Царевиците на плажа - “млечни като Анелия, сочни като Камелия”

Разносвачите на гевреци и сладолед се изживяват повече като комици, отколкото като продавачи

Народният гений стигна небивали висоти на плажа в желанието да продаде на летовниците повече царевица, гевреци, сладолед и слънчогледови семки. Бисерите на продавачите извират един след друг - кой от кой по-умопомрачително абсурдни. Българите се заливат от смях, а чужденците дгледат романтично неразбиращо на гръмките каламбури и възклицания.

Както всяко нещо

и лафовете обаче

търпят развитие

според времето. Ако допреди 4-5 години слънчогледът от “градината на Сандокан” вървеше сред плажуващите, сега на мода е вече “градината на Али Ръза”. Името на героя от турския сериал “Листопад” продава всичко, каквото си помислиш за ядене и пиене. Али Ръза отдавна е заменил изтърканите вече “имиджмейкъри” от зората на демокрацията Изаура и Леонсио от латиноамериканските сериали, които навремето разсмиваха летовниците.

Най-големи бисери може да се чуят на плажовете с преобладаващо български летовници. Разносвачите знаят, че ще предизвикат смях, и директно атакуват с лафове на пясъка. Понякога даже не толкова, за да си продадат стоката, а за да получат овации за представлението си.

“Гимнастика за езика, лек за червата, кеф за душата” е най-оборотният лаф и се вкарва в обращение за всичко, което се яде и пие. Думата “аеробика” пък се прибавя за всеки орган на човешкото тяло, свързан с храненето и пиенето. А “ламбада за устата” и “маршировка за ушите" неизменно вървят с кочаните царевица.

Продавачите на кукуруз са най-гръмогласни и изобретателни в лафовете, но и при сливите, слъчогледа и сладоледа има попадения. Всички те минават под графата

“закуската на

Роналдо” или

“фитнес за зъбите на

Анджелина Джоли”

Съпругът ѝ Брад също присъства в репертоара според случая. Често формата на царевицата се идентифицира с “кочана” на Рики Мартин, Азис или Тони Стораро.

Словесните изригвания са придружени с импровизирани скечове, което прави продавачите екзотични екземпляри на плажа. Допреди няколко години в разносната търговия се бяха специализирали само ромите, но днес в занаята се пробват и по-светли момчета, които, почернели от слънцето, изглеждат като мургавите си събратя. Когато си намерят клиент, особено ако е младо момиче, по-виталните започват да правят театрални чупки с лек намек за свалка, ако мине номерът.

Обикновено той не минава, след което следва задължителното “Който разбира, при мене се спира” или “Не се блъскайте, първо са майките с деца”, въпреки че около продавача няма никого в радиус от два метра.

На плажа в Созопол се продава и бира от хладилни чанти. Там изобретателните търговци възвестяват за пенливата течност с проглушителното “бира за майките да кърмят децата”.

Обикновено името Данчо е събирателен образ на разносвачите от Обзор до Резово. Лесно е за произнасяне и се вмъква идеално в заучените рими.

“И в студ, и в пек

яжте на бате Данчо

мекия геврек”

е лафът, който може да се чуе почти на всеки бургаски плаж. Или: “Кой повика, кой почука, бате Данчо пак е тука.”

Не са пропуснати и фолкфуриите, които често присъстват в плажните бисери. “Млечни като Анелия, сочни като Камелия” се използва най-често за царевиците в Приморско и Китен, където е меката на чалгата по Българското Черноморие.

В Лозенец пък заради пребиваването на много софиянци слънчогледовите семки задължително са от ларгото или Витошка. Другият лаф, който се вкарва в оборот напоследък, е “На Цариградско шосе много е добре, когато е с тен от море”. Пуска се за щяло и нещяло, щом на пясъка се чуе по-твърда реч от бургаския говор.

Този лаф се явява нещо като прелюдия за завързване на разговор за бъдеща продажба на кукуруз или сладолед. После следва втрещяващото “царевица за златния зъб на Майк Тайсън” или “зърната на Памела Андерсън”, което разцепва въздуха от бурен смях.

Колкото по̀ на юг

от Бургас се отива,

толкова повече

падат задръжките

на разносвачите. Обикновено ходят с тъмни очила, за да са неразпознаваеми и повече да се отпуснат в каламбурите и скечовете. Свалят ги само ако зърнат мацка по монокини. Някои толкова са се специализирали в шоуто на пясъка, че повечето време са комици, отколкото продавачи. Обясняват, че сами си мислят лафовете.

“Зимата ги уча, лятото ги продавам”, казва Ники от Приморско. И продължава напред с екзистенциалното “и преди, и сега царевицата е една”.

На север от Бургас обаче бисерите намаляват пропорционално на българските туристи, които са малцинство на пясъка. За пред чуждата аудитория лафовете много не вървят, а германци и скандинавци не си падат много по кукуруза в натурално състояние, а го предпочитат на зърна в кофички. За всеки случай обаче продавачите пускат едно дежурно

“царевицейшън” или

изгубеното в превода

“геврейшън със

семенейшън”

Ако все пак някой чужденец се престраши да опита тези така типични за българския плаж разядки, на майтап го питат дали към тях ще иска кетчуп, майонеза или горчица. Цялата сцена е придружена със смях и безобидни закачки, които чужденците приемат повече като атракция.

На плажа в Обзор обикновено царевицата е “царевичандо”, за да се придаде по-испанско звучене на продукта с надеждата да стане по-разпознаваем за чужденците. За пред руските плажуващите там може да се чуе и многозначителното “Путин президент, яде царевица каждъй ден” или “руса като Ала, загорела като Пугачова”.

За пред германците пък гордо се пуска познатото до втръсване “айн, цу, цвай цу дрън”, придружено с “кочана на Стоичков”.

Когато разносвачите няма какво да кажат, затруднени от езиковата бариера, пускат възклицанията и междуметията. Произнасят ги отчетливо и проглушително, натъртвайки на съгласните, за да приковат вниманието към себе си.