“Няма да получите омразата ми” е трогателен разказ на френския журналист Антоан Лейри за загубата на голямата му любов, загинала под куршумите на терористите в Париж в нощта на 13 ноември 2015 г. Мъжът, който трогна света с едноименното си писмо дни след кървавата трагедия в Батаклан , разказва до болка искрено своята история - история, която той категорично отказва да определи като трагедия.
Това не е книга за отчаянието, за омразата, за гнева пред терористите, дори не е разказ за тъгата от загубата, а е книга за любовта, която остава въпреки всичко, която никога не може да бъде убита. Лейри пише манифест за силата на живота, за необходимостта да се изправиш, когато най-силно те боли, и да продължиш напред с малките, но необходими действия – да приготвиш закуска за 17-месечния си син, да се опиташ да му обясниш, че майка му няма никога вече да се прибере вкъщи, да се постараеш въпреки всичко да го възпиташ в любов и толерантност.
Лейри пише: “Вие откраднахте живота на едно изключително човешко същество – любовта на живота ми, майката на сина ми. Но няма да получите моята омраза. Не знам кои сте и не искам да знам, вие сте мъртви души. Ако Богът, в чието име убивате сляпо, ни e създал по свой образ и подобие, всеки куршум, забит в тялото на жена ми, вече e рана в неговото сърце. Със сина ми сме само двамата, но сме по-силни от всички армии на света. Сега няма да си губя повече времето c вас. Трябва да отида при Meлвил, който се буди от следобедния си сън. Той e едва на 17 месеца. Ще си изяде закуската, както всеки друг ден, после ще си играем, както всеки друг ден, и през целия си живот това малко момче ще ви вбесява, защото ще бъде щастлив и свободен човек. Защото не – няма да получите и неговата омраза."
Коментари (0)
Вашият коментар