Индустриалецът Иван Балабанов съгражда хотел “Империал”, писателското кафене, рилската теснолинейка

Нов музей в дупнишкото с. Бараково разкрива живота на фабриканта

На 25 юни 2017 г. (неделя) в 10,30 часа в двора на бившата Балабанова фабрика в с. Бараково, Дупнишко, ще бъде открит музей “Иван Т. Балабанов”. По инициатива на дъщерята на фабриканта Бистра Балабанова са ремонтирани две от заводските халета и са оформени експозиции, посветени на живота и предприемаческите инициативи на фамилия Балабанови. Очакват се много гости от страната и чужбина, както и бившият български премиер Симеон Сакскобургготски.

Кой е този Иван Балабанов, който е заслужил високата чест да му бъде посветен музей?

Жителите на Рилската долина в Югозападна България съхраняват незаличим спомен от железопътната теснолинейка с междурелсие от 60 см, “озвучавала” течението на р. Рилска до 1960 г. В продължение на близо половин век парни локомотивчета, произведени в немския гр. Касел, придружени от товарни или пътнически вагони, “пъплят” покрай реката в преследване на крайната цел - последните спирки до устието на р. Илийна и под вр. Черней след Рилския манастир. За десетки хиляди туристи и поклонници от цяла България пътешествието с дековилката е незабравимо преживяване, но на 31 март 1960 г. влакчето поема последен маршрут и е закрито по икономически причини, губейки “състезанието” с прокарания шосеен път. Но чия е идеята за построяване на теснолинейката в това красиво кътче на родината?

Иван Балабанов е сред най-изявените български индустриалци до 1944 г. Всъщност той наследява предприемаческия дух на баща си Тодор и неговия брат Коста (Кото). Братята фабриканти печелят през 1902 г.

20-годишна концесия

за експлоатация на

рило-манастирската

гора

и това способства за бурния им икономически напредък. Основават събирателно дружество, през 1906 г. пускат в действие дъскорезна фабрика в с. Кочериново, а малко след това и мукавена фабрика в близкото с. Бараково, непосредствено до р. Рилска. Концесията не е безпроблемна, дори лесовъди предизвикват две интерпелации заради безогледна сеч. Тодор Балабанов умира през 1912 г., но неговият син Иван продължава устрема: постепенно в хода на Първата световна война започва строеж на теснолинейка, която първоначално служи само за превоз на дървени трупи, изпълнява и военни задачи в хода на войната, а от 1927 г. осъществява и пътнически превоз.

Бащата Тодор Балабанов е личност с всепризнати заслуги за българското освободително дело преди 1878 г. и за икономическия възход на отечеството след това. Той е врачанин, съосновател е на местния революционен комитет преди Освобождението. През октомври 1872 г. 20-годишният Тодор е сред врачанските съзаклятници, които отиват в Рилския манастир да изпълнят поръката на БРЦК и на Левски за установяване на център на въстанието в манастира. През есента на 1875 г. заедно с Иваница Данчов и Стоян Заимов възобновяват врачанския революционен комитет,

след потушаването на

Априлското въстание

Тодор е арестуван,

но заради амнистия е освободен. През 1885 г. се заселва в София и името му се свързва с бурния икономически възход на младата държава. Построява жп линията от Перник до Радомир, участва в строежа на софийския Лъвов мост, през 1894 г. основава модерната спиртна фабрика в гр. Мездра. Работи в съдружие с по-малкия си брат Кото, но двигател на идеите е Тодор. Строят модерни сгради във Враца и в София, вкл. по столичните улици “Търговска”, “Дондуков”, “Леге”, “Раковска”, “Клементина”. В негова къща до Руската църква се помещава прочутото писателско кафене в стил сецесион, съборено през 70-те години на 20-и век. През 1903 г. се основава Съюз на българските индустриалци, а Тодор е издигнат за председател. Участва в основаването и в управата на Износно-вносна банка (1906). През 1880 г. е избран за врачански народен представител, политическата си дейност свързва с Народната либерална партия, а след разцеплението ѝ с Прогресивно либералната партия на Драган Цанков.

Синът Иван Балабанов наследява предприятията на своя баща и разгръща нови икономически хоризонти - развива памукотекстилна фабрика “Бахава” в Мездра, водно-електрическа централа в Брусен край Мездра и др.

Водещо е, разбира се, предприятието “Българска горска индустрия” в с. Бараково, в което има и италиански капитали. Строи и дъскорезница в гр. Белово. Помага му образованието във Виенското висше училище за световна търговия. Наследява и председателството на Индустриалния съюз.

Талантливи режисьори или писатели могат да открият забележителни сюжети в историята на Балабановата фабрика, която се преплита с важни моменти от българската история. При това теснолинейката е само един от тях.

Опирайки се на своя предприемачески дух, Иван Балабанов

изпраща съгледвачи

на варненското

пристанище,

когато през 1921 г. хиляди белогвардейци пристигат в България, прогонени от болшевишката власт. Сред тези образовани и висококултурни хора, включително бивши дворяни, земевладелци, музиканти и пр., той открива близо 600, на които осигурява безплатен транспорт и покана за работа в бараковската фабрика. Белогвардейците променят облика на Рилското корито, те са отлични специалисти, но наред с това издигат нивото на образователната и културната дейност - учредяват се три фабрични театъра (български, руски, украински), оркестър, библиотека, киносалон, родилен дом, болница със седем стаи, три читалища, детска градина. Има добре поддържана пожарна команда, както и казино. Общо във фабриката през този период се трудят работници от четиринадесет националности: Русия, Украйна, Австрия, Хърватия, Полша, Холандия, Албания, Гърция, Франция, Италия, Белорусия и др. На всички е осигурена служебна квартира,

на част от

белоемигрантите са

предоставени терени

да си построят

къщички

по подобие на тези, които са изоставили в родината си. Тук работят и евреи, а през септември 1943 г. пристигат и жени еврейки, като собственикът специално предупреждава работниците да осигурят спокойното им пребиваване и труд. През 1943 и 1944 г. във фабриката работят и югославски военнопленници, но наравно с другите работници и срещу заплащане.

През 30-те години на ХХ век

във фабриката живее

и работи поетът

Никола Вапцаров,

сключва брак с Бойка, а новороденият им син Йонко се разболява и умира. Тук се ражда и живее талантливият поет Биньо Иванов (1939-1998), а на фабриката посвещава свои стихове.

Приватизационната стихия след 1990 г. води до разграбване на фабриката и нарязване за скрап, а остатъците са реституирани на дъщерята на индустриалеца.

В периода 1917-1920 г. Иван Балабанов гради един от символите на София - хотел “Империал”, на пресечката на улиците “Съборна” и “Леге”, срещу археологически музей. 5-етажната сграда в стил барок и сецесион, дело на архитекта Киро Маричков, е една от най-внушителните столични сгради, с централно отопление, луксозни апартаменти, бани и телефони. Входната порта е с богати орнаменти и украсена каса, а и днес можем да открием над тях инициалите на бащата ТБ.

Иван Балабанов е благодетел на гр. Мездра, дарявайки средства за строеж на училище, черква, общински дом, електрическа мрежа. По тази причина на два пъти е обявен за почетен гражданин на селището - през 1943 г.. и през 1946 г. (втория път по предложение на отечественофронтовски комитет).

През 1946 г. Иван Балабанов напуска България, заживява в далечна Австралия, след това се премества в Италия. Предприемчивият българин умира в Италия през 1969 г. на 82-годишна възраст.