Най-важните ритуали за любов, късмет и благополучие

Как да постигнем щастие? Кои са най-важните ритуали за любов, късмет и благополучие на старите българи; дните, в които се изпълняват; начина, по който се изпълняват; изискванията и забраните, които трябва да спазваме; символите и значенията на предметите и диханията, които ни помагат. Животът се е променил, но най-важното, опорите, които държат човешкото съществуване, са същите и все така ни държат и пазят. Някога чудесата са били възможни. Защо да не са и сега? Книгата на Лилия Старева „Български ритуали за късмет” е нашият чудесен помощник да припомним опита на предците ни.

Предговор

Късметът

Късметът – тайнствена, вълшебна, неразгадана, с противоположни значения дума. Разгадават я, откакто някой някога я изрича. До днес. Правят го различните народи, в различните езици. Разширяват, допълват смисъла й. И все нещо остава неясно, необяснено и неподвластно на хората. Българите, в хилядолетната си история, също я обогатяват със значения, приказен смисъл, светла надежда, съдбовен страх. Как – вижда се от митологичния разказ, всекидневния и празничен опит и вярвания, миторитуални практики. Какво са късметите? Живи същества? Сбъднато наричане на орисници и божества? Записват ли се някъде и къде е това някъде – в тефтера на орисниците, на челото на всеки, другаде? Защо за едни хора е отреден добър, за друг – лош жребий? Всъщност късметът жребий ли е, или неразгадана закономерност? По рождение ли се отрежда за всеки, или идва постепенно с начина на живот? И ако второто е „да”, наистина ли всичко (за добро и лошо) е в наши ръце? Какво означава добър или лош късмет – доброто за едни е лошо за други. А може би е променливо и относително понятие, което зависи единствено от това, кой как го възприема в един или друг момент от живота си.

Желанието да открие смисъла на късмета е присъщо на всяко време. И всяко време има своите съветници, добри или не чак толкова. Съвременният човек също ги има – автори на научни трудове или популярни издания, превръщащи се често в бестселъри, заради неизтребимата потребност да се открият ключът към успеха, щастливата съдба, добрият шанс. Казват ни: „Хората не се раждат с късмет или без късмет, а в тях се формират определени вярвания, нагласи и поведение, които ги превръщат в късметлии или неудачници”. (Ричард Уайзман – в книгата си „Факторът Късмет”). Настойчиво ни внушават: От вас зависи какви вярвания, нагласи, поведение ще си изградите. Напълно в крачка със западната рационалистика от край време.

Съветват ни да контролираме късмета си чрез промяна в мисленето. В същото време, знае се, късметът обикновено спохожда тези, които действат спонтанно, следват интуицията си. Интуицията и свободната ни човешка воля. Как да ги съвместим? Едната е разумна, контролирана, видима, обяснена. Другата не разбираме, не знаем откъде и как идва, заложена е някъде дълбоко в подсъзнанието ни и сякаш не зависи от нас. Понякога успяваме да чуем гласа й. Някои се справят по-лесно и по-често. Мнозина не успяват.

Старите българи са имали по-сложно мислене. Противоречието „интуиция – разум и логическо действие” за тях не съществува. Били са едно цяло, както всъщност целият им мироглед. Разчитали са на интуицията си разумно като част от философията и светоразбирането си. Не са имали нищо друго освен практически опит, предаван по наследство и съхранен в ритуалите и вярванията си. И много малко, или почти никак, научни познания, рационална теория и обяснения на нещата. Тяхната рационална теория са ритуалните практики. А основата на тези практика е ирационална. Вярвали несъкрушимо и докрай в чудеса. И най-голямото чудо е, че се чувствали пълноправни участници в сътворяването на чудеса. В това е неразбираемата и неподражаемата сила на българските традиция и празничност.

В представите някога видимият свят на хората и невидимият – на божества и демони, не е завинаги разделен. И не са два, а един цялостен свят. Съдбата ни и съответно късметът, който тя носи, предопределят неподвластни ни обстоятелства, божества и сили – нощта, в която се раждаме, и състоянието на Бог в нея, строги и безкомпромисни орисници, чиято орис сам Господ не може да отмени, та камо ли слабите земни хора. Но колкото и да не е за вярване, точно те успявали да се намесят. Има мигове, когато и най-неумолимите съдници на съдбите могат да отпуснат сърцата си, да смекчат присъдата, ако тя е лоша, да поправят безнадеждността, да я превърнат в надежда. И има мигове, в които могат да отпуснат щастие, да раздават непредвидени блага, да бъдат благодетели и благотворители. Предците ни знаели кога са те и какво точно да направят. Не пропускали шанса си. Успявали.

Вярвали също, че има една постоянна справедливост, която подрежда живота и отсъжда благата за тези, които ги заслужават – с труд, ум и знания, доброта и сърдечност, вяра и почит. Разпределянето на късметите е част от това разпределение на благата – на всекиму според заслуженото. В пролуките на времето и световете хората виждали възможност за общуване с всесилните благодетели, за промяна на късмета. В постоянството да бъдат наградени за труда, ума и знанията, добротата и сърдечността, вярата и почитта, търсели другата възможност за по-добро живеене. Цялата им ценностна система и морал са мъдра книга за добро живеене. Училището, в което се разлистват и научават нейните уроци, е обредно-ритуалната система на всяка общност, в която без изключение участват всички нейни членове. А самото функциониране на това училище вече е изява на другата, активната гледна точка за това, доколко късметът е подвластен на хората. Който научи добре уроците си и постоянства в ценностите и добродетелите, които му се преподават, има шанса да направлява късмета си. Да изяви докрай всичките си таланти. Да живее в хармония със света, да е здрав, заобиколен от любов, уважение и признание, да е богат на блага. Наречени от Бог, наречници и пр., но заслужени и досътворени от човека. Бог и богат имат един корен. Да носиш Бог като ценност в сърцето си, може би е богатството или носи богатство. Това са се опитвали в своята обредност да постигнат някогашните хора – носейки Бог (това всъщност бил целият Космос) и общувайки с неговия свят, да отвоюват и заслужат блага и богатства в своя. И са ни завещали опита си – да участваме в съдбата си, да я променяме, а ако не успеем, да я приемем и разберем.

Завещали са ни едно изключително богатство от миторитуални практики, владеещи тайнството да превръщат разиграваното действие, имащо смисъл на желано състояние на човека и общността, в действителност. Помагала им вярата в сложното триединство на света. Тази вяра преплита по един неподражаем начин предхристиянство и християнство, древни и нови богове и светци. Предците ни не са имали никакво колебание. На отсрещната страна стоят невидими сили и те могат да бъдат предразположени, убедени, омилостивени, да дарят, но и да вземат. Невидимо присъстват и наблюдават празника в тяхна чест. Одобряват, радват се, благо–дарят, т.е. даряват блага. Вярват, че небесната порта се отваря, че сам дядо Господ стои на нея, че светците обикалят между хората, че св. Илия ходи с 9 була, за да не се разсърди на някого, да тресне и да го погуби. Че на Видовден всичко, което прави човек, се вижда, че болести, самодиви, орисници се радват на паничка мед и медена питка и ако ги получат, отминават благодарно. Че жертвените курбани ще бъдат оценени и възнаградени. Нямат самочувствие, че са пълновластни господари, най-великите творения на природата. Че с тях започва и свършва всичко на този свят. Това високомерие е по-скоро присъщо на днешните хора. Но в същото време имат несравнимо по-голямото, вселенско самочувствие да са част от космическия ред, да крачат между световете в своите празнични ритуали, да общуват с боговете, понякога дори да им се сърдят. Днешните психолози съветват да търсим късмета в диалог със земни същества. Старите българи са го търсели в диалог с Вселената. Вселенско, космическо е това съзнание, което най-съвременните изследвания на квантовата физика наричат с други имена и тепърва откриват общността на света, възможността по ефирни коридори да прелитат мисли и чувства, да се казва в единия край на света, а да се чува в другия, да се привличат положителни енергии, да се създават енергийни житейски варианти...

Може на някого да се стори малко опасно това общуване с отвъдни дихания. Може би на съвременната ясна материалистична мисъл да изглежда по детски наивно. Може би в самочувствието на днешния технологичен свят да се стори неприложимо. Но дали наистина сме толкова по-напред от предците ни. И дали наистина са така неприложими тяхното знание и опитът им. Струва си да разгърнем частица от това богато наше наследство, насочено към търсене и предизвикване на всичко онова, което наричаме късмет на човека.

Чудесното равновесие

Щастието е в равновесието и баланса, казва народът ни. Не само е вярвал в това, но е можел и да постига това равновесие. Дори и когато не е успявал, го е търсил и е знаел че то е в основата на живота. В дългите години на своя опит се е научил да се взира в света около себе си, да открива тайните му значения, да разгадава знаците, които му дава. С особен респект е гледал към небето, откъдето идвало всичко – светлина и живот, влага и пак живот, но и страшни бури, гръмотевици, светкавици, съсипващи градушки. Облаците по него, слънцето, луната и звездите. Всички те имали връзка с живота на човека. Били силни, владеели съдбата му. Но и той участвал в тази връзка. Чувствал се част от нея. И щом е част, опитвал да е активен, да прави нещо, да не стои със скръстени ръце и да чака да види какво ще се случи – плодороден дъжд или стихийно бедствие, светлина или тъмнина, радост или мъка, имот или сиромашия. Все пак Господ го бил надарил с ум и разум, с чувствителна душа, с тънка наблюдателност. Тъкмо заради това – да е равностоен партньор в този постоянен диалог с непознат и огромен свят.

По същия начин общувал и с времето, сменящите се сезони, години. В рамките на живота му било линейно сякаш, но в рамките на труда годините се въртели циклично – от пролетно засяване, труд, урожай, обиране на плода, очакване за нов цикъл, нова оран, ново засяване... И така в един дълъг кръговрат, към който той трябвало да се нагоди, да постигне хармония и баланс с него. Постигал го чрез календарните празници. А чрез семейните – раждане, сватба, сбогуване – успявал да се впише хармонично като личност. Веднъж в рамките на семейството и рода, в които му се случило да се роди и изживее живота си, и втори път – в обществото, в което му се налагало да се утвърди като личност, да заеме свое място, да има своя роля. И това време се въртяло в двете посоки – направо и в кръг. Щастието било да намери пресечната точка. Да хармонизира и установи баланса между тях.

В цялата своя фолклорна култура старите българи се опитвали да от крият онова чудесно равновесие, което ще направи живота им по-лек, ще подобри съдбата, каквато и да им е тя отредена, ще помогне на късмета им. Знаели и изпълнявали ритуали за всеки празник, благословиите и наричанията, пословици за тях, а и за всяко време. Знаели какво вещаят полетът на птиците, сънят на животните, разбирали езика им, разгадавали знаците на всяко трептене на листата, въздуха, тялото. Внимателно следели тези знаци и вярвали, че те рядко лъжат. А още по-рядко можели да ги излъжат приказките на възрастните, разказите им за небесните светила и създаването на света, за късметите на хората, за трите орисници. По свой начин те подреждали ценностната им система, като на шега изграждали усещането за участие в един пълноправен диалог със света, в който заемеш ли си мястото, намериш ли равновесието, ще живееш по-добре. Може да се каже, че ще си късметлия. Знаели и много пословици за късмета. Но най-важното било не да знаеш какво се мисли за късмет, а как да го намериш. И в пословиците си някогашният българин записал всички онези най-важни качества, които трябва да има човек, за да успее, да е късметлия. Те са много. Отразяват целия му мироглед и ценностна система. Цялата му богата, многолика и добра душа. Струва си да знаем някои от най-описващите, най-помагащите. Както и най-важните ритуали за любов, късмет и благополучие; дните, в които се изпълняват; начина, по който се изпълняват; изискванията и забраните, които трябва да спазваме; символите и значенията на предметите и диханията, които ни помагат. Дали ще постигнем щастие? Важното е в опита да го направим. Дали ще разберем как са успявали да се радват на живота си предците ни, какво ги е правило щастливи? Струва си да опитаме. Може да ни бъде полезно и днес. Животът се е променил, но най-важното, опорите, които държат човешкото съществуване, са същите и все така ни държат и пазят.

Някога и днес

Защо е актуално наследеното знание за търсене и предизвикване на късмет от традицията? Защото базовите принципи и ценности, на които се опира, си стоят. Независимо от голямата промяна в обществото, бита, производството, новите технологии. Авторитетът на родителите е добре да се пази. Това е базова ценност. Отношенията към съседи, роднини, обществени институции – също. Каквито и форми да заемат тези отношения, в основата ще е правилната социализация на индивида, приятелството, разбирането на социалните роли, на връзката между хора, наречена общество, от която всеки е малка брънка. Раждането си остава преход, както и смъртта – от и към един неизвестен и непознат свят. Сватбата си остава част от загубване на един образ и приемане на друг, изобразявано в ритуалите като символична смърт, преход от едно състояние в друго. Всяко общество има нужда от подреждане и това, което е преминало като конструкция на реда и е проверено от толкова хиляди години, е по-силно и по-важно от днешния безпорядък. Може само да помогне да се сложи ред в него.

Онова, което държи духовния свят на традиционния човек – триизмерното пространство и вярата му в неговата цялост, не е променено и грам в съзнанието на хората, независимо от опитите за различни обяснения, научни, окултни и пр. Нещо повече, съвременната физика и най-новите постижения на науката упорито навеждат на мисълта, че да, това е така, светът е многоизмерен и древните хора може би са имали по-ясна представа за това или по-скоро интуитивно са осъзнавали, вярвали и подреждали живота си според важните закони на Вселената. Традицията в празничната система, ритуалите и вярванията на предците ни могат да ни помогнат днес.

И още една потребност за нас, неучудващите се, знаещи всичко съвременни хора. Дори и когато не си го признаваме. Имаме нужда от чудо. Да се случват чудеса. Да се преодоляват по чудесен начин границите, да се търсят знание и помощ от непознати светове, да се предизвиква добро дори когато изглежда абсолютно невъзможно, да се преодолява непреодолимото, да се мисли за немислимото. Това е възможно в митологията, в началото, в свещеното първотворение. Възможно е и в ритуалните практики някога. Чудо в тях е всяко свръхестествено действие, извършено от светеца с Божия помощ (молитва) и с участието на чудесни помощници и чудесни предмети. Светците като епически герои създават, творят света и неговите материални и нравствени устои. Светецът и днес е връзка между човека и Бога, между вярата и неверието, между сакралното и профанното, между своето и чуждото... Носи идеята за необичайното, ирационалното, което винаги е предизвиквало човешкият респект, страх и любопитство (Диана Радойнова). Някога чудесата са били възможни. Защо да не са и сега? Може би опитът на предците ни е нашият чудесен помощник днес.

Из „Български ритуали за късмет”

Книгата можете да поръчате тук!