата си в Кан, а някои медии го обявиха за най-добрия филм по Шекспир от началото на хилядолетието.

Столетия след като мастилото е засъхнало, пиесите на барда продължават да се играят и да се снимат, а думите му - да впечатляват. Няма как дори тези, които не искат да чуят името му, след като са изучавали трагедиите му в училище, да не признаят, че “Шекспир е всичко”.