В Перник е сниман филмът на
Елвио Сото “Над Сантяго вали”
През лятото на 1974 г. за няколко месеца Перник се превръща в столицата на Чили - Сантяго. В центъра на града е издигнат дворецът Ла Монеда - точно копие в мащаб 1:1 на резиденцията на чилийските президенти, а перничани ходят мрачни като симпатизантите на Салвадор Алиенде в Чили.
Тогава винкело още не се е превърнал в свещен предмет на миньорския град, а перничани не прегръщат своите жени само когато си паркират голфо на заден.
Началото на тази
история започва
в Париж
Но преди това - на 11 септември 1973 г., военните в Чили начело с ген. Аугусто Пиночет извършват преврат и свалят от власт законно избрания президент социалист Салвадор Алиенде.
След престрелка в Ла Монеда президентът е убит. След години ще се установи, че всъщност Алиенде се самоубива - стиска автомата между краката си, а дулото опира в брадичката му. Президентът сам натиска спусъка и два куршума се забиват в главата му.
Чилийският режисьор Елвио Сото, близък приятел на Алиенде, успява да избяга във Франция. Там написва сценарий и го предлага на продуцентската фирма “Маркиз филм”. Нейни собственици са двама френски актьори - Жак Шарие, бивш съпруг на Брижит Бардо, и Жан-Клод Бриали.
Българинът Дино Динев-Джими, току-що създал собствена продуцентска фирма - “Пирин филм”, се ангажира с разпространението на бъдещия филм.
Елвио Сото го нарекъл “Септември в Сантяго”. След това променя заглавието - “Над Сантяго вали”. Това е паролата за началото на преврата - военната хунта атакува Ла Монеда и устройва кървава баня над привържениците на Алиенде.
Режисьорът успява да привлече за каузата си много известни актьори - някои и заради левите им убеждения. В една от главните роли е шведската звезда Биби Андершон, спечелила си слава като “актрисата на Бергман”. Тя участва в няколко филма на великия шведски режисьор - “Седмият печат”, “Поляната с дивите ягоди”, “Персона”...
Във филма играе
и Ани Жирардо
Само участието й във вечния хит на Висконти “Роко и неговите братя”, в който си партнира с Ален Делон и Ренато Салватори, е достатъчна гаранция за нейната известност. Жирардо играе и в много силни филми като “Шокова терапия” и “Циганинът” - и в двата пак с Ален Делон, “Раздорът”, в който е с големия комик Луи дьо Фюнес, и др.
От мъжете може би най-известно име е Жан-Луи Трентинян. Той става популярен още след първия си филм - “И бог създаде жената”, в който е редом със самата Брижит Бардо.
До участието си в “Над Сантяго вали” прави голямо име с ролите си в “Опасни връзки”, “Седемте смъртни гряха”, “Един мъж и една жена”, “Гори ли Париж?”, “Неделна жена” и др.
В звездния екип са още Лоран Терзиеф, Рикардо Кучола, Андре Дюсолие, Морис Гарел, Бернар Фрисон и др.
Всички от масовката са натурални перничани и хора от околните села. Близките планове показват себеотрицанието и желанието да правят всичко истински.
Всяка голяма филмова продукция струва много пари. И тук идва звездният час на Дино Динев-Джими. Той предлага на продуцентите да заснемат филма в България. Тогавашният шеф на българската кинематография е Павел Писарев. Той прочита в оригинал на френски сценария на Елвио Сото и дава зелена светлина на проекта.
Дино Динев казва, че ако филмът е бил заснет във Франция, бюджетът му щял да бъде 12 млн. долара. В България обаче френският продуцент Жак Шарие се охарчва само с 2 милиона.
Така Перник става Сантяго, а съветските танкове Т-72, които са на въоръжение в България, са декорирани като американските им врагове “Шърман”, с каквито пък е въоръжена чилийската армия.
В работилниците на киностудия “Бояна” специално за филма са произведени 400 костюма, каски и ботуши, каквито носят чилийските войници и офицери. 25-тонен камион, пълен с муниции и друг реквизит, постоянно съпровожда продукцията - освен в Перник филмът е сниман и в София и Бургас.
Накрая съветски вертолети, пак маскирани като американски, бомбардират двореца “Ла Монеда”. Алиенде загива и на власт идва ген. Аугусто Пиночет.
В ролята на Алиенде се снима българският актьор Найчо Петров. Той обаче се мярка само няколко пъти, при това сниман в гърб или полупрофил. Тогава вестниците пишат, че след десетки отрицателни роли най-после в “Сантяго вали” Петров е положителен герой.
Всички второстепенни роли са поверени на български актьори. Димитър Буйнозов е началник на охраната на Алиенде, Ицко Финци - министърът на икономиката на Чили, Михаил Михайлов - ген. Валенсуела, Димитър Хаджиянев - шведският посланик, Георги Стоянов - офицер от “Черните барети”. В ролята на прочутия тогава певец
Виктор Хара,
арестуван и убит
по време на преврата, е актьорът Димитър Герасимов.
Във филма се снима и колегата Бойко Бойков, който доскоро оглавяваше кореспондентския отдел на “24 часа”. Тогава жена от продукцията го намира в редакцията на “Земеделско знаме”, където той е репортер в културния отдел.
Избират го за ролята заради представителния му външен вид и френския му език. Сега Бойко казва, че не е срещнал трудности в тази авантюра, защото просто играел себе си.
“Над Сантяго вали” печели награди на кинофестивалите в полския град Сопот и в Югославия. Според Дино Динев с изключение на Чили и САЩ филмът е продаден в целия свят.
Миньор псува “Чилийска фиеста”
Пак през 1974 г. Орлин Орлинов написва поемата си “Чилийска фиеста”. Главен герой в нея е певецът Виктор Хара, представен като латиноамерикански вариант на Балканджи Йово.
На Йово му режат крайниците, на Хара късат една по една струните на китарата. Инструментът стене в ръцете на хунтата.
Ето откъс от поемата:
- Даваш ли, даваш,
Виктор Хара,
свойта седемструнна,
стара китара?
- Море, глава си давам,
ала китара не давам!
Откъснаха му
първата струна
и пак го питат, разпитват:
- Даваш ли, даваш,
Виктор Хара,
свойта шестструнна,
стара китара?
- Море, глава си давам,
ала китарата не давам!
Откъснаха му
втората струна...
--------
И т.н. до последната.
Редактор на книжката е Петър Алипиев. Пред колеги той често разказвал тъжната изповед на Орлин Орлинов пред него:
- Щом излезе поемата, оставих по един екземпляр на бюрото на председателя на СБП акад. Пантелей Зарев, подарих я на всички, дето ръководят литературния ни живот. Вече година и половина мина, а някой да е чул нещо за нея? Мълчание! Все едно че нищо не се е случило. Ако тази поема беше излязла във Франция или Италия, щеше да развълнува целия свят. А у нас - нищо! Но то и изданието бе едно никакво. Много беше тънка поемата и не можа даже да се подвърже.
- Ами тънка ще е - отговорих, - като си взел китара само със 7 струни...
Студенти от ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) правят спектакъл по “Чилийска фиеста”. Играят го пред трудови колективи в цялата страна.
Ролята на Аугусто Пиночет, водача на хунтата, се играе от студента Димитър Бозаков. Той маха кокардата на една милиционерска фуражка и залепя пиратския символ с черепа и костите. И с тази шапка, с тъмни очила и по потник
рецитира монолога
на Пиночет:
Терорът е спорт!
Това е наш рекорд!
И титлата е наша -
за групово меле!
И цевите ни стрелят
по-точно от Пеле!
На финала на спектакъла студентите се пръскат из залата, всеки застава пред избран от него зрител, посочва го с пръст и пита:
- Ти какво направи за Чили?
Една вечер изнасят представлението в профсъюзния дом в Перник. Докарват миньорите направо от смяна. Уморени и мрачни.
Ето как Димитър Бозаков описва финала на този спектакъл:
- Избрах си миньор. Не знам какви са ръцете на работниците в медните мини, но неговите приличаха на корени. Разкривени и възлести. Цял живот този човек бе се борил с въглищните пластове. Такива хора ги наричаха герои на труда, но за мен той беше мъченик на труда. Изправих се пред моя миньор, свалих си очилата и го погледнах право в очите. Поех дълбоко въздух и изригнах:
- Какво направи за Чили ти?
Обикновено при тази словесна атака зрителят се свиваше и гледаше виновно в земята. Моят миньор обаче реагира различно. Аз го гледам в очите и той ме гледа в очите. Не сваля поглед. Това някак си ме подразни и извън сценария повторих въпроса:
- Какво направи за Чили ти?
Сега разбирам, че съм си го просил. След трисекундна стратегическа пауза миньорът изстреля в лицето ми:
- Я си е.и майката бе, келеш!
Коментари (0)
Вашият коментар