3000 иманяри копаят за съкровището на Самуил

    Било заровено между
         Малешево и Петрич

Най-мащабното копане за имане е в коравата българска земя. Не трима, нито тридесет или триста, а три хиляди ентусиасти обръщат тонове пръст. Търсят съкровището на цар Самуил!

В своите “Пътувания по България” Константин Иречек пише: “Между Малешово и Петрич при село Джеджерово на планината Добри лаг се намирало уж голямо градище с великолепни развалини; преди години (на 1812?) там веднъж станало тържествено копане на имане, по който случай се събрали 3000 души от Мелнишко, Малешовско и Петрич, но нищо не намерили…”

Добри лаг е дял от Малешевската планина, която е част от Осогово-Беласишката планинска група. В същия район е село Ключ, където става

драматичната

Беласишка битка

На 29 юли 1014 г. Самуиловите войни са нападнати в гръб от византийците. Българите понасят тежко поражение, а пълководецът с малък отряд се оттегля в Преспа. Тук на 6 октомври вижда оцелелите, ослепени от император Василий II. Сърдечен пристъп прекъсва нишката на живота му.

Според иманярската легенда, докато отстъпвал, със Самуил било царското съкровище. За да не тежи по стръмните пътеки, го заровил в мистериозно планинско “градище”.

Обектът е локализиран през вероятната 1812 г., до която Иречек поставя въпросителна. Започва копане, съизмеримо само с изкопните работи по Суецкия и Панамския канал!

Ферман легализира

иманярството

През 1852 г. в главата на султан Абдул Меджид I светва гениална идея. Хрумва му да напълни хазната с разрешение за разкопки. Ферман дава право на всеки да върти кирка и лопата из империята. Ще внася една пета от стойността на намереното в държавното съкровище.

В Ески Заара, сега Стара Загора, веднага си плюят на ръцете. Бригада от петдесетина ентусиасти захапва могила край града с апетитното име Берекет. На 8 март “Цариградски вестник” информира:

“По тия страни още от вехто време мисляха хората, че в землята се нахожда често имане, но щото се бояха от правителството, собираха се като едно содружество, та ходяха нощем да копаят. Сега вече, като чуха че има царски ферман, изволяющий кой каквото намери в землята, като даде от петтях едно на царската каса, волен е да го изкопай и да го усвои; колкото хора се намираха на това мнение, разтичаха се да копаят имане кой където мислеше, че има.”

Златото на Иван

Шишман

също пали апетити

Някои дирят Шишмановото съкровище под крепостта Урвич в Лозенската планина. Те се позовават на възрожденския книжовник Христаки Павлович, който пише: “Отидев же Йоан Шишман в София, скри сичките царски сокровища в монастир Урвич, който беше край Искар, сос тверди стени огражден и изоколо му вода отсекаде...”

Други търсачи чоплят около Кокаляне, но най-много се копае край Костенец. Тук някъде Шишман си е заровил богатствата, сочат посветени околностите на курорта. Търсят главно в основите на средновековния укрепен град Констанция. Зад неговите стени Шишман бил обсаден от османлиите, гласи преданието. Легендата е скрепена и с народна песен:

Костенец го

турци обградиха,

цар Шишман

во тесно туриха…

През 1801 г. на един

късметлия

му режат ушите

При разкопки в манастира “Св. Спас” Иван Житар намира драгоценна чаша. За беда кърджалииска шайка хваща щастливеца и почва да го мъчи да даде реликвата. Изпитанията наподобяват тези на Балканджи Йово.

Драмата е документирана от костенечкия хронист Георги Котов. Върху една богослужебна книга той е отбелязал: “Да се знае куга кърджалиите секоха Иван Житар и сакаха чашата що ископа от Св. Спас. Му зеха ушите.”

“Рука Георгиа Граматик”, подписал се е Котов и е сложил годината 1801-ва. Без да е запознат с тази приписка, краеведът Атанас Кулински пише: “Дядо Лазар Петковски от с. Костенец, отдавна вече покойник, разказвал, че в детството си бил видял човек с отрязан нос и уши от кърджалиите, за да им даде пари.”

Не е ясно дали обезобразеният е едно и също лице. Факт е обаче, че възрожденският археолог се е лишил от ушите, но не е дал находката на разбойниците.

Кърджалии

мъчат и други

пишман

археолози

Димитър Паничков е многозаслужил печатар от Възраждането. Родом от Калофер, при него работи Христо Ботев, той печата неговия вестник “Дума на българските емигранти”.

В архива на дядо Паничков е съхранена една истинска приказка от “Хиляда и една нощ”. Началото липсва, но по-нататък четем:

“В зида имаше място, замазано с глина. Кърджалиите го сапикасаха и ни накараха да копаем. Ние копахме и се показа казанче, пълно с бели пари, повечето стари рубли до 2 оки, и восчана мушама с жълтици. Кърджалиите се спуснаха върху казанчето и едвам го изнесоха горе на земята. Те се много зарадваха. Бай Илия Чукурлиеца залови етеците им и ги моли да не ни бесят. Те се обещаха. Тогава бай Илия почна да говори по-свободно, намекна, че и с наш късмет се намерили тия пари…”

Най-много

се търси

наследството на

Вълчан войвода

Изконна мечта на всеки Индиана Джоунс е да намери неговите съкровища. Родом от лозенградското село Паспалево, Вълчан води дружина в края на XVIII и началото на XIX век. Висок, едър, с дълга черна коса, с гайтанлии мустаци и светли гълъбови очи - така го портретуват старите хроники.

Част от парите Вълчан раздавал на бедните, другата заделял за подготовка на въстание. Тях криел в тайници с кодови имена. “Биволът” бил в Родопите, “Магарето” в Странджа, “Камилата” до Маслен нос, а “Жената” край русенското село Копривец.

През 1983 г. беше направен опит да се отвори копривешкият трезор. Според посветения Мустафа Хасанов

8 тона злато

ще излязат

на светло

“Жената” е под Змейов баир, уточнява той. Мустафата сформира група от 30 човека, далеч по-скромна от Самуиловите търсачи. Археолозите от Русе се обзалагат, че ако се намери нещо, ще си отрежат ушите. Ще придобият образа на Иван Житар!

На 16 април е ударена първата копка. Мъжете работят на смени, щабът заседава в мотел-ресторант “Люляците” в подножието на баира. За ужас на археолозите се открива стена, дебела 3 метра, от дялани блокове с пълнеж от камък и хоросан.

Става дума за византийска крепост от защитен пояс срещу първите набези на славяни и прабългари.

В пръстта се валя керамика, излизат човешки и животински кости. Златото на Вълчан войвода обаче не се показва.

В Плевен ровят

за хазната

на Осман паша

Лудо копане пада и в центъра на Плевен. През 1935 г. поредната иманярска бригада си плюе на ръцете да изрови хазната на Осман паша. Тя била заровена по време на обсадата през Руско-турската война.

Водачът на търсачите срещнал в Цариград беловлас турчин, някогашен аскер във войската на пашата. Онзи му показал заешка кожа, върху която бил нарисуван пътят към златото. Старецът участвал в закопаването на парите, след което скришом начертал мястото.

Според указанията трябвало да се копае на мястото на Куршум джамия, бутната предишната година. С разрешение на властите операцията започва на 1 май сутринта. Дружината копае цял ден и до вечерта разкрива турска гробница с два скелета. На 3 май вечерта обаче търсачите се разколебават.

Ясновидка

връща вярата

в успеха

“Г-жа Евгения Страшимирова, тъй се нарича ясновидката, ни заяви, че след 4-5 дни ще излязат на бял свят не само златото и среброто на Осман паша, но и ценни старини”, информира вестник “Утро”.

Работата продължава под ръководството на Евгения, която сочи къде точно да удрят кирките. “Парите се явяват само на таласъмлии хора; няма да се явят на някой разумен човек - твърди прочутият иманяр Кольо Пеновски. - Повечето от нашите хора бяха таласъмлии - ходеха като пияни. Нощно време ги водя да пикаят, защото ги е страх от духовете: виждали духовете на войводите и на убитите от тях как се борят и хвърлят по тях.”

На бай Кольо може да се вярва, защото е прехвърлил много пръст из родината. Думите му обясняват пророческия дар на госпожа Страшимирова.

Тайните на иманярската Колхида

Много е извадено от земята и е погубено. Според големия народовед Иван Хаджийски иманяр се става, когато си “трепнал”. Тоест нещо се е обърнало в душата ти. Вече не си на този, а в друг свят, белязан от тайнства и мистерии.

Иманярите са затворено общество, което общува на свой език, има своя символика и ритуали. Дълбоко вярва, че земята лежи върху пластове злато. Бронебойни патрони за тази вяра няма открити!

В студията “Психология на нашето иманярство” Хаджийски пише: “Във всеки знак, във всеки кръст, във всяка стрела, във всяко изображение в гората, във всяка случайна стара тухла, стар череп или хоросан иманярите виждат не чисто и просто останки от старо време, а доказателства, че наистина наоколо има имане, като че под всяка стара тухла за тяхно удоволствие трябва да се мъдри по едно гърне злато.”

Сред знаците,

показващи

пътеките

към съкровищата,

най-често е “кръст пергеллия”. Това е кръст, вписан в окръжност, който олицетворява слънцето, което е покровител на златото. Има още мечкар с мечка, магарешко копито, арнаутски юмрук, мома с кобилица и менци.

В илюзорния тефтер на Вълчан войвода е описано как се стига до неговото имане край Маслен нос: “При Зейтин бурун на местността Бакаджик има две змии със сплескани опашки. На едната на опашката има кръст, а на другата топуз. Тази, която е с кръста, гледа на един камък като войник и войникът отгоре има паланци сарафски (теглилка за злато). От него на 6 крачки има черен камък, като бивол да лежи и на него заграден кръст, той е белегът. А другата змия гледа на...”

Тук ръкописът прекъсва, за да опази тайната от алчни очи. Подобни сведения понякога са записвани в гънката между два листа на стара книга, за да бъдат трудно откривани.

Те са подписвани с

побратимена кръв и

унаследявани под клетва

В Народната библиотека се съхранява ръкописен сборник от началото на XIX век, дело на известния книжовник Тодор Пирдопски. В него по-късна ръка е оставила указания за намиране на имане. Разкривената приписка е огризана от влагата и се чете фрагментарно:

“Забележка на оставен имот вов земята вов края на… има 2 нишана за…” Тук е поставен знак, наподобяващ старобългарската буква малка носовка. По-нататък: “…вов ливадата… 40 крака и воденицата 30 крака… на нея има 4 камика и на 1 камик има кръс… нишана 1: тас злато”.

Преди да бъде изобретен металотърсачът, земята е прослушвана с чаталеста пръчка. Тя се държи с двете ръце и реагира на заровените богатства. Вярвало се, че ясеновата пръчка открива мед, онази от леска - сребро, а

железният чатал

сигнализира за злато

Който търси, намира, казва народната мъдрост. Много е извадено от подземната Колхида и безвъзвратно е погубено. Археологът Богдан Филов дава пример от 1903 г. Тогава край пазарджишкото село Изгерлий е намерено голямо съкровище. Излизат на светло 25 килограма златни византийски монети, масивен златен кръст и 11 сребърни съда.

По-голямата част от находката е претопена. Останалото е изнесено в чужбина.

Иван Вазов набеден за “малджия”

Малджия е другата дума за иманяр. През 1899 г. самият Иван Вазов е набеден за такъв. Народният поет се разхождал край село Заселци, а подире му го преследвал кметът бай Дамян.

Видът на поета му се сторил подозрителен. Бастунът с пиринчена дръжка наподобявал уред за търсене на имане. Под сламената шапка сигурно е скрита карта. И чантичка имало за прибиране на златото!

Нищо не можело да разубеди опитния в малджийството Дамян, че един градски човек ще тръгне из Шопско да гони оня, дето духа.

Вазов предава думите му в мерена реч:

Ваша милост

в планината

дириш нещо, знам:

за имането, в скалата

де се крие там?