Ален Исламович е последният вокалист на сръбската група “Биело Дугме”. Той се присъединява към нея през 1985 г., когато напуска певецът Младен Воичич - Тифа. Исламович е част от бандата по времето, когато тя издава албумите си “Плюни и запей, моя Югославийо”, “Мрамор, камък и желязо” и “Чирибирибела”, който включва и един от най-големите хитове на групата “Гергьовден”. След като “Биело Дугме” се разпада, през 1990 г. Исламович издава солов албум с името “Хей, нека се чуе, хей, нека се знае”. Той има песни с едни от най-известните сръбски звезди като Лепа Брена и Индира Радич. Исламович беше в България за два дни - 22 и 23 март, за да се срещне с журналисти преди концерта на групата в София. “Биело Дугме” ще излезе на сцената на зала “Арена Армеец” на 7 април по покана на “София Мюзик Ентърпрайсис”. Идва с двамата си последни солисти - Ален Исламович и Младен Воичич-Тифа, и с още куп музиканти. Но най-интересното е, че за първи път бандата ще свири у нас със своя създател Горан Брегович.
- Успяхте ли да разгледате София?
- Не успяхме нищо да видим. Дойдохме днес около обяд, имахме няколко срещи, ще участваме в тв предаване. Затова няма да има никакво време за разходки. Но като дойдем следващия път - на 7 април, когато имаме концерт в зала “Арена Армеец”, се надявам, че ще разполагаме с няколко часа да разгледаме града.
- Разкажете нещо повече за концерта, какво да очакват зрителите?
- Надявам се да се получи много добър спектакъл. “Биело Дугме” и Горан не са правили заедно концерт тук никога. Групата е идвала отделно, той също, но не сме имали съвместни участия. Очакваме залата да е пълна и да се получи страхотен купон. Ще изсвирим най-добрите песни на “Биело Дугме”.
- В момента сте на турне из Европа. В тези концерти участват много музиканти, трудно ли е да се организирате, да си напаснете графиците?
- Не е трудно. Чакаме от нашите агенти и организатори да правят програмата. И тя вече е подредена, наясно сме с нея месеци по-рано и всеки се съобразява. Имаме концерти до края на годината, така че нищо друго не предприемаме като работа, когато са общите ни участия. Няма проблем, когато имаш точен план, наясно сме кога имаме свободно време и тогава всеки върши някакви свои лични или професионални неща, различни от ангажиментите с групата.
- В България, преди да започнат промените, българските музиканти са се сблъсквали с доста трудности. При вас имало ли е такива, когато стартира кариерата ви?
- Започнах кариерата си през 80-те години на миналия век, когато се присъединих към групата “Диви ягоди”. С нея направихме доста неща.
В началото беше
изключително тежко,
защото по това време имаше страшно много групи. Беше много трудно да успееш да се наложиш. Всичко се промени, когато направихме албума “Мотори”. Тръгнахме нагоре, станахме популярни и започнахме да правим големи концерти, да свирим в спортни зали... После започнах да работя с “Биело Дугме”. Но е нормално да има тежки времена, важното е да успееш да ги преживееш. Минаваш през разпадане на групата, всеки тръгва по свой път, опитва се да гради своя кариера. Винаги ми е помагало това, че съм твърда глава.
- Имало ли е политически ограничения?
- Не, в Югославия нямаше такива неща. Можехме да носим дълги коси, да пеем за дрога, за алкохол, за секс, изобщо рокендрол... Моята генерация, тези, които започнахме през 80-те години, не сме имали никакви забрани.
- Изживявахте ли се като бунтари?
- Ако имате предвид секс, наркотици и рокендрол, да носиш дълга коса и джинси, с тези неща нямаше проблеми и не са превръщали музикантите в бунтари. (Смее се.) Да правиш незаконни неща в бивша Югославия обаче, те вкарваше директно в затвора. И това е редно, когато излизаш извън нормите, да те чака наказание.
А ако говорим за истински бунтар - такъв, който непрекъснато е в опозиция, спори с всички, не се разбира дори със себе си, не, не съм такъв тип човек. Да правиш революция, която не води никъде,
да удряш главата
в стената,
в това няма смисъл. Бил съм от тази генерация с дългите коси, която беше следвана от младежите, носехме обеци и скъсани дънки, но само толкова.
- А как върви бандата днес?
- Днес “Биело Дугме” се е превърнало вече в нещо като явление. Хората идват да слушат песните на групата, които са създавани през всички тези години. Дали са там Горан, Тифа, аз или някакви други музиканти, сякаш не занимава толкова феновете, не е от основно значение. За тях е важно да отидат на концерта и да слушат хитовете на “Биело Дугме”. Това е магнитът, който ги привлича.
- Вие сте най-популярната група на бивша Югославия. А можете ли да кажете кое е най-популярното парче на “Биело Дугме”?
- Аз имам много любими песни, които съм изпълнявал като част от групата. Може би най-успешната и най-популярната е “Гергьовден”.
Но Горан е написал много хубави песни, трудно е да се каже коя му е най-добрата или коя е най-големият хит. “Хайде в планината” също е много популярно парче, отново едно от най-известните, които Горан е създал. Някой може да посочи тази песен, друг - “Гергьовден”. Много е трудно да се определи кои са най-добрите, всички са хубави. В “Биело Дугме” е имало трима вокалисти, така че
Горан е имал три
фази с групата
Публиката най-добре може да даде оценка кои са най-големите парчета. На концерт, като се напълни залата, и виждаш как тези песни сякаш дишат с феновете. Оживяват, цялата публика започва да пее с нас. Публиката винаги е водещият ключ, най-важният! Тя е тази, която съди, хвали, почитателите са тези, които могат да те съсипят и да те вдигнат на върха. Без феновете нямаше да има “Биело Дугме”.
- Къде са най-хубавите ви участия?
- От 2 години отново правим големи концерти, имахме в Белград, в Скопие, на 7 април ще бъдем в София, на 8-и отново ще гостуваме в Скопие. Били сме в Загреб, Любляна, не мога да кажа кой е най-хубавият, навсякъде са строхотни, залите се разпродават. Пълно е с хора.
- След като “Биело Дугме” се разпада за известно време, вие сте продължили да правите самостоятелна кариера. Пели сте с много звезди, сред които Лепа Брена и Индира Радич. С кой друг ви се иска да направите дует?
- Преди два-три месеца направих дует с една млада певица - Милица Павлович. Много хубава, интересна песен. Мисля, че моите рок почитатели ще я харесат. А иначе
аз никого не търся,
мен ме търсят. (Смее се.) Всъщност искам с Горан да направя дует, ако напише някое парче, с най-голямо удоволствие ще го запиша с него.
- Има ли някоя песен, която да има по-специална емоционална стойност за вас?
- Може би “Ето, ще се закълна” - това е песен, която съм пял с “Биело Дугме”, и винаги си я припомням в нощи, когато съм изморен или нещо ми се случва. Свързвам я с мои интимни моменти, много ми е близка до сърцето.
- През годините “Биело Дугме” е пускала албумите си с много интересни обложки. Кой даваше идеите за тях?
- Горан Брегович ги измисля, аз нямам участие в тези неща. Всеки път той представя своите идеи, мисли, които го занимават в момента, отправя послания към хората.
- Покрай концертите с “Биело Дугме” спряхте ли със самостоятелните си участия?
- Продължавам да развивам и самостоятелната си кариера. Върви едновременно с всичко, което правим с групата. Продължавам да имам концерти из цялата бивша Югославия, обикалям и Европа. Участвам на много концерти на мотосъбори, където се свири малко по-тежък рокендрол.
- Планирате ли да издадете нов самостоятелен албум?
- Не, направих солов албум преди три години. Скоро не планирам друг. Отнема твърде много време, а в момента нямам такова.
- Къде бихте искали да направите концерт?
- Ние правим концерти по цял свят. Само от Словения до Македония имаме 30 участия. В Европа сме пели десетки пъти, в Америка също. Ще имаме концерт в Швейцария, преговаря се за Милано, ще бъдем в Португалия, после в Черна гора, в Хърватия... Нашата публика е навсякъде. “Биело Дугме” прави и световно турне.
- Каква е вашата публика?
- Нашите фенове са на всякаква възраст. На нашите концерти идват както тийнейджъри, така и 70-годишни хора.
- Променило ли се е “Биело Дугме” днес?
- Разбира се. Както музиката, така и групата се променя. Хората трябва да дойдат да видят и да чуят какви сме днес. Това не е групата отпреди 15-20-30 години, това е сегашната банда, със сегашните музиканти. Навремето “Биело Дугме” не е свирила в Америка, в София, Лондон, Истанбул и т.н., сега свирим навсякъде. Освен че се развиваме, дори само това неминуемо оказва влияние върху нас като музиканти.
Коментари (0)
Вашият коментар