49-годишният Цецо Иларията разкрива тайната
Опитът на варненските майстори на риболова от години да ловят всичко на техния местен морски червей не поставя под съмнение репутацията им. Оказва се, че тази стръв, която се копае на дъното на Варненското и Белославското езеро, е универсална дори и за улова на хищник като чернокопа.
За това навсякъде, където рибари от Варна се появят с тази стръв - в Гърция, Турция или Испания, те шашват местните с успехите си. При това подобни морски червеи, само че по-твърди и по-дълги, се отглеждат изкуствено в Италия и дори бяха внесени преди 10 г. от Холандия. Успехите с тяха обаче и до днес си остават спорни и вносът тихо бе прекратен.
Едно обаче е ясно - в Черно море няма вид риба, който да не атакува морския червей от Варна, дори хищници като калкана, лаврака и лефера. На тази стръв понякога съперничи само белената скарида. Има и още един вид къс морски червей, който бургазлии търсят в прибоите и който може да бъде открит в мидите. Той обаче не може да се конкурира с варненския.
49-годишният майстор на изтънчения улов Цецо Иларията, строител по професия, разкрива как лови чернокоп на варненски червей. По принцип това изглежда абсурдно, защото този зъбат хищник лесно би пригризал влакното, но има една особеност. Червеят е толкова примамлив, че
чернокопът
направо го гълта
и така може да бъде уловен със сравнително малка кука. Нещо подобно се случва със сулката, която понякога атакува стръвно торния червей.
“Чернокоп на червей се лови главно през деня, когато тази риба не е много активна. Червеят обаче я дразни, иначе тя атакува главно филе от сафрид през нощта и се храни в тъмната част на денонощието. Такъмчето ми е елементарно. Слагам 20 г оловце на основното влакно 0,20 с вирбел, така че тежестта да се движи. След вирбела закачам 50-60-сантиметрово влакно флоурокарбон 0,16 мм и кука седмица на главата, на която обаче има 2-сантиметрова шлауфка против прегризване. Замята се навътре и оловото се влачи по дъното. Чернокопът не може да устои на преминаващия край него морски червей и атакува. Червеят обаче трябва да е дълъг и непременно да виси. Обикновено през деня се хващат по-дребни риби, но удрят и по-едри, които се ловят главно през нощта на месо от сафрид. Тези дни стигнахме до
20-25 чернокопа
само за няколко часа
В последно време се лови и на бързопотъваща бомбарда, от тези, черните на цвят. Те обаче са обикновено 30-грамови и трябва да се водят по-бавно, защото движението им по дъното е отривисто и чернокопът трябва да има време да налапа стръвта”, разкрива тайната си Цецо.
Майсторът напомня, че чернокоп се лови надвечер и рано сутрин на блесна и воблер от брега. В морето той е преследван главно само с чепарета 5-и-6-и номер с черни пера от токачка и зелено ламе по тях. С чепаре може да се хване чернокоп и при замятане надвечер от кея. В последните години се използват чепарета, на които
на куките са
нанизани изкуствени
пластмасови
октоподчета
На тази стръв чернокопът и леферът налитат задължително, когато са се прибрали в Средиземно море, защото в нашето море октоподи няма. Модата се появи преди 3 години, но сякаш бързо отшумя. Сега от лодките правят чепарета с по 5 октоподчета и блесна накрая за улов на паламуд и лефер, по-големия събрат на чернокопа. Чернокопът може да атакува чепаре с малки силиконови рибки, но това е май по-подходящ подход за сладководния костур.
Цецо Иларията е обаче рекордьор в последните 3 лета по улов на кефалови риби на кея. Той стигна рекорд от 100 платерини на ден, като единствен съперник му е виетнамецът Ли. Цецо разкрива тайните си за улов на илария, които доскоро не споделяше с никого.
“Използвам топки за шаран, правя ги от захранки с ванилия или мед. Хвърлям ги в петното, където ще ловя. Пускам стръвта на дъното с малка кука и морски червей. Поводът ми е 0,16 флуорокарбон. Не слагам по-дебел, защото според мен рибата го вижда. Затова съм стигал до кефали 1,2 кг, другите късат един след друг повода. Проблемът е, че морските рибари почти никога не си носят кепове, тъй като не очакват големи риби, за разлика от сладководните. Аз открих, че през лятото, когато водата е много топла, кефаловите риби кълват и на белена скарида. Редувам морския червей със скарида и рибата понякога налита на едното, после на другото. Използването на парченца сланина за стръв за иларията и платерината обаче научих от виетнамеца Ли, който е също голям майстор”, обяснява Цецо.
Паламудът падна до 4 лева,
по морето търсят буркани
Незапомненото нашествие на паламуд от 15 г. насам постави въпроса за консервирането на тази риба. След като парчета по кило вече могат да се купят и по 4 лева, народът се юрна да търси буркани, защото не се знае кога отново ще има толкова много от този деликатес.
Кои рецепти обаче са най-подходящи? Да започнем със старата гръцка рецепта от рая на паламуда, Ахтопол. Става въпрос за паламуд лакерда, по името на рецептата.
Изчистената и измита риба се нарязва на колелца (такоси). Парчетата се заравят в едра морска сол за 5 дни. После се изваждат и се изкисват 5 часа в студена вода. Следва много добро отцеждане на рибата и подсушаване на месото. После такосите се редят плътно в стъклени буркани, като се заливат с изстинало препържено олио. Между парчетата се поставят черен пипер, дафинов лист и бахар.
Бурканите се затварят с капачка и няма нужда да се варят.
Веяният паламуд е традиционният деликатес от нашето Черноморие. Рибата се изчиства добре. Поставя се за 2-3 часа в студена вода, за да се отдели кръвта, която може да предизвика натравяне и алергии. После паламудът се поставя в саламура, като се слагат 250 г морска сол на 1 л вода. Държи се 5-6 дни, добре е при едра риба да се държи 6 . Прави се нова саламура и рибата се слага за още 6 дни в нея. После се поставя във вода за 4-5 часа.
Отцедените риби се окачват да се веят, като вечер се слагат под тежест, баския. Преди слагането на баскията в коремите на рибите се поставя по един дафинов лист, за да прилепне добре.
Ако и втората саламура е много кървава, се подменя след 2 дни с нова, трета саламура. Добре е рибите да се намажат с оцет с памук, а главите им да се топнат в оцета, за да не ги нападат мухите.
Маринованият паламуд се прави със същата саламура, но рибата стои в нея 1,5-2 дни. После се прави нова саламура за още 2-3 дни. След това паламудът се вади и се държи накиснат 4 часа в разтвор на равни части вода и оцет. Държи се в него толкова, колкото дни е стоял в саламурата. После рибата се изважда, нарязва се на такоси, поставя се в буркани с подправките и се залива с препържено олио.
Най-добре е паламудът да узрее и да се консумира след 25-30 дни.
Коментари (0)
Вашият коментар