“Перестройката”, която ни връхлетя през втората половина на 80-те години, отвори и писателските чекмеджета. И се видя, че те са празни като църковен хамбар. Нямаше в тях забранени за издаване книги.
“Е, как да има, като нашего брата е като амбулантен търговец - каквото изчука на машинката, веднага го изкарва на сергията”, коментира тогава писателят Георги Мишев.
И ето че един лекар от Лом с помощта на издателство “Хермес” извади на книжния пазар сборник с разкази. Историите в “Шизофреничката” Йордан Иванов пише като студент и в началото на лекарската си практика. А тази пролет той навърши 62.
Не знам дали лекарят писател, когото приятелите наричат доктор Данчо, е работил върху текстовете през изминалите повече от 25 г., но в този си вид те са абсолютно завършени.
Йордан Иванов е спазил максимата на един друг Йордан от този пусти Северозапад - Йордан Радичков, който казваше, че човекът е мярка на всички неща.
Такива са и героите в “Шизофреничката” - всеки със своята си мярка както за вътрешния си свят, така и за голямото мироздание. Разказите са така майсторски написани, че не се разбира през кои точно години се развива действието. Но звучат съвсем актуално. Защото темите и взаимоотношенията между героите в тях са вечни като в пиесите на Чехов. Темите за любовта, омразата, смъртта, приятелството, завистта, самотата, глупостта...
Коментари (0)
Вашият коментар