Сумистът Калоян Махлянов - Котоошу, съпругата му Асако Андо и двете им деца Кирил и Мария са вече в Джулюница. За пръв път от много години българинът ще прекара цяла седмица заедно с родителите си Цеца и Стефан Махлянови, пише в. "Борба".
Хора от селото разказаха, че въпреки славата и известността техният Калоянчо си оставал същият, какъвто си бил и преди, едно обикновено момче. Той не се големеел и не се затварял вкъщи, а излизал с майка си, разхождал се, сядал в центъра на селото и разговарял с хората за случващото се в Джулюница и в държавата.
Съселяните му обаче веднага забелязали, че сумистът очевидно се е подложил на жестока диета, тъй като е отслабнал с най-малко 50-ина килограма и със снажната си фигура и 203-сантиметрова осанка сега прилича на манекен. Джулюнчани обаче се притесняват сега покрай вкусните гозби, банички и бухтички на мама Цеца Калоян да не зареже диетата и да не започне отново да качва килца.
Особено щастливи от гостуването си при баба и дядо са 4-годишният син на Котоошу – Кирил, и едногодишната му сестричка Мария, които сега могат да тичат на воля из двора и къщата на село и да си играят с домашните животни и пернатите птички, отглеждани от дядо Стефан. Двете деца все още не могат да говорят на български език, но разбират, когато татко Калоян им говори на него. Според селските клюкари в Джулюница гостите от Япония щели да помогнат на мама Цеца и татко Стефан в приготвянето на зимнината, пък можело да отнесат и по някой буркан с лютеница, кьопоолу или кисели краставички и по обратния път за Токио след седмица.
Калоян Махлянов е в Япония вече 14 години. Възпитаник е на Спортното училище във Велико Търново, където завършва с профил борба. По-късно, вече като студент в Националната спортна академия, решава да се пробва в сумото. На един международен турнир е забелязан от японските съгледвачи, които го харесват и го канят първо на лагер, а след това му предлагат да остане да се състезава. След дълго умуване Калоян и родителите му се съгласяват. В Япония българинът започва професионалната си кариера през 2002 г. И две години по-късно вече се състезава в най-високата категория. Преминава последователно през ранговете комусуби, секиваке и достига до озеки (голям шампион) – втория най-висок ранг след йокодзуна (велик шампион). Българинът е първият европеец и едва петият чужденец, получил този висок ранг. През май 2008 г. той влиза в историята на сумото като първия европеец, спечелил Купата не императора. Обявява оттеглянето си от състезателна дейност на 30 май 2014 г. и в момента учи за треньор.
През 2010 г. той се жени за красивата японка Асако Андо. Двамата се запознават на летището в Нагоя, където Асако работи по онова време. След двегодишен съвместен живот на празника на влюбените 14 февруари 2010 г. те сключват брак, като сватбата, на която присъстват 600 гости, е обявена за едно от най-значимите събития на Япония за годината. А през ноември 2012 г. се ражда и първото им дете – синът Кирил. Името бащата избрал, защото му харесвало, а и на съпругата му Асако също. Има обаче и една малка тайна. Един от йероглифите, с които се изписва името Кирил, бил като този на императора на Япония – Акихито. Три години след Кирил семейството се сдобива и с малката Мария, за която никой в България досега като че ли така и не разбра.
Самият Калоян признава, че изпитва носталгия по България и по родната Джулюница, но животът му вече е устроен в Страната на изгряващото слънце, където са бъдещето и семейството му. Когато емоциите му дойдат в повече, ходи на руски църкви, каквито в Япония има. Категоричен е обаче, че годините, прекарани на изток, не са го превърнали в японец и това никога няма да стане, защото той е и винаги ще си остане българин.
Калоян има и по-голям брат – Нелко, който пък от години живее и работи в Канада. Така по ирония на съдбата двете деца на Цеца и Стефан Махлянови са на двата различни края на света. Събират ги единствено връзката по интернет или някои извънредни събития, като сватбата на Нелко преди няколко години, която беше в Катедралния храм във Велико Търново. В къщата на Котоошу в Джулюница обаче едната от стаите от години е превърната в нещо като негов музей, а за признанието към младия мъж говори фактът, че исполинът от Джулюница е носител на най-високото държавно отличие – орден „Стара планина” от 2009 г., а три години по-рано е обявен за почетен гражданин на Лясковец.
Коментари (0)
Вашият коментар