Улай верен до кръв на публиката

Верен до кръв на публиката, дори на българската. Авангардистът Улай го доказа на практика на откриването на първата си изложба у нас - “Аз, Другият” във “Виваком артхол” (бивша Телефонна палата). Артистът сряза кожата на гърдите си и долепи раната до една от своите творби, за да остави капките кръв върху хартията. Той първо събу обувките си, след това разкопча ризата си и я остави да виси, затъкната в панталоните. Извади ножче, намаза гърдите си със спирт и изряза с острието буквата Y над сърцето си. После Улай

долепи раната си

върху оставения бял

силует

на една от творбите в изложбата. Кървавото Y се оказа последната буква от предварително написаното Hol, резулатът бе думата Holy (англ. – свещен). Заедно с останалите фрази, надраскани вляво и вдясно от човешкия силует, преди да разкървави гърдите си, прочетохме: Dissect Holy Bodies For Relics, което може да се преведе като “Дисектирайте светите тела за реликви”.

След това художникът проми отново със спирт мястото, залепи отгоре марля и се облече. И спокойно запали нова цигара. Взе и чаша вино.

Франк Уве Лайзипен - Улай, е на международната артсцена от края на 60-те години. Години наред той и Марина Абрамович са най-влиятелната креативна двойка в света на изкуството.

“Аз Другият” е неговото първо представяне в България. Изложбата започва с някои от емблематичните работи в творчеството на Улай, в които художникът се концентрира върху собственото си тяло и неговото социално отчуждение, а след това продължава да ни въвлича в един завладяващ диалог с презентации на отношенията му с неговите събратя, независимо дали това са близки приятели, или напълно непознати.

Основната идея на

“Аз, Другият”

e да представи работата на Улай през призмата на неговите междуличностни отношения, превърнали се в неразделна част от творческата му практика.

В допълнение към някои проекти, които днес вече са норма в изкуството на пърформанса и фотографията, изложбата представя и непознатите документи от дългата кариера на Улай в областта на изкуството, включително често пренебрегвани художествени материали като дневници, рисунки, снимки от пътувания, звукозаписи и др.