Ролята на хипохондрика Арган от “Мнимият болен” на Молиер му пасва като ръкавица
Какъв празник за театроманите! Най-после да гледаме Жоро Мамалев на сцената в Народния театър! Той излиза на нея по-рядко и от Кубрат Пулев на софийския ринг.
Сега обаче ролята на хипохондрика Арган от “Мнимият болен” на Молиер му пасва като на ръка в точен размер ръкавица. За разлика от другите текстове, в които френският комедиограф пече на бавен огън пороците, персонифицирани в човешки характери, тук Арган не е смешен, защото е лош човек, а защото прекалява със страховете си. Но именно с тях е разбираем и близък до мнозина от зрителите, които ще познаят себе си.
Днес
Молиер не е
любимият автор
на европейските
сцени,
защото неговата концепция за единствения глас в пиесата изглежда остаряла във време на многобройни създатели на личността и техните мотиви. Освен това трупата трябва да има мощен комик, който да покрие сложните проблеми и мъки на Арган.
Слава богу,
Народният си има
Георги Мамалев!
Пробил възглавницата си с глава (хитро решение на сценографката Eлена Иванова), за да покаже, че залежаването е вече първата му природа, Арган-Мамалев има единствена грижа - да демонстрира колко му е зле и да следи за върволицата от доктори. Като типичен Молиеров герой, той си пада малко нещо скъперник и реже хонорара на лечителите. Може би ситуацията намеква за ужасяващото положение на българския пациент, изпразващ портфейла си в джоба на лекаря.
Въобще в текста и постановката срещаме много отправки към нашата битова реалност и това трябва да оправдае актуалността на избора на пиесата. Друг е въпросът кой ще иска да ги чуе и приеме. Важното е, че за Мамалев се откриват чудесни възможности за игра. Той поддържа главната линия на поведение на Арган, правещ се на сломен от цунамито измислени болести, като едновременно преследва идеята да омъжи дъщеря си Анжелик (София Бобчева) за доктор, че да има безплатен източник на рецепти у дома. Както е обикновено у Молиер, щерката си има възлюбен и сега ще гледаме как младите се борят за щастието си.
Подозирах, че София Бобчева ще е привлекателна и точна като субретка, и така се оказва. Усеща се, че тъмните страсти не ѝ харесват, а играта и кокетството ѝ прилягат. Тя влиза в тон с преструвките на баща си, с лицемерието на икономката (Албена Колева), в което обаче прозира и реална загриженост за вдетенения Арган, както и в изобретателна опозиция срещу сексапилната и коварна мащеха (Ева Тепавичарова). Да не забравяме, “Мнимият болен” е игра, забавление, а режисьорът Владлен Александров умее да експлоатира веселите ситуации. Той използва марката “комедия-балет” на пиесата и изнася на сцената
шоу от прилично
разголени
девойки,
неизбежни спътници на всяко риалити. Те се направляват от брата Бералд на Арган (Михаил Петров), който на днешен език е продуцентът на шоуто. Невинаги контактът и мотивацията между авансцената с Мамалев и задния фон с шоуто е ясен и разработен. Би могло да се измисли по-находчива причина в присъствието на балета, който сега се превръща във втора публика и губи ефективност. И така около Арган-Мамалев кръжат като хищни птици докторите и го заливат с термини на болести, сякаш взети от сериала “Откраднат живот”. Мамалев, както винаги, върви успешно по острието между смешното на характера и шоуто на ситуациите. Той се подиграва с лекарите, гастролиращи при него като при търсене на работа в цирк, и ще се докопа хрисимо до мечтата си да бъде приет сред лечителите. Абсурд, при който от много количество се пръква качество.
Коментари (0)
Вашият коментар