Ян Артюс-Бертран, френски фотограф: Лъвовете в Кения ме научиха да снимам

Фотографът работи върху нов проект с името “Жена”

Ян Артюс-Бертран е френски фотограф, журналист и еколог. Той прави снимки, докато управлява балон със сгорещен въздух. Автор е на книгата “Земята отгоре”, която е пълна с негови фотографии. Филмът, който създава, се казва “Дом” и е гледан от над 600 милиона зрители по целия свят. Тази година за пръв път фотографът пристигна в България. Гостуването му беше свързано с фестивала “Кинофабрика - Киното снима снимки” на Фотофабрика, където представи и най-новия си филмов проект “Човек”.

- Заснемането на толкова мащабна продукция като филма “Човек” изисква участието на много хора. Колко застанаха пред вашата камера?

- Аз и екипът ми заснехме 2000 човека, но във филма включихме историите на 200 от тях. Те са от 54 страни. Но това изобщо не е много, имайки предвид, че на планетата сме над 7 млрд.

- Трудно ли ви беше да накарате хората да разказват личните си истории?

- Мисля, че когато си журналист и се опитваш да стигнеш до сърцето на човека срещу теб, за да изкараш най-доброто от него, трябва да си изпълнен с емпатия и да приемеш факта, че той е различен, като го изслушаш без критики или цинично поведение. Трябва да си малко психолог, за да го накараш да ти се довери.

- Как ви хрумна идеята за филма?

- Заради проблем с хеликоптера, ми се наложи да остана за няколко дни в едно малко село в Африка, което се обитава от хора, живеещи в една затворена общност. Те произвеждаха, колкото да задоволят собствените си нужди и да нахранят децата си. Нямаше такива неща като водопровод или електричество. Докато снимах местността от високо, си помислих, че не е достатъчно да направя само панорамна снимка. Гледах хората, които ми се струваха много малки, и се питах какво може да ми каже всеки един от тях, за да ме направи по-добър. Така дойде идеята, която ми позволи да съчетая две от най-любимите си неща - фотографията и журналистиката.

- А какво бихте предпочели - да правите панорамни снимки или да интервюирате хора?

- За мен такъв избор не съществува, обичам да правя и двете неща. Аз съм един от късметлиите, които обичат работата си.

- Във филма има много човешки истории. Коя от тях успя да ви разчувства?

- В края на филма се появява едно африканско момче, което не може да пише, нито да чете. То е едно от децата на улицата, които в Африка хората смятат за магьосници и се страхуват, че могат да им причинят зло само с поглед. За да се защитят, африканците носят гривна с ръкатата на Фатима. Когато на това момче му зададохме въпроса “Какъв е смисълът на живота?”, той отговори: “Сигурен съм, че Бог има мисия за мен, която трябва да открия”. Всеки има мисия. Глупаво е да мислим, че не можем да променим света, в който живеем, към по-добро. Затова филмът ни учи как да бъдем хора и

как да поставим

хуманността над

страха си от

различните

- Мислите ли, че “Човек” засяга една от най-наболелите теми в момента, а именно как се отнася човекът към различния от него?

- Много е важно да се научим как да живеем заедно. По-лесно е, когато гледаш света с влюбени очи, вплитайки в съществуването си истинските ценности като етиката и морала. А колко по-лошо е да живееш с омраза и непрекъснато да си в конфликт със самия себе си. Хиляди бежанци преминават границата на Европа всеки ден. Няма как да ги отхвърлим, а както се вижда, няма и как да ги спрем. Трябва да сме готови, за да ги приемем. Мисля, че понякога не осъзнаваме как светът се променя пред очите ни. Ако живееш в Судан или Мали, ще знаеш, че в Европа има образование, има демокрация, има медицински грижи. Нима има човек, който не иска тези неща? Не съм политик и нямам решения на проблемите, които ще доведе след себе си бежанската вълна, но определено не трябва да се страхуваме, защото това няма да доведе до нищо добро.

- Религиозен ли сте?

- Не, но

вярвам в доброто

и злото

Мисля, че хората са измислили Бога, за да може човечеството да е по-добро. Всъщност всички религии имат една основа - борбата на доброто със злото, поне в началото. После обаче стават уред, с който се манипулират хората.

- Посетих сайта ви в интернет и забелязах, че сте снимали много страни от птичи поглед. Как ви хрумна тази идея?

- Когато изучавах лъвовете в Кения, живях там с жена си цели 3 години. Тогава се научих да летя с балон, за да развеждам туристи и да мога да си платя проучването. Тогава за пръв път открих панорамните гледки, които просто трябваше да снимам. Пък и беше страхотно да наблюдавам лъвовете от високо. Общо взето, тези красиви животни ме научиха да снимам. (Смее се.)

- Смятате ли да снимате и България?

- С удоволствие бих снимал страната, ако ме поканите и ми дадете хеликоптер.

- А колко страни сте снимали от високо?

- Наистина не знам. Никога не съм усещал професията си като работа, защото е свързана с природата и света. Въпреки това знам, че вече съм на 70 години и едва ли ще мога да снимам всички държави, дори и да искам. Затова избирам тези, които имат красив пейзаж. Никога досега не съм бил в България, но ще ми е интересно да летя над нея. Истината е, че не знам много за страната ви.

За нас, французите,

България е по-скоро

“нова държава”,

защото допреди няколко десетилетия ни беше забранено да минаваме “желязната завеса” и да идваме в Източния блок.

- Били сте на много места по света. Имате ли любимо?

- Любимото ми място е у дома, където е моето семейство, внуците ми, жена ми, дори кучето ми. Обичам и Африка заради невероятните хора там.

- Какви са качествата, които трябва да притежава модерният човек?

- Любов, защото, колкото и глупаво да звучи, според мен само тя ще излекува човечеството, а не я показваме достатъчно. Като млад обаче не мислех така. Бях много амбициозен и егоистичен. Но това е урок, на който ме научи леля ми. Тя е на 92 години и в спомените ми винаги е усмихната и се грижи за хората около себе си. Попитах я как успява да го прави дори на тази възраст. Тя отвърна: “Много просто, не мисля за себе си, мисля само за другите”. Това ме впечатли, да се откажеш от всичко и да решиш, че любовта е най-важното... страхотно е.

- Какво бихте посъветвали младите хора?

- Да не следват ничии съвети, за да намерят собствения си път в живота.

- Какви са следващите ви проекти?

- Мисля да създам филм, който носи заглавието “Жена”. Той ще трябва да покаже какво представлява нежната половина от обществото в днешния свят и къде е нейното място, защото тя все още не го е намерила, особено в Африка и азиатските страни. Мисля, че в несигурното бъдеще ще имаме все по-голяма нужда от жените.

- Чувствате ли се ощетен, че филмите ви са качени безплатно в интернет?

- Аз съм активист и фактът, че много хора ще видят работата ми, ме радва. Всичките ми филми са финансирани от фондации и от тях не чакам никаква печалба.