Преди век унгарците Сабадош правят първата плаваща мелница в България, комунистите ги обявяват за врагове

Преселилата се в Козлодуй фамилия праща трима от синовете си в Първата световна война, единият не се връща, другият получава орден за храброст

От историята на селищата си хората покрай Дунава знаят за прочутите в миналото плаващи мелници. Имало ги е по цялото протежение на голямата река и земеделците по бреговете всяка есен се възползвали от услугите им.

Плаващите воденици са били препитание и източник на доходи за предприемчивите от някогашната Австро-унгарска империя и за хората от създадените независими държави след разпадането ѝ в края на Първата световна война.

От Виена надолу по течението дунавските мелничари стигали чак до Силистра и Тутракан.

Известната стара мелница в района на Козлодуй пази спомените от онова време. Тя е изградена на брега на реката, но от дошли отдалеко хора с плаваща воденица.

За унгарската фамилия Сабадош от близкото до Будапеща градче Апостаг мелничарството по реката било основното занятие в края на XIX и началото на XX в.

През 1885 г. Йохан и Мария Сабадош се заселват в Козлодуй и известно време се препитават с плаващата си мелница, която по онова време била единствената от този род в България.

Младото

унгарско

семейство имало

6-има синове,

повечето от които се раждат в Оряхово, където Сабадош купили имот, построили си къща, а после се захванали с мелничарство из целия регион.

През 1916-а трима от синовете им - Илия, Виктор и Никола, участват в Първата световна война. В битките загива Никола, а Виктор е награден с орден за храброст.

По-късно Виктор Сабадош се заселва трайно в Козлодуй и през 1924 г. построява и пуска в действие

първата в

региона модерна

валцова

мелница

Мелничните машини и оборудването били купени от “Нюхаут и сие” в Русе със заем от фабриката.

Главният двигател на мелницата бил произведен в Германия мотор от системата “Ютен Шлюхер” с мощност от 80 конски сили.

Същата година Виктор се задомява с унгарката Тереза Насфади и строи къща близо до мелницата. По време на Втората световна война модерната воденица е реконструирана изцяло и работи на пълни обороти.

“Като дете много обичах да ходя с дядо на мелницата - спомня си Андрей Джурков от Козлодуй. - Няма да забравя първото отиване през 1940 г. Тогава бях 7-годишен и най-напред ми направи впечатление внушителната сграда на воденицата, до която бяха струпани много дебели върбови дървета. С тях се загряваше голям двигател, движещ всички трансмисии на мелницата.

Наоколо имаше много разпрегнати волски коли, пълни с чували жито и царевица. И тъй като мливарите бяха много, понякога се

чакаше по 2-3

дни, за да ти

смелят житото

Тогава за първи път видях и Виктор Сабадош - хубав, здрав и приветлив човек с малки мустачки. Той обикаляше мливарите и разговаряше с всички. Малко след него влезе жена му Тера с няколко погачи хляб, които раздаваше на хората. Тя казваше, че е грехота да стоят гладни в мелницата, където се мели брашно.”

Така е било до 1947 г., когато мелницата е национализирана от дошлото на власт комунистическо правителство.

През следващата година пълномощници на тогавашното Министерство на комуналното стопанство предават мелницата на местната управа в Козлодуй за вечно ползване. Под претекст, че може да бъде извършен саботаж от бившия собственик, семейството на Виктор Сабадош е прокудено с помощта на въоръжени милиционери от собствената им къща. Брат му Иван го приютява при себе си.

Синът на Виктор - Илия, работи на различни места в Оряховска околия като електромашинист на мелници до 1953 г., когато старият Сабадош умира, съкрушен от случващото се.

Илия Сабадошев обаче доживява да види краха на социализма и да стане собственик на построената от баща му мелница. Това става през 1992 г. след приетите у нас закони за денационализацията и реституцията.

Известният дотогава в Козлодуй като активен участник в културните мероприятия на града футболист, основоположник и дарител на спорта в района става първият управител на новосформираното събирателно дружество “Сабадош и сие”.

По-късно старата козлодуйска мелница вече е в ръцете на известния в града учител Венелин Сабадошев, син на Илия.

“Много неща за моя род са забравени и младите не знаят почти нищо - казва Венелин Сабадошев. - А тази фамилия е дала много на Козлодуй и околните селища.

Те са първите

индустриалци в

Оряховска околия,

но до 1989 г. бяхме смятани за народни врагове. Беше мъчително да доказваме, че не сме врагове, а винаги сме помагали на местното население да живее по-добре.

Моите предци са създавали работни места, били са дарители, благодетели и участници в културния и обществения живот на Козлодуй.”

И днес изградената преди близо век воденица продължава да работи и да мели житото и царевицата на хората от този край. Машините вече нямат някогашното пълно натоварване, но както отбелязва Венелин Сабадошев, и времето е такова, а и мелницата вече е ветеран.

Амбициозният собственик обаче е решил да запази не само спомените за рода си, а и самата мелница, ако трябва и с нова реконструкция.