Честа причина за агресията е чувството за недооцененост

Медийният интерес към психологичния анализ на престъпленията, изясняването на дълбинните мотиви на престъпниците и особеностите на личността им, както и филми, разказващи за интересната и креативна работа на профайлърите, засилиха интереса към приложението на психологичните методи в криминалното разследване на различни форми на насилие, довели до жестоки престъпления срещу личността. Дискусията за мястото на криминалната психология в криминалното разследване е потвърждение за нейната значимост.

Книгата на Неделчо Стойчев „Насилието” е стъпка към изучаването на криминалното поведение, което дава възможност по-добре да разпознаваме скритите мотиви на извършителите, да разбираме механизмите на формиране на престъпните нагласи, да предвиждаме опасността и да откриваме неискреността в поведението на опасните хора.

1.2. Агресивността

Психологичният подход към причините на криминалното поведение разглежда агресивността като важен компонент на насилствените престъпления. Обичайно под понятието „агресия” се разбира съвкупност от действия и постъпки, които нарушават физическата или психическата цялостност на друг човек или група от хора. Агресивното поведение се асоциира с нанасянето на материални вреди, физическа болка, словесни обиди, възпрепятстване на желанията и противодействие на интересите на другите. Така се акцентира върху разбирането на агресията в нейния антисоциален контекст.

Според Е. Арансън (1984) трябва да се разграничава поведението, което причинява зло на другите, от поведението, което не причинява зло. Резултатът от поведението е водещ при съдържателното определяне на агресивността. Така насилието може да се определи като вид агресия, която се проявява под различни форми на причиняване на страдание, болка и тормоз спрямо други хора.

Видният представител на психоаналитичното направление в психологията А. Адлер смята, че в основата на агресивното поведение е несъзнаваният стремеж към власт и превъзходство, който на поведенческо ниво се проявява като суетност, ревност и завист. Хора, които изпитват силна потребност от харесване и външно валидизиране, но не успяват да задоволят суетността си, често обезценяват другите, проявяват към тях враждебност и остро критично отношение.

Ревността и завистта също са вътрешни основания за скрита или явна агресивност към другите, като компенсация на неустойчивата самооценка и чувството за малоценност. Много от убийствата в България се извършват именно поради причини, свързани с невъзможност да се рационализират и понесат щетите от накърняване на честолюбието и личното достойнство, както и от емоционално отхвърляне и личностно обезценяване.

Изследователите на криминалното поведение са единодушни, че проявите на човешката агресивност са следствие от взаимодействието на личностни фактори и конкретни ситуативни въздействия. Като фактори, мотивиращи агресията в ситуационен контекст се очертават: намерението, което приписваме на нападащия; ситуативни дразнители; удовлетворение от резултата от агресията; самооценката и оценката от страна на другите хора.

Намерението, което приписваме на нападащия

Когато един човек види, че някой друг се готви да го нападне или да му попречи, от особена важност за неговата реакция е това дали ще припише на другия агресивни намерения към самия себе си. За да се отключи агресия, понякога е достатъчно само да знаем или да предположим, че другият има агресивни намерения спрямо нас, дори и да не ги е реализирал на практика. Този ефект е свързан с атрибутивния процес на приписване на другите на враждебни или безобидни намерения към нас. Понякога извинението може да намали вероятността от реципрочна ответна гневна и агресивна реакция, особено ако субектът прецени, че отношението към него е случайно или че е станала грешка.

Ситуативни дразнители

Особеностите на контекста влияят върху оценката на ситуацията и нейното субективно атрибутиране (приписване на смисъл). Пример за това е известният „ефект на оръжието”. Ако в дадена ситуация у човек е задействана мотивацията за агресивно действие и в помещението има оръжие, човекът използва оръжието, за да реализира тази мотивация. С други думи ситуативните дразнители оказват катализиращо въздействие само при наличие на вътрешна готовност за агресивно поведение.

Този механизъм много често се наблюдава при непланираните насилствени престъпления. Изпадналият в безконтролна ярост човек използва за нападение първия предмет, който асоциативно свързва с възможност за причиняване на болка и страдание.

Важно е да се отбележи, че възприемането на реални сцени на насилие формира агресивна мотивация в зависимост от преценката дали агресията е справедлива или несправедлива. Анализът на различни форми на индивидуална и групова агресивност показва, че в повечето от тях присъства генерализирана оценка за справедливост на агресивното поведение.

Удовлетворение от резултата от агресията

Най-голямо непосредствено удовлетворение субектът на агресия изпитва от реакциите на жертвата, изразяващи се в болка, страдание и безпомощност. Решаващи фактори за усилване на агресията под влияние на реакциите на жертвата са действия на жертвата, провокиращи агресия, силен гняв, предшестващ нападението, и привикване към високи нива на агресивна готовност за реагиране. В тези случаи реакциите на болка от страна на жертвата са признаци за успешност на агресивните действия и имат подкрепящо въздействие върху агресивното поведение.

Самооценка

Процесът на самооценяване е решаващ детерминант на човешката агресивност. Самооценката регулира задължителните вътрешни стандарти, които могат както да препятстват, така и да стимулират извършването на агресия. Субективните стандарти, определящи какво е позволено и какво е забранено, не регулират човешкото поведение автоматично. За да могат да се задействат самооценъчните стандарти, към тях трябва да бъде насочено вниманието на субекта – това е процес на т.нар. „обективизация на самосъзнанието”.

В редица изследвания тази обективизация се постига чрез използване на различни експериментални техники за насочване на вниманието към себе си. Един такъв способ е поставяне на огледало, в което човек вижда образа си, или друг метод, чрез който човек е стимулиран към актуално себепознание. „Обективизацията на самосъзнанието” цивилизова хората, кара ги да се съобразяват с публично заявените от тях ценности и с изискванията на морала.

Оценка на другите хора

Безспорно е значението на външните оценки както за формиране на самооценката, така и за упражняване на контрол върху агресивността. Те се възприемат като очаквано от субекта последствие от проявената от него агресия. Усилващ или потискащ агресията ефект има самото присъствие на други хора, които проявяват отношението си към агресивните прояви. Ако агресивността се реализира пред „агресивна” публика, хората са склонни да действат по-агресивно, отколкото в присъствието на публика с миролюбиви нагласи.

Друг важен въпрос относно разбирането на агресивността е отговорността за нанесените щети и вреди и оправдаването на собственото поведение. Агресорът може да избегне отговорността, като оспорва, че е причинил страдание на друг или като доказва, че агресията е била справедлива. Това е стопроцентов способ за рационализация на резултатите от собствената агресивност и често се забелязва в показанията на военни престъпници, активисти на терористични групи и обикновени криминални насилници.

А. Бандура извежда следните видове самооправдания за потискане на угризенията и чувството на вина, свързани с предприети или планирани агресивни действия:

• Снижаване на значимостта на проявената агресия чрез едностранно сравнение – собственият агресивен акт се сравнява с по-тежки злодеяния, извършени от други хора.

• Оправдаване на агресивността с това, че тя служи за утвърждаването на висши ценности или благородни каузи.

• Отричане на собствената отговорност и прехвърляне на причините за агресивните действия върху жертвата.

• Размиване на отговорността, което най-често се наблюдава при колективни форми на агресия.

• Дехуманизиране на жертвата – отказ да се признаят на жертвата същностни човешки свойства и качества.

Как дехуманизацията на жертвата влияе върху агресивното поведение, показва експеримент, при който изследваните лица трябва да отговорят с електрически заряд с различна интензивност в зависимост от качеството на изпълнение на дадена задача. По този начин на изследваните лица се възлагала задачата да повишат продуктивността на мнима работна група чрез прилагане на конкретни действия, определяни като инструментална агресивност.

Резултатите показали, че „хуманизираните” жертви винаги се наказват по-меко, отколкото „дехуманизираните”. Тези данни нагледно показват колко лесно може да се потуши когнитивният дисонанс от извършените агресивни действия, ако човешкото достойнство на жертвата е поставено под съмнение. В този случай човек бързо балансира самооценката си и преодолява чувството за вина, защото изгражда за жертвата представа, съставена единствено от отрицателни качества.

В криминалната психология се обръща по-особено внимание на фрустрацията като причина за агресивното поведение. Фрустрацията е емоционално състояние, предизвикано от възникването на непреодолимо препятствие пред осъществяването на силно желана цел. В психологията е известно, че една и съща ситуация може да се приеме на субективно ниво като благоприятна или като фрустрираща, в зависимост от гледната точка и емоционалните преживявания на конкретния човек. Именно придаването на субективна значимост на едно събитие, свързано със задоволяването на конкретна потребност, е личностният механизъм, чрез който възпрепятстваното желание може да се трансформира в импулс за агресивно действие. Фрустрацията често води до специфична агресия, която може да се определи като агресия на омразата към конкретен човек.

Фрустрацията предизвиква състояние на остър вътрешен конфликт, при който извършителят не може да намери приемлив изход, освен да упражни насилие. Повечето хора в различни моменти от живота си попадат в критични ситуации на провалени очаквания или загуби, които ги фрустрират. Те полагат усилия за адекватна компенсация на това негативно състояние и успяват да поддържат поведението си в социално приемливи граници. Има обаче и хора, за които това е практически невъзможно, защото нямат необходимите социални умения за адаптивно поведение. При тях компенсирането на фрустрацията се разгръща като агресивно поведение, което понякога стига до крайни форми на насилие.

Пример за престъпление, предизвикано от състояние на фрустрация, е убийството на възрастна жена от нейния син. След като извършителят направи признание за извършеното от него престъпление, стана ясно, че между майката и сина има дългогодишен конфликт, породен от хладното и неглижиращо отношение на майката. Отношенията им са били твърде амбивалентни, доминирани от властната и изискваща майка. Синът е израснал в семейство с липсващ баща, родителите са били разведени, като през цялото време, дори и вече в зряла възраст, с престижна и статусна професия, не е успял да удовлетвори претенциите на своята майка и да спечели нейната любов и признание. Капката, която е преляла чашата и е довела до убийството й, е лишаването на сина от наследство в полза на застрахователна компания. Той се е почувствал двойно фрустриран – емоционално и материално. В състояние на силен афект, фокусиращ майката като източник на перманентни екзистенциални страдания и щети, той я удушва и прави опит за инсценировка на причината за смъртта като нещастен случай.

Когато фрустрацията се разглежда като причина за даден криминален акт, става дума за преживяване на продължителен или ситуативен вътрешен конфликт от извършителя, при който той не намира друг субективно приемлив или възможен изход, освен насилствено отстраняване или премахване на източника на напрежение и личен дискомфорт. Често тази неадекватна компенсация на личното чувство за ощетеност води до крайни форми на тормоз и насилие, които отразяват индивидуалния дефицит на социални умения за решаване на конфликтната ситуация или възпроизвеждат, усвоени в по-ранни периоди, модели на агресивно самоутвърждаване. Често такива действия на патологична агресивност и социална неадекватност са предхождани от състояние на дисфория.

Дисфорията може да бъде определена като агресивна депресия, която се изразява в злобно-раздразнително състояние, съчетано с желанието за конфронтация, заяждане, обиди, бързо преминаващи в неконтролируеми агресивни изблици. Това състояние може да бъде краткотрайно или по-продължително във времето, в зависимост от характеровите особености на насилника, интензивността на травматичното преживяване и личния ресурс за справяне с него.

Често дисфоричното състояние е прелюдия към драстично покачване на агресивността и снижаване на самоконтрола, особено вследствие употребата на алкохол и наркотици. Психологичният анализ на редица тежки престъпления показва, че т.нар. „стресов фактор” за извършването им обикновено е някакво събитие, което е провокирало раздразнителност, заядливост, нарастващ гняв и нападателна готовност дори към непознати.

Стресорът е събитие, което извършителят разпознава като травматичен първоизточник, който се е актуализирал под формата на конфликт или преживяване на лична ощетеност заради подигравки и обиди, развод, загуба на работа, отхвърляне, лоша оценка, накърнено достойнство и т.н. Така дисфоричното състояние често е пряко следствие от действието на такъв „стресов фактор”.

В случаите на насилие вследствие на изострена раздразнителност, активността на извършителя често е хаотична, деперсонализирана и се насочва към случайно попаднали или по-малко опасни хора. Класически пример за такова неадекватно емоционално разтоварване е подмяната на истинския източник на напрежение и неудовлетвореност с по-малко застрашаващ и по-достъпен за доминиране индивид. Често такъв вид насилие се наблюдава при масовите убийства, когато извършителят действа под напора на силна, сляпа ярост и под ударите му попадат случайни хора, които нямат нищо общо с главния виновник за личните загуби и щети.

Дисфоричните състояния често са и причина за безсмислени яростни кавги в семейството или в приятелския кръг, завършващи с крайни прояви на физическо насилие. Има редица случаи на кризи с барикадирали се лица, които задържат насила член на семейството, най-често съпругата, именно в състояние на раздразнителност и ситуативна ярост след употреба на алкохол. Когато полицията се намеси при такъв инцидент след сигнал на граждани, обикновено се налага сравнително продължителен процес на преговори с цел овладяване на тревожността на похитителя, който най-често се притеснява за собственото си здраве и живот. В тези случаи печеленето на време е значима предпоставка за успешно решаване на кризисната ситуация.

Фрустрираните и дисфоричните извършители често демонстрират радикални промени в начина си на поведение по време на извършваното от тях престъпление. Обикновено техните близки, приятели и познати ги описват като чувствителни, раними и деликатни хора, вглъбени в себе си и на пръв поглед не много емоционални. Обикновено поддържат позиция на аутсайдери и не се чувстват комфортно сред другите хора. Вероятно при тях е водеща нагласата за пасивна агресивност, която външно изглежда като комформизъм и съгласие, а във вътрешен план трупа планини от неудовлетвореност и гняв.

Такъв е случаят с ученик от горните класове, който убива учител и взема за заложници съучениците си. Ученикът застрелял учителя си в корема, а след това и в главата, за да е сигурен, че го е убил. Младежът се решил на крайната стъпка, защото смятал, че учителят по география незаслужено му е написал по-ниска оценка, с което го е лишил от възможността да завърши училище със златен медал. Съучениците описват стрелеца като отличник, затворен в себе си, понякога неуравновесен, общувал с ограничен кръг от хора, почти не излизал от дома си освен за да ходи на училище.

Изследвания показват, че случаите на стрелба в училище са планирани и предварително обмислени престъпления. По-голямата част от тези извършители са мотивирани да извършат нападението поради това, че са унижавани, подигравани и тормозени в училище. Тези деца системно остават в травмата на отхвърлянето, която не съумяват ефективно да преработят. По този начин те акумулират негативни емоции на гняв и раздразнителност и преживяват безпомощност в опитите си да се интегрират успешно в средата. Така техният изход от невъзможността да компенсират отчуждението, преследването, тормоза, липсата на подкрепа и разбиране от страна на другите е упражняване на насилие спрямо тях.

Из „Насилието”

Книгата може да поръчате тук!