Софийското кино “Интим” живя само 8 месеца и изгоря

Пожарът избухва по време на прожекция

След като през лятото на 1913 г. приключва Междусъюзническата война, последвала Балканската, животът у нас започва бързо да се завръща в мирновременното си русло.

Оживление се чувства във всяка област на стопанския живот, работа има за всеки. Но българинът се оказва жаден и за развлечения. Софийските кина, затворили (макар и не изцяло) врати по време на войните, възстановяват своята дейност и възобновяват рекламите си в периодичния печат.

Още в края на 1913 г. вестник “Воля” помества на два пъти еднотипно

рекламно каре

със следното

съдържание:

“Кино Интим”. На Нова Година се открива в столицата Кинематограф “КИНО ИНТИМ” на ул. Мария Луиза № 11. Срещу Пасаж св. Никола. Столичната публика ще има удоволствието да се наслаждава на най-избрани картини. Нуждата от такъв театър се чувствува едно поради нарасналото население в София и второ поради големия наплив на хора в съществувющите два кинематографа. Театърът ще бъде всекидневен от обед до 12 часа вечерта. И спектаклите ще се повтарят тъй често, че публиката ще се избави от тягостното чакане. Освен това “Кино Интим” се намира в центъра на столицата. Вечерни цени от 30 стотинки до 1 лев и дневни от 20 до 60 стотинки”.

Най-неочаквано обявлението завършва със сензационно изречение: “При откриването посетителите ще бъдат снети от специалния оператор на театъра и ще бъдат репродуцирани веднага”.

Рекламен трик - стар, колкото кинематографа, познат, изтъркан... Но показателен за амбициите на анонимния собственик на кино “Интим”, за техническите възможности, с които той е разполагал, а и за самочувствието на “специалния оператор на театъра”.

Направата на киноснимки “при откриването” впоследствие така и не бива потвърдена. Както и самото “откриване”, което и до днес тъне в мъгла. Затова пък началото е положено...

Около Великден (6 април) кино “Интим” успява дори да попадне в присмехулния обсег на хумористичния вестник “К'во да е” (1912–1922) – “орган на българските масалджии и зевзеци”.

На 12 май в. “Камбана” охарактеризира “атракциона” като “Новият кинематограф”, подчертавайки:

“на който сега

стопанин е

г. Хаимов”

Информацията би могла да се разтълкува, че досега (от началото на годината) негов “стопанин” е бил някой друг.

“По-нататък ще представя неиграни в София програми и извънредно интересни филми от разни фабрики” – допълва изданието, в което най-често (да не кажа единствено) се появяват реклами за това кино.

В началото на юни се узнава, че местоположението на “кинематографа Кино-Интим” е “до площад “Св. Крал” (днешния “Света Неделя”) – на бул. “Княгиня Мария Луиза”, в зданието на гърка С. Ставридис (“бивши фабрикант на коняци”, по това време вече напуснал България).

Сградата ще да е била солидна - в един от апартаментите на “горния етаж” се е помещавала канцеларията на “Националния съюз” (гражданска организация, проповядваща сключване на “всебългарска” уния с Католическата църква), а “долният етаж” бил “обърнат в салон за кинематограф”.

След три дни за пръв път в един и същи брой на “Камбана” биват рекламирани едновременно и трите тогавашни софийски кина – “Модерен театър”, “Одеон” и “Интим”!

В броевете тъкмо на този вестник (излизали до края на юни) може да се проследи репертоарът на киното, свеждащ се до 9 огласени заглавия, сред които се открояват “Кулата на духовете” (“епизод из френската революция”), “Приключенията на Шерлок Холмс”, “Господарят на света” (“върхът на сензацията”) и кинохрониката “Погребението на Франц Фердинанд”...

На 14 септември 1914 г. в. “Утро” публикува репортажа

“Кино “Интим”

в пламъци”,

чиито подзаглавия красноречиво маркират края на инициативата: “АПАРАТНАТА СТАЯ. СПАСЯВАЙТЕ СЕ! ПАНИКАТА. ЗАГУБИТЕ”.

“Вчера на часа 3 подир обяд - започва изпълненият с любопитни, ала и зловещи подробности разказ - булевард “Мария Луиза” прекара една истинска тревога. Театърът “Кино-Интим” бе обхванат от пламъци.

АПАРАТНАТА СТАЯ. Тъкмо над малката площадка при главния вход, горе, над дървена естрада, е поставен апаратът на театъра. Вътре не се допуска никой друг освен операторът - един млад човек, и неговият помощник - още по-млад от него. Те работят тук и под тяхна грижа е оставен апаратът, който струва няколко хиляди лева.

ПАНИКАТА. Театърът е изпълнен от публика. Минава първият акт; зрителите очакват втория. В това време отгоре - от апаратната стая - се чува вик “Запали се!”. Всички погледи са обърнати нагоре. Отначало малки червени езици почват да лижат малкото прозорче. Това стига. Публиката се нахвърля към изходните врати. Писъци, събаряния по пода на десятки души. Картината е потресающа. А горе пламъците все повече и повече се издигат. Залата се изпълня с дим. В тоя момент

някой вика: “Ще

избухне бензинът!”

Нова паника – навън, на тротоара, падат мнозина. Чуват се свирки по булеварда, стича се маса народ. Телефонират на пожарната команда, която пристига след няколко минути. Пожарът е потушен, но булевардът дълго време остава изпълнен с народ.

ТАЙНАТА. Управителят на апарата казва: “Изкарахме първата част и поисках от помощника ми да даде рулото на втората част. Занят с работата си, не видях помощника ми, когато ми подаваше рулото; но той го хвърли на пода и извика: “Запали се!” Погледнах – на пода рулото гореше, и което е чудно, и другите рула почнаха да горят. “На въпроса помощника му пушил ли е цигара, отговаря, че не знае. Запитан, помощникът му отговаря, че не е пушил и сам той свива рамене и не може да обясни как така се е явил пожарът”.

ЗАГУБИТЕ. Изгоряла е цялата апаратна стая с машините и картините. При входа изгоряла е едната преграда. Загубите възлизат на 7-8 хил. лева”.

Така (след повече от осем месеца вярно служение на Десетата муза) кино “Интим” прекратява своята дейност и потъва в забрава. В средата на ноември в. “Дневник” известява в рекламно каре: “Дава се под наем голям салон на булевард “Мария Луиза”, бивше “Кино-Интим”. Големина: 36 на 8 метра, удобен за бирария, ресторант, за ангросисти и пр.

Споразумение: „Театър Одеон”.