Силвия Тасева не стана “златно момиче”, но открива гимнастички в Ню Йорк

В отбора ѝ вече тренират 8 българи

Една много талантлива гимнастичка нямаше шанса да стане “златно момиче”, но пък сбъдна голямата си мечта - да тренира деца в собствен клуб в Ню Йорк. Силвия Тасева извървя дълъг път от “Герена” и Нешка Робева до големия успех, но не го измерва с цената, която е заплатила. Защото е луда по художествената гимнастика и няма значение какво ѝ коства.

Вече няколко години подред Силвия умело плува и в шоубизнеса - тя участва в едно от най-престижните и големи модни събития - Форум на висшата мода в Ню Йорк, където я кани самият основател – дизайнерът Андрес Акино. Красивата софиянка къта в колекцията си както медали от републикански и европейски първенства по художествена гимнастика като състезател, така и няколко титли за красота от международни конкурси.

- Как успяхте да отворите своя зала по художествена гимнастика в Ню Йорк?

- След толкова много емоции, труд и натрупан опит аз отворих официално собствен клуб по художествена гимнастика в NYC - Rogue Rhythmics. Това беше една от целите и мечтите в живота ми. Работя с моя бизнес партньорка, Есма Браун, с която започнахме през лятото на 2016 г. с четири дечица и в момента вече имаме около 40. Предстоят ни първите състезания.

- Тренирате ли и българчета?

- Вече имам 8 в отбора си! Някои са още малки, но с огромен потенциал и това ме прави изключително щастлива. Българските семейства знаят каква гордост е художествената гимнастика за българската нация. Отнасят се с огромен респект и разбиране на строгите ми изисквания и работата с децата им е лесна и продуктивна. Не мога да кажа същото за семействата от други националности, с които работя, тъй като всички имат различни виждания и разбирания и отнема време да свикнат със системата ми на работа. А гимнастиката е спорт, в който не можеш да губиш ценно време, защото може да се окаже фатално за кариерата на един състезател.

- Познавайки добре американските деца, не смятам, че методите на Нешка Робева биха били от полза в зала в САЩ. Как ги тренирате?

- Като треньорка винаги съм с разбиране към децата. Гимнастичките ми обикват както мен, така и художествената гимнастика, но също така знаят, че съм и много, много взискателна относно дисциплина, начин на тренировки, прилежен външен вид и много други неща. Те знаят какво се изисква от тях, за да получат моето одобрение и похвала. Това научих от г-жа Робева. Когато тренирах, отношението между треньор и състезател беше просто безупречно. Нещо, което в наше време и особено в САЩ, и по-конкретно в Ню Йорк е почти невъзможно да се изгради. Културата и времената са много различни.

- Вие сте “продукт на Нешка Робева”? Наистина ли чак толкова много ви мъчеше на “Герена”?

- Дълги години тренирах и се подготвях при г-жа Нешка Робева в националния отбор на България и всичко това ми костваше много труд, тежки тренировки, седмици без почивки, лишения и емоции. Но това беше най-силният и най-важният период от моя живот, който ме изгради като силна и решителна личност. Когато бях състезателка, базата на националния отбор на България беше на “Герена”. Само селектирани и такива с покана имаха възможността да тренират там. Имаше гимнастички от всеки край на България, които живееха и тренираха на “Герена”. Огромна жертва беше за някои семействата да оставят дъщерите си много малки да се грижат за себе си да се справят с тренировките, напрежението и живота съвсем сами, единствено и само с надеждата те да станат най-добрите в света. И въпреки тези жертви лишения и тренировки по 10-12 часа на ден, ние знаехме, че ако г-жа Робева не харесва и не вижда бъдеще в някоя от нас, място в националния отбор за нея няма.

Аз мога да се нарека талантлива и късметлиийка, защото г-жа Робева ми предостави възможността да съм сред най-добрите и да бъда една от най-добрите. Да тренирам и да бъда тренирана с величия като Мария Петрова, Мария Гатева, Диана Попова, Юлия Байчева, Лили Игнатова, с личен треньор Бранимира Маркова, която в момента е личният треньор на най-добрата състезателка на България Невяна Владинова.

- Всички гимнастички имате сходни истории: тренирате, състезавате се и се “пенсионирате” на 18-20 години...

- О, при мен се случи принудително “пенсиониране”, когато бях на 15 години. След сериозна травма на кръста заради прекомерно натоваране бях принудена да спра състезателна дейност. Моята кариера на надеждна състезателка на България... приключи. Това беше един от най-травмиращите, тежки и тъжни моменти в живота ми, когато разбрах, че повече не мога да бъда професионален състезател. Толкова намразих този спорт, защото той ме нарани и ми отне надеждата да достигна световния връх, че бях решила никога повече да не се занимавам с него.

- И какво ви пречупи да се върнете към гимнастиката?

- Малко след напускането ми на националния отбор г-жа Робева ме покани да стана треньорка на малки бъдещи надежди и поведох подготвителна група на “Герена”. Едно от тези момиченца се оказа Християна от 5-те асамблистки, “златните момичета” на България, която успешно завърши кариерата си с бронзов медал от Олимпиадата в Рио през 2016 г . С нея се гордея изключително! Успоредно с треньорската работа танцувах в популярния балет “Дива” и работех с най-известните звезди на България. Забелязаха ме от “Шоуто на Слави” и ме поканиха в балет “Магаданс”, където танцувах около 3 години, но заминах за САЩ.

- Да не се скарахте със Слави?

- Не, разделихме се с най-добри чувства. Просто заминах за САЩ на 4-месечна ваканция, а тя вече продължава почти 14 години. Установих се в Ню Йорк и започнах като треньор по художествена гимнастика, където тренирах и правех съчетания на състезателки от националния отбор на САЩ. Направих два пъти шампионки ансамбъла девойки на Северна Америка, също така много регионални, щатски и национални индивидуални състезателки. После в продължение на 5 години пътувах до Пуерто Рико и за това време издигнах отбора там от 4-о ниво малки състезателки до международни гимнастички, които имаха възможността да представят страната на Pan American Championship 2016. Там една от тях написа история в спорта за Пуерто Рико, като спечели два бронзови медала на отделните уреди.

- Дъщерята на Мадона имаше ли амбиции да стане добра гимнастичка, имаше ли нужните качества, или просто тренираше за здраве?

- Около 2 години тренирах Лурдес, дъщерята на Мадона. И трябва да призная, че тя е едно изключително момиче, и не само защото е дъщеря на попиконата Мадона. Тя беше само на 12, когато попадна в отбора ми. Тъкмо се бяха преместили от Лондон обратно в Ню Йорк. И въпреки че беше още малка, разсъждаваше, говореше и мислеше като зрял човек. Беше изключително забавна и около нея винаги имаше куриози и смях. Мисля, че тя самата имаше амбиции и вярваше, че ще стане голям състезател, защото обожава художествената гимнастика, но Мадона определено имаше други планове за дъщеря си. Тя знаеше, че Лола няма да се справи с времето и стриктните изисквания, които гимнастиката изисква, за да станеш добър в този спорт, защото те постоянно пътуваха покрай кариерата на Мадона.

- Силвия, как поддържате чак толкова изящна фигура! Кажете тайната!

- Благодаря за комплимента. Още едно нещо, на което г-жа Робева ме научи, е да оценявам комплиментите, които получавам. Спомням си, че беше почти невъзможно да получа комплимент от г-жа Робева и полагах много много труд да получа такъв. Освен че внимавам какво ям и гледам да се храня здравословно, аз съм много активна личност. На ден извървявам поне по 5-6 км в Ню Йорк, без да преувеличавам. Въпреки натоварената програма с отбора ми аз редовно имам участия в различни светски събития и мероприятия в различни градове и щати в САЩ , а това изисква доста усилена физическа дейност. И не на последно място - хубави гени.