Дони и Кирил Маричков: В Кувейт не е имало рок концерт, с “Фондацията” направихме първия

В Америка и Канада на няколко пъти

сме сменяли залите с по-големи, защото

не могат да поберат публиката

Съвсем скоро супергрупата “Фондацията” отново тръгва на турне. Създадена в началото на 2013 година, в нея влизат Дони, Кирил Маричков, Иван Лечев, Славчо Николов, Венко Поромански. Музикантите изпълняват най-големите си хитове, но с нови аранжименти. Очаква ги второ европейско турне, с което ще излязат на сцените в 14 града.

- Току-що приключихте репетиция с “Фондацията”, ще тръгвате ли пак на турне?

Дони: Връщам се на 2 март от Австралия със “Секс, наркотици и рокендрол” и на 3-и заминаваме за Франкфурт. Започваме второ европейско турне, ще обиколим 14 града, от които повтаряме гостуването си в 7. В Испания са само нови места.

Кирил Маричков: Ще направим и концерт “50 години Щурците”. През последните три години, откакто сме без Пеци Гюзелев, винаги съм смятал, че без него “Щурците” няма да са “щурци”, че не можем и не трябва да правим концерти без него. Но... в крайна сметка решихме, че това все пак е 50-годишнина и наистина трябва да се отпразнува. Даже, преди мен, май първо Дони се сети за този юбилей. Говорихме си, че за да се случи това, китаристите от “Фондацията” трябва да помагат, да заместят Пеци. Те веднага се съгласиха, така че този концерт ще бъде на 3 юни в зала “Арена Армеец”.

Вече направихме една серия репетиции и в някои от градовете в европейското турне, в които повтаряме гостуването си, “Фондацията” и “Щурците” ще бъдат заедно. Това са Франкфурт, Брюксел, Амстердам, Мюнхен, Лондон, Прага и Виена. Първо “Фондацията”

започва акустично,

после на сцената оставаме Иван Лечев, Славчо и аз и към нас се присъединяват Валди Тотев и Жоро Марков. “Фондацията” се превръща в “Щурците”, сменя акустичните китари с електрически, а накрая правим заедно двете групи няколко песни, т.е. отново излизат Дони и Венко.

- При това положение сетлистът колко песни съдържа, колко дълго ще продължават концертите?

К. М.: Малко по-дълго ще стане от обичайното, всяка група ще свири над час, така че общо ще бъде над два часа и половина.

- Напоследък има тенденция световните звезди да увеличават времетраенето на концертите си до три, че даже и четири часа. Мислили ли сте да направите такъв?

К. М.: Големият в “Арена Армеец” ще бъде точно такъв. Там освен двете групи ще участват и други наши приятели, които са правили през годините песни на “Щурците” или по друг начин сме работили заедно. Това са “Тангра”, Д2 и Б.Т.Р. Така че ще бъде грандиозен концерт. Освен това Пеци Гюзелев ще присъства виртуално в няколко от песните. На голям екран

ще пускаме

кадри с него

и ще звучи неговата, оригиналната му китара. Това е възможно, защото имаме записани с картина и звук няколко концерта на “Щурците” и тъй като звукът е записван многопистово, неговата китара е на отделна писта и може да бъде извадена.

- Имате ли наблюдения как вървят продажбите на билетите за “Арена Армеец”?

К. М.: Вече се продават.

Д.: Много добре вървят, даже съм изненадан, защото има един пик - в началото купуват, това стана с “Фондацията”, после има спад и последния месец всичко се изкупува.

К. М.: Предполагам, че билетите ще свършат около месец преди концерта.

- Много промоутъри се оплакват, че българите имат навика да купуват в последния момент.

К. М.: Защото не са сигурни какво ще се случи. По същата причина, по която в България не се садят вече череши и никога не са се садили маслини. Не знам дали знаете, че в Сандански и наоколо могат да виреят маслини както в Северна Гърция. Но не го правят, защото първият плод на маслината се обира около 20 години след като я посадиш. И човек не е сигурен, че след толкова време няма да се случи нещо - например да му национализират маслините или да му ги оберат някои наши сънародници с по-мургав тен. За концертите, когато усетят, че работата е сигурна, са готови да рискуват и по-рано да си купят билети.

Д.: Сходен беше случаят, когато миналата година бяхме с групата в Австралия. В Окланд, Нова Зеландия, се беше продал целият концерт, хората може би бяха по-доверчиви, но в Мелбърн беше криво-ляво и като кацнахме, щангистът Благой Благоев ни каза: “Дайте да се снимаме, защото никой не вярва, че ще дойдете.” Никой не беше ходил там, освен Жоро Мамалев и Ники Урумов с моноспектакли. И тогава за секунди всичко се продаде. В Америка пък се купуват веднага, даже на няколко места сме сменяли зали, защото желаещите се оказват повече. В Монреал, Канада, даже два пъти сменихме залата.

- Променяте ли предстоящите концерти в сравнение с предишните?

Д.: От съвсем скоро репетираме “Рок в минало време”, още една песен на Б.Т.Р. - “Защо”, “Дива роза” от моето време. Заедно с Иван Лечев ще изпеем “Този филм”, това е една от изненадите. И ще откриваме концертите с “ХХ век”.

К. М.: Доста станаха песните. Направихме и една “китка” от най-старите песни на “Щурците”. Чудим се коя да махнем. Много е трудно, защото са все хубави.

Д.: Аз много обичам да си режа от собственото месо, веднага предложих една моя песен.

- Не боли ли?

Д.: Не, регенерирам се (смее се). Но хайде да не издаваме коя ще падне.

- Как се организира едно такова турне, сами ли се занимавате с всичко, или имате мениджър, на когото разчитате?

Д.: Имаме много добър мениджър, който се занимава с тази работа, но дизайна на турнетата го правим заедно. Натрупахме и доста знания къде има български общества и къде биха проявили интерес. Получава се и обратна връзка. Миналата година бяхме в Австралия и Нова Зеландия, в Брисбейн ни звънна една жена и ни попита защо не отидем в Токио. Обяснихме ѝ, че в момента няма да може да стане, но вече го организираме за края на годината. По същия начин ни звънна Мариела Кирчева от Дубай, още не я познавахме. Бяхме в един ресторант в Сидни и тя се обади на неин познат, с когото бяхме на масата. Той ми даде телефона, говорихме, тя предложи да направим концерт в Дубай и отидохме. Като разбраха, че ще ходим там, се свързаха с нас от Катар и Кувейт. Отидохме и там.

К. М.: И навсякъде има много българи.

Изчислих, че не сме

намалели като нация

Просто хората са се изнесли оттук, над два милиона са в чужбина.

Д.: Като се събрахме групата в началото, публиката не знаеше какво да очаква от нас, нямаше видео, нито един заснет концерт. Сега всички снимат и в ютюб могат да се намерят концерти от Лос Анджелис, Австралия, Сан Франциско, Израел... При нас работата е като лавина, тръгнахме с едно турне от Щатите, с девет концерта, след което завъртяхме страшно много, из целия свят. Включително сега имаме уговорка за т.нар. околосветски тур, ще бъде през есента и вероятно ще продължи повече от 40 дни. През 2018 г. ще сме в Южна Америка - Сао Паулу и Буенос Айрес, и Африка - Йоханесбург и Кейптаун.

- Как пренасяте техниката?

К. М.: Там се взема апаратурата под наем, само китарите си носим. Някой път пускат инструментите с нас, но не-винаги. В такива случаи гледам да я опаковам добре, но въпреки това веднъж успяха да ми счупят една. В Америка са внимателни, винаги ги вземат отделно, има си места за предаване и за получаване, като в специален режим. На някои места и в Европа е така цивилизовано. Но на повечето не и си правим устата да носим китарите със себе си. Понякога се получава, но невинаги номерът минава. С моята китара е най-трудно, защото е най-голяма.

- Когато пътувате, след концертите правите ли срещи с българите, които са дошли да ви видят и чуят?

К. М.: Винаги става така. Снимаме се, даваме автографи, правим общи трапези.

Д.: Всеки иска да каже нещо, спомени от едно време или да зададе въпроси за България, за нас.

Има сериозна разлика между действащия артист и медийния. Колеги, които опитаха да постигнат много гледания в ютюб, имаха празни зали, при нас мисля, че няма толкова гледания. Дори нямаме готов продукт освен една книга, която издадохме заедно с диска, но в него няма видео. Ние сме практици. Залите са пълни, хората очакват да пеем на живо. За пътуванията навън нямаме никакъв спонсор, винаги рискуваме. Ако няма хора, ще сме на загуба. Но това не се е случвало досега и се надявам да не се случва.

К. М.: Австралия ни излезе, в общи линии, една екскурзия без пари (смее се).

Д.: Не е съвсем така. Ние си позволихме големия лукс да си поемем най-хубавите хотели, да имаме доста свободни дни. Отидохме до Тасмания. На финала бяхме на нулата или малко над нулата. Екстрите бяха в наша полза. Преценихме, че там ще харчим здраво, но това си е наш личен избор.

К. М.: Доста неща видяхме и сме щастливи от това.

- Разглеждането на интересни места определено си струва.

Д.: Има градове, в които не можем да видим нищо, защото, като имаме концерти в петък, събота и неделя, не успяваш да разгледаш нищо от средния град. Отиваш, хвърляш нещата в хотела, свириш и на сутринта хващаш самолета или драсваш по пътя за следващото място.

К. М.: Миналата година и в България направихме много хубаво турне. Имахме концерти в София, Варна, Бургас, в Пловдив в Античния театър беше много хубав, в Стара Загора, в Плевен, Хасково, Ямбол, Габрово...

Д.: Бяхме и на места, на които не са присъствали на концерти на живо повече от 20 години.

К. М.: Все някакви плейбеци, и то по клубове.

Д.: Еди-кой си прави турне, пее в клуб и казва: “Ей, колко хора дойдоха!”. А то е събота, естествено, че ще дойдат. Я вкарай в зала, да те видим колко струваш. Да не говорим в какво плачевно състояние са доста от летните театри. Нямат седалки, но хората слушат и се радват.

- Какво ви казват тези хора, които не са слушали музика на живо толкова години?

Д.: Фейсбукът си има добри и лоши страни, но добрата е, че можеш да опровергаеш всяка злостна вест от сорта: “Те не напълниха, никой не ги гледа.” В този смисъл социалната мрежа е удобна, ето например нашата страница, в нея можеш да видиш, че самите хора постват благодарности, снимки. В нея може да се намери и информация за нас и за турнетата ни.

- Вие сте пионерите в супергрупите, след вас се появиха още няколко.

Д.: Трябва веднага да се каже, че явно идеята е много добра, щом и другите я ползват.

К. М.: Идеята е на Дони.

Д.: Въпросът е, че реализирахме нещо, което започна от нулата. Когато си първи и те следват, всичко е окей. Когато си втори и трети, трябва да гледаш първия.

К. М.: Нашата идея не беше просто да направим една супергрупа от добри и популярни музиканти, която да свири песните на нашите си групи, а да ги направим

с нови аранжименти

в акустичен вариант

Да звучат по различен начин. Това, както виждам, се възприема чудесно от публиката.

Д.: А и от тези, които ни следват. Те също пеят песните на другите, също правят дуети и триа. Иновацията дойде от нас и това е хубаво. Радвам се, че тази идея може да бъде мултиплицирана по такъв начин. За България беше интересно и много хора първоначално се учудиха, че върви такава колаборация. Ние тръгнахме като проект, а всъщност се превърнахме в група. Сплотихме се. Първото отиване в Америка ни направи приятели, а там имаше шанса и да не се получат нещата. Върнахме се с един вътрешнозаводски хумор, който никой друг не разбира, хихикаме се на някакви наши си неща. Другите ни гледат странно и не разбират.

К. М.: Когато в началото се събирахме, точно това си мислех - това е много хубаво, добри музиканти от популярни групи, идеята е страхотна, но да няма сблъсъци на его. За себе си бях сигурен, че ще се адаптирам, защото съм свикнал да работя в групата и да се напасвам с хора. Беше много приятно, когато установих, че няма такова нещо. Всеки един от нас се радва, като чуе, че някой друг предлага нещо добро. Например Дони, а не аз, предложи да направим “Вкусът на времето”. Нещо не си представях, че тази доста хард песен ще се получи с акустични китари, но стана страхотно.

- Вероятно имате и доста истории от пътуванията?

Д.: Сещам се за някои интересни посрещания. Например в Аделейд, Австралия, мъж и жена, облечени с народни носии, ни посрещнаха с хляб и сол на летището. В друг случай имахме прекачване в Сидни, отивахме за Тасмания. Изведнъж се появи една жена, българка, работи за някоя от компаниите и видяла имената ни сред пътниците, попита дали искаме да ни помогне с нещо. Така влязохме първи в самолета, след това отново ни съдейства. Върнахме се в Сидни да пеем, но аз се разболях много сериозно и тя ми намери лекар. Като бяхме в Тасмания пък, постнах снимка във фейсбук и пет минути по-късно едно момиче ни писа, че живее там и попита дали искаме да ни разходи. Оказа се, че има 20 българи.

Последният ни концерт извън България беше в Кувейт. Нашият се оказа първият рок концерт в страната изобщо.

К. М.: Публиката беше изключително ентусиазирана и емоционална. Станаха прави, пееха, танцуваха... Но забелязахме нещо, което ми напомни за нашите концерти по време на комунизма.

Само дето не ги биеха

Забраняваха на публиката да стават, да танцуват, да се държат за ръце. Не можело мъже с жени да се прегръщат. Но им го казваха много любезно, не бяха като онези милиционери едно време, дето биеха младежите с палки по главите. Съвсем възпитано им обясняваха, че това не е прието. Такива са им нравите. После българи от публиката ни разказаха, че имало и някакъв мъж по тишърт и с татуировки и те му дали нещо да облече отгоре. В Катар и Дубай нямаше такива неща.

Д.: Разказаха ни, че зад нас са прожектирали жена с деколте - задраскана, мъж и жена, хванати за ръце - задраскани, и т.н., но това не го видях. Във всеки случай и към нас, и към публиката бяха изключително любезни и мили.

Тъй като са ми много любопитни очите, се изолирам, налагам си собствена цензура и си слагам тъмни очила, за да се концентрирам и да работя добре. Така че не съм видял и как са ги карали да седнат. Но на една песен всички останаха по местата си и се зачудих, защото на това парче обикновено хората танцуват, а сега не помръдват.

В Катар имах друга случка. Ходихме на едно сафари съвсем близо до границата със Саудитска Арабия. И понеже много обичам да плувам, веднага скочих. Докато загребвам, чувам викове, в някакъв момент се обърнах, а те ме карат да се върна. Не им обърнах внимание и продължих. Като излязох от водата, шофьорите, които ни возеха, ми казаха, че са решили, че ще бягам в Саудитска Арабия, като са видели как съм се впуснал в бесен кроул.

- Случва се българската публика навън да се просълзи на изпълнения на наши музиканти. А вас разплаквали ли са ви?

К. М.: На някои песни, като ги видя, че се разчувстват, и аз се вълнувам много. Дори един път не можах да си изпея вокала. Докато изпълнявахме “Среща”, взе да ми трепери гласът и им казах те да пеят.

Д.: Славчо ми каза, че в един момент се е просълзил. Аз нищо не виждам с тези очила, но те виждат сълзите на хората.

- Колко често репетирате?

Д.: В седмицата два-три пъти, да речем, не е кой знае колко. Но в началото бяха над 50 репетиции, за да сглобим първия репертоар.

- Мислили ли сте да запишете съвсем нови песни?

Д.: Истината е, че направихме един опит. С Кирчо написахме музиката, единият създаде куплета, другият припева. Трябва да напиша текста.

К. М.: Едно нещо ни задържа досега, но трябва да преодолеем този комплекс. Правим най-известните и добри песни на групите, в които сме свирили. Ако създадем наша продукция,

трябва да се мери с тях

и в никакъв случай не може да е по-слаба. Това ни е някаква спирачка, дали пък ще стане. И сега ще пробваме с ето тази песен. Има и една друга... Всъщност отделно си записвам албум, който мотая вече три години. И Дони написа текст за едно от парчетата, още не съм го изпял. Ще направя опит да навия “Фондацията” да участва в две-три от песните.

- Кога трябва да стане готов?

К. М.: Не знам, когато го завърша... не си давам зор. Тъкмо мислех да приключа с него, и се появи идеята за “50 години “Щурците”, така че сега там се хвърлят силите.

- А новата песен на “Фондацията” кога ще стане факт?

Д.: Едно време се правеха цели албуми. С Момчил бяхме последното поколение, което пускаши директно албум, а не само отделни сингли. Следващото поколение започнаха да лансират отделни песни и като се съберат достатъчно, тогава издават тава. Мисля, че трябва да се върнем към стария подход.

К. М.: Мисля, че трябва да направим клипове към тези 14 прекрасни песни, които са в диска към книгата.

- Инвестицията струва ли си?

Д.: Ако го пуснеш в ютюб, да, за телевизия не си струва.

- Обсъждали ли сте в групата да вкарате някого от новите изпълнители?

Д.: За момента сме в състояние, в което нямаме нужда от човек, който да застане до нас, извън гост-музикантите, които каним.

К. М.: Дони казва нещо, което много ми харесва: “Ние превръщаме черно-белите ви спомени в цветни.” Все пак една от основните ни идеи е да изпълняваме тези песни. Новите артисти, съжалявам, че трябва да го кажа, но нямат такива парчета. Някои може и да имат, но още не си е проличало.

Д.: Ние правим нещата, както ги разбираме и усещаме, и щом има резултат, “Фондацията” ще е жива и силна. Очаквайте най-доброто и иновативното тепърва и това не са празни приказки. Просто имаме план за следващите няколко години.