Лидерът на АБВ катери замръзнали водопади

Константин Проданов заряза банките в Япония, но си донесе оттам мотора, тук напусна работа, за да влезе в политиката

Той е млад, амбициозен и обича предизвикателствата. Катеренето по върховете, бягането и моторите са негова страст. И след като издържа стреса на финансовите пазари, реши да провери дали ще издържи на стреса в политиката.

Новият лидер на АБВ Константин Проданов е ново лице за политиката ни. Името му се чу през 2011 г., когато влезе в екипа на президента Георги Първанов. След това логично застана зад него, когато Първанов създаде АБВ. Бе кандидат за депутат и за евродепутат. Така че за съпартийците му не бе изненада, когато конгресът го избра за лидер. Но за широката публика той е непознат.

Кой всъщност е Константин Проданов?

Роден през 1977 г. в София.

Родителите му са

научни работници -

философи

по образование. Майка му доц. Станка Проданова е водещ учен в областта на етиката. Баща му е докторът на философските науки и член-кореспондент на БАН Васил Проданов, дългогодишен шеф на философския институт и преподавател в УНСС.

Константин имал безгрижно детство, разделено между София и селата край Пловдив и Добрич, където живеят бабите и дядовците му.

Всички казват, че съм бил много палаво дете, но аз нямам спомен да съм правил големи бели, казва Константин. Затова и много тежко преживял, когато в училище му намалили поведението за нещо, което не бил извършил лично. По онова време със съучениците му много стреляли с прашки. Един от тях веднъж счупил стъклото на сграда до училището. На цялата компания била вменена колективна вина и

не само им взели

прашките, но им

намалили

поведението

През 1987 г. беше страшно да ти намалят поведението, това те дамгосваше като хулиган, какъвто аз не бях, спомня си той.

Проданов бил много ученолюбив - и в училище, и в университета винаги бил пълен отличник. Може да съм залягал повече над книгите, но обичам да научавам нови неща, отговаря на въпрос дали е бил зубрач. А и в онези години мечтаел да стане писател. Библиотеката вкъщи беше огромна, четях от малък, разказва той. В детските години любимият му автор бил Александър Дюма-баща.

Завършил е 30-о основно училище. Учел и английски в алианса. След това паралелно завършил 18-о училище с френски език и Първа английската гимназия като частен ученик.

През 1994 г. влиза в Юридическия факултет на СУ и завършва международни отношения. Първо искал да става дипломат. Но изкарал стаж във Външно по времето на Надежда Михайлова и работата не го грабнала, сторила му се бюрократична. Затова след трети курс записал второ висше - икономика в Стопанския факултет на СУ. Прекъснал, защото през 1999 г. заминал за Япония. Искал да следва магистратура или по икономика, или по финанси. Кандидатствал в САЩ и Япония, но избрал Страната на изгряващото слънце. Там бил приет със стипендия и му предложили най-добрите финансови условия, платили му дори самолетния билет. Бил одобрен и за

стипендиант на

образователното

министерство

на Япония

Специалността му е международно икономическо развитие, с профил финанси, в университет, създаден в началото на 80-те години от тогавашния премиер на Япония Танака. Той решил да развива родния си регион - една от северните префектури на около 200 км от Токио, затова създал там вуз. И специално заради него направили спирка там на влака стрела. В университета учели основно младежи от цял свят.

Тъй като градчето не беше голямо, бяхме буквално сред оризовите поля и единственото ни развлечение беше библиотеката, разказва Константин. Завършва като първенец на випуска си, след което започва работа в Япония. Първо, като финансов анализатор, после немската инвестиционна банка “Дрезднер” го кани за трейдър - търгувал с финансови деривати, които са разновидност на ценните книжа. Това е много ангажираща работа - непрекъснато се следи портфейлът, преценяват се рисковете, работил съм минимум по 12 ч на ден, при много високи нива на динамика и стрес, разказва той.

След това работил в швейцарската банка UBS, а в последните години бил поканен да работи в реномираната американска банка “Голдън Сакс”. Нейни бивши кадри са настоящият президент на Европейската централна банка Марио Драги, бившият премиер на Италия Марио Монти, както и новият финансов министър на САЩ.

След 10 г. работа на финансовите пазари решил, че е време да намали оборотите и да обърне повече внимание на семейството. “В Япония не се живее лесно, ако си чужденец. Много интересна страна е, научих много, но е много различна. А и е много далеч от България, а аз съм носталгично настроен човек, държа на семейството и родината си”, обяснява Проданов защо решил да се върне у нас. Скоро след завръщането му в София през 2011 г. негови състуденти го привлекли в президентския екип. Запознали го с Първанов и той го харесал за главен експерт по финансови и икономически теми. След края на президентския мандат на Първанов се връща на работа в частния сектор. Естествено - занимава се отново с това, което умее най-добре - управление на инвестиции, този път в голяма международна финансова компания в София.

Напуска работа на следващия ден, след като е избран за лидер на АБВ. Затова

сега е безработен

и ще разчита на

спестяванията си

от Япония. Нямам финансови затруднения, а и нямам съмнение, че АБВ ще е в следващия парламент, обяснява той. Категоричен е, че не влиза в политиката заради “келепира”.

Извън работата и политиката Проданов обича да спортува. Като ученик започнал с източни бойни изкуства. След това се запалва по алпинизма. Силните усещания по билата на планините са част от ежедневието му и до днес. А най-много обича да катери замръзнали водопади. Заради ангажиментите си в политиката сега обаче пропуснал да се запише като първия, изкачил водопада на Бов, който тази година замръзнал за първи път от много време насам.

Катерил се е по почти всички планини в Япония, канадските Скалисти планини, в Алпите - и Френски, и Италиански, в Пиренеите. Най-високият му връх е Монблан, но казва, че търси не височината, а трудността на маршрута към върха. Имал е не една рискова ситуация, но предпочита да не разказва за това, за да не тревожи близките си.

Обича и да бяга на дълги разстояния, участва и в Софийския маратон. “След 15-ия километър обикновено престава да бъде забавно, но именно тогава научаваш най-много за себе си, защото оставаш насаме със съмненията на вътрешния си глас”, разказва Проданов. 

Друга негова страст са моторите. Докарва от Япония мотора си, но едва наскоро си вади българска шофьорска книжка.

Лаконичен е за личния си живот. Със съпругата му се запознават в Япония, били състуденти. Прибират се заедно в България. Имат син - 2-годишния Васил, чиято най-любима игра в момента е да прескача от мама в татко и тримата да се гушкат на дивана.