Премиерът Георги Атанасов живее с Ани Спанчева, зам.-министър

Бившият шеф на българското правителство е оставал два пъти вдовец

“Живея с Ани Спанчева повече от година и половина”, каза пред “24 часа” Георги Атанасов, бивш премиер на България. Но отказа интервю с думите: “Е, за това ли ще пишете сега?” На 25 юли, понеделник, той става на 82 г.

Ани Спанчева е бивш зам.-министър на образованието по Живково време и двамата се знаят още от младежките си години в Комсомола. Животът ги събра под един покрив вече като пенсионери.

Предишните две съпруги на Георги Атанасов са починали. Първата, Дора Маргина, умира млада от рак през 1983 г. Втората, Людмила Филипова, си отива от същата коварна болест на 13 февруари 2008 г.

Атанасов е

последният премиер

от времето

на Живков

и последният жив член на Политбюро на ЦК на БКП - най-важния партиен колективен орган до 1989 г. Той е единственият негов член, осъден и лежал в затвора в Кремиковци по т. нар. дело “Сираци”.

Атанасов е роден в с. Православен, Пловдивско. Бил е член на РМС, в БКП влиза през юни 1956 г., когато се дипломира в Историческия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”. Прави бърза кариера в Комсомола. Тръгва още от СУ като секретар на вузовския комитет. През 1958 г. става зам.-завеждащ отдел “Студентска младеж” и се жени за Вера Маргина, която работи в международния отдел на ЦК на ДКМС.

“Вера Маргина е родена в Берковица. Завършва френска филология и остава в София. За съжаление, не намерих хора, които да разкажат нещо повече за нея”, каза директорът на местната гимназия Румен Горков.

Съвременници от онези години казват, че Вера е красива и тъмнокоса и двамата с Георги били много хубава двойка.

Имат две дъщери. По-голямата Анелия завършва английската гимназия и английска филология в СУ.

Омъжва се за своя съученик Богомил Младенов, син на дългогодишната зам.-директорка и директорка на английската гимназия Нели Младенова.

След 10 ноември двамата заживяват в ЮАР. Имат син, кръстен на дядо си Георги. Преди няколко години бащата Богомил умира, Анелия продължава да живее в ЮАР. Малката дъщеря Весела се омъжва за актъор Петър Терзиев, тогава нашумява с главната си роля във филма на Иля Велчев “Ако те има”. След 10 ноември 1989 г. изненадващо за мнозина Терзиев става бизнесмен и приватизира няколко фармацевтични предприятия. Имат три деца, поне до неотдавна Весела живее с тях в Испания, Петър “върти” бизнеса си в София.

През 1965 г.

Георги Атанасов

е избран за първи

секретар на

ЦК на ДКМС

В края на 1968 г. го сменя Петър Младенов. Той е бил първи секретар на ОК на БКП във Видин, но през лятото на 1968 г. оглавява оперативния щаб за провеждане на Деветия международен фестивал на младежта и студентите в София.

Фестивалът се провежда в сложното време на “Пражката пролет”, когато войски на страните от Варшавския договор (без Румъния) навлизат в Чехословакия. Тодор Живков е впечатлен от работата и организационния размах на Младенов и го поставя начело на Комсомола.

А Георги Атанасов е “изтеглен” в ЦК на БКП. Завежда отделите “Наука и образование” и “Деловодство”. На втория Живков винага слага изключително верни свои хора, защото в този отдел се съхраняват всички общи и персонални тайни на компартията.

Осмият конгрес на БКП (ноември 1962 г.) го избира за кандидат-член, а деветият конгрес (ноември 1966 г.) - за член на ЦК на БКП. В края на 1977-а става секретар на ЦК.

От октомври 1980 г. кариерата на Атанасов тръгва рязко нагоре. Тогава номенклатурният кадър е като френски ключ - пасва на всеки пост, където партията (Живков) го прати. Историкът Атанасов най-напред става първи зам.-председател на Държавния комитет за планиране, след което оглавява Комитета за държавен и народен контрол.

През 1984 г. става кандидат-член на Политбюро и ръководи отдел “Организационен” на ЦК. На 20 март 1986 г. превзема едновременно и партийния връх - става член на Политбюро, и държавния - издигнат е за министър-председател. Сменя Георги (Гриша) Филипов.

От този период е бракът му с Людмила Филипова. Тя е с един несполучлив брак, от който има дъщеря. По професия е журналист, работила е в отдел “Писма на читателите” във в. “Труд” , през 1983 г. отива в направление “Информация” на БНТ. Става извастна с участието си в предаването “Всяка неделя”.

Людмила се

запознава с Атанасов

след “жесток гаф”, който тя прави в БНТ. Той е описан от Кеворк Кеворкян в книгата му “Срещи в “Бояна”. Време за спомени”. През 1984 г. Людмишла Филипова прави репортаж за Павел Вежинов в английската гимназия. Камерата показва и една витрина с книги от и за писателя. За не повече от секунда-две се мярка и монографията на Румяна Узунова.

Да, но Узунова вече е “враг на България” - от няколко години журналистката работи в радио “Свободна Европа”. През 1988-1989 г., ще стане много известна с интервютата си, които прави от Мюнхен с български творци дисиденти.

Ще цитирам Кеворк за атаката срещу Людмила: “Ох, ох, какъв хубав повод - и се започнало. Плъховете от идеологическия и другите отдели на ЦК се нахвърлили, все едно че са им подхвърлили сирене от магазина “Дар от боговете” в “Белисимо”.

След време Георги Атанасов ще каже на Кеворкян, че първият, който сигнализира в ЦК за “гафа” на Людмила с книгата на Румяна Узунова в онзи репортаж, е Юлиан Вучков. Да, да, същият, който днес громи всичко и всички, включително и комунистите.

Филипова е нарочена за дисциплинарно уволнение!

И знаете ли кой й помага? Същата Нели Младенова, директорката на английската гимназия, в която учи дъщерята на Атанасов, с когото след време ще станат сватове.

Младенова съветва Людмила непременно да се срещне с високопоставения партиец и държавник. Може и самата директорка да му е казала “няколко топли думи” за изпадналата в беда журналистка.

През 1993 г. Филипова разказа следното: “Посъветваха ме да отида да потърся Стоян Михайлов в ЦК, но срещнах Георги Атанасов. Стоян го нямаше, Георги обеща да ми съдейства за срещата. По този повод няколко пъти се свързвахме, за да уточним как да се видя със Стоян. Така се свързахме с Георги. Дори не знаех, че съпругата му е починала.”

Не след дълго Людмила започва да идва на работа в телевизията с мерцедеса на Георги Атанасов и с фамилията Атанасова. Неведоми са пътищата господни, както и пътищата любовни...

На сватбата им в ресторант “Рила” присъства отбран кръг хора. Тодор Живков го няма, но Милко Балев е тук. Кеворк подарява картина от художника Цвятко Дочев. Кумуват Георги Джагаров и съпругата му Цвета. И точно Цвета шашва всички, когато взема думата и започва дълго да обяснява каква добра, сърдечна и умна жена била първата съпруга на Атанасов...

Той е премиер на България около три години и половина. Това е времето на Горбачовата перестройка, навеждането на Живков, докато отмине бурята, възродителният процес, засилващата се международна изолация на България и прогресиращата криза вътре в държавата.

Атанасов е в отбора

на Младенов

и Луканов,

които организират свалянето от власт на Тодор Живков. Точно той на 10 ноември 1989 г. от трибуната на пленума в “Бояна” произнася сакралните думи за “единодушното решение на Политбюро да приеме молбата на другаря Тодор Живков за освобождаването му от постовете генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет”.

Преди време Георги Атанасов ми разказа следното. По време на почивката между двете заседания Живков идва при него и казва: “Георги, мислех, че ме освобождавате само като генерален секретар. Сега разбирам, че ще бъда освободен и като председател на Държавния съвет. Защо? Бих могъл да ви бъда много полезен...”“Отговорих му, че този въпрос е обсъждан и решен на вечерното заседание на Политбюро на 9 ноември и връщане назад не може да има!”

На 8 февруари 1990 г. Георги Атанасов е сменен като премиер от новия силен човек в БКП Андрей Луканов. Освободен е и от всички постове в партията. Тогава и Атанасов не предполага, че по-лошото тепърва предстои.

През 1992 г. е осъден на 10 години затвор за финансови злоупотреби по т. нар. дело “Сираци”. Обвинен е, че е издал заповед за отпускане на 210 000 лева за построяване на кооперация за деца на загинали антифашисти, макар че в заповедта негов подпис няма.

Шест дни след арестуването му Людмила е уволнена от тогавашния директор на БНТ Асен Агов “по взаимно съгласие”.

Държат Атанасов

8 месеца сам

в стая в ареста

След това изкарва около година в килия със 7 души в затвора в Кремиковци. Местят го в Долни Богров, където гледа около 5000 пилета. След като от тях измират само 150, от управата му казват, че тази ниска смъртност е направо чудо. “Тия пилета се гледат от министър нагоре...”, казва експремиерът.

В едно интервю Георги Атанасов споделя, че не съжалява за пребиваването си в затвора. “Защото видях живота от опаката страна, която никога нямаше да опозная, ако не бях попаднал зад решетките - казва той. - Аз съм много любопитен. Аз съм човек, на когото, ако му дадеш една кирка, ще отиде и ще копае и това няма да го приеме за унизително. Израсъл съм с труд. Друг е въпросът, че към мен се извърши несправедливост...”

През 1994 г. президентът д-р Желю Желев със специален указ помилва Георги Атанасов по здравословни причини.

Оттогава бившият премиер почти не дава интервюта. Живее в апартамент в “Лозенец” с Ани Спанчева. Тя също е бивш комсомолски деятел, в ЦК отговаря за учещата младеж.

“Ани беше усмихнат и ведър човек и всички я обичаха и уважаваха”, каза ми дългогодишният журналист Александър Абаджиев.

През 70-те години тя е зам.-министър на образованието и кандидат-член на ЦК на БКП. Активно помага на Людмила Живкова в организирането на Международната детска асамблея “Знаме на мира”. Един от основателите на Международната фондация “Св. Кирил и Методий”.