Сан Джиминяно - угощение за очите и ума

Гледали ли сте “Чай с Мусолини” на Франко Дзефирели? На евентуалното “не”, веднага казвам “трябва да го направите, непременно”. Ако не заради Шер, Маги Смит или Джуди Денч, то заради пасторалното присъствие на Тоскана. Ако не заради епизодичните включвания на Флоренция или многопластовия спомен за войната, то заради Сан Джиминяно.

Всеки път, когато съм гледала филма, съм си обещавала, попадна ли отново в Италия, да се опитам са стигна до Сан Джиминяно. Е, успях, опитах, и се оказа, че точно този следобед автобусните шофьори стачкуват, а друг обществен транспорт в тази посока няма. Единственият лек за изнервящата ситуация бе автостопът. И като всеки истински кавалер, той свърши работа.

Сан Джиминяно, но не по Дзефирели

Сан Джиминяно се оказа много по-красиво без театралния грим на войната. Изцяло каменно и плътно застроено, сякаш изрисувано от лъчите на залязващото слънце, селището с право е наричано “Средновековният Манхатън”. Преди повече от 750 години търговският усет превърнал голяма част от местните в заможни и уважавани люде, които на свой ред решили да демонстрират просперитета си, като строят кули. Така стигнали до 72.


Днес от кулите, които буквално стърчат като асансьорни шахти към небето, са останали десетина. Гледката, която се разкрива към Тоскана, е висока летва - напълно подходяща за всяка холивудска продукция. Сан Джиминяно има две църкви и два площада, така че няма вероятност да пропуснете или да се изгубите.
Противно на всякакви очаквания, зад скучната фасада на Съборния храм се крие библейско угощение за очите и ума. Оформянето на образите по стените напомня донякъде на изрисувания от Джото параклис Скровени в Падуа. Свежите над 600-годишни фрески представят един Св. Себастиан, който изненадва със съвременното си излъчване, нетипична Ева, вече “изникнала” от реброто Адамово, и разбира се, Св. Фина - покровителката на Сан Джиминяно.

Първото, което ви идва на ум, когато пристъпите в нейния параклис, е: къде са японците? Къде са тълпите туристи? Нима не знаят, че ги очаква един невероятен Гирландайо? Тук има толкова много нежност, прецизност и бистрота на рисунъка, толкова много обреченост в статичното присъствие и в очите на бъдещите оплаквачки, толкова много разкош, който очаква да бъде споделен. В такива моменти човек спира да мисли и започва да помни - детайлите, внушенията, собствените си възприятия. После се сеща и започва да благодари на този, в когото вярва, въпреки че отзад звучи непрестанното напомняне на дежурната по църква: “No!”, “No photo!”, “No photo, ple-е-е-ase!”.

Пийнете чаша вернача

Сан Джиминяно изгрява на туристическия небосклон в годините на възход след Втората световна война. Оттогава настървени като марокански скакалци любопитни го атакуват през летните месеци. Скрит зад плътните си защитни стени, компактният градец е мехлем за душите на пешеходците. Обикновено наричаната от италианците “Il Corso” ги отвежда до площада с кладенеца. Тук задължително се хапва сладолед - един от най-добрите в Тоскана. Ако не сте фенове на култовото gelato, непременно трябва да пийнете чаша вернача. Емблематичното за Сан Джиминяно бяло вино е увековечено дори от Данте в “Божествена комедия”.
Увлечени от замайващите сетивата дегустации, се отдайте на любопитството и го оставте да ви води. Лутайте се из малките улички, усмихвайте се, разглеждайте сувенирите, надничайте в кафенетата. Когато ви омръзне, отдъхнете на стълбите на катедралния площад. После се качете на Голямата кула и запечатайте Тоскана в съзнанието си с личния си птичи поглед. Идете в градския музей и намерете сватбените сцени на Мемо ди Филипучо. Сдържаната естетика на откровеността в този двумерен свят ще събуди съвременния човек у вас и ще се изненадате колко много ви липсват очилата за 3D.

За спомен - кожена чанта

Ако на тръгване ви се прииска да пъхнете в джоба нещо за спомен - купете си сувенир от алабастър. Ако искате да метнете нещо на рамо и е сигурно, че няма да ходите в Сиена - купете си чанта от естествена кожа. Във всички случаи е по-евтина и по-естествена от тези в България. Ако и това не стига, изберете си бутилка вино и я отворете, когато за кой ли път въртят “Чай с Мусолини”.

Как да стигнете

Ако тръгнете с влак от Флоренция, ще ви отнеме час до последната гара, която е Погибонси. Оттам до Сан Джиминяно са десетина километра, които, пременена в бяла рокля, бях готова да извървя пеш. Ако отправната ви точка е Сиена, след 30-на минути с влак отново сте в Погибонси.

снимки Вилиана Молнар

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Йорданка Христова празнува 60 г. на сцената с концерт в Античния театър
Защо мъжете заспиват след оргазъм?
"Де е България?" – революционен финал от Миро и Маестрото в зала "Арена София"!
След развода с Брад Пит Анджелина Джоли е придобила 100 млн. долара
Йордан Лечков стана за първи път дядо

Напишете дума/думи за търсене