- Г-н Константинов, неодавна вие представихте България на световния фестивал на поезията в Букурещ. По какъв повод беше организиран този фестивал?
- Международният фестивал на поезията, събрал тази година в Букурещ повече от 25 световни поети, по принцип е традиционен за румънската столица, но сега беше съчетан с честването на 95-годишнината от създаването на Румънския ПЕН център (поети, есеисти, новелисти).
Цяла седмица Букурещ беше под знака на поезията: публични поетически четения в Националния музей на румънската литература и Централната университетска библиотека “Карол Първи”, поетически срещи с млади почитатели на поезията под логото “Лице срещу лице”, писателски дискусии под наслов “Националните литератури и ПЕН” и “Движение на културите в един глобализиращ се свят ” и др. В дискусиите участвах с две изказвания: “Българската поезия и ПЕН” и “Много езици - една литература”.
- Кое все пак беше най-интересното на фестивала?
- Главното вълнение за участниците носеха поетическите четения пред различна публика. Всеки поет беше представян с 4-5 творби, които той четеше на роден език, а на голям екран вървяха преводите на румънски и английски. Ще споделя, че имаше радушни отзиви за моите стихотворения “Дърво и птица”, “Благодаря ти, че ме мразиш искрено”, “Как се ражда дракон” и др. Такива отзиви, разбира се, посрещах със скрито творческо удовлетворение.
В Букурещ имах възможността да разговарям и
да чета свои стихове
заедно с такива
поети като
Силвестър Клансие (Франция), член на академията “Маларме” и президент на Френския ПЕН, голямата румънска поетеса Ана Бландиана, познатия у нас сръбски поет Адам Пуслоич, известния аржетинския поет Нуно Мудзика, Калин-Андрей Михайлеску (Канада), Жарко Тонти (Финландия, секретар на Международния ПЕН) , Жиди Мажя (Китай), Ентела Каси (Албания), Марко Паскуале (Италия), Николай Звягинцев (Русия), Адам Соркин (виден поет и преводач от САЩ), Магда Карнечи (председателка на Румънския ПЕН ) и много други. Впрочем Магда Карнечи беше творческият мотор на повечето от тези прояви.
В един слънчев следобед групата писатели от цял свят беше приета и от президента на Румъния Клаус Йоханис. Там председателката на Румънския ПЕН Магда Карнечи получи висока държавна награда - за своята литературна и обществена дейност.
- Кой определи вие да представяте България на форума?
- Поканата получих на моя имейл от ръководството на Румънския ПЕН център. Но преди това, доколкото знам, румънските ми колеги са получили информация за моето творчество от председателя на нашия ПЕН център - поета Бойко Ламбовски. Сигурно са изиграли положителна роля немалкото преводи на мои стихотворения на различни езици.А може би е спомогнало и това, че бях ръководител на нашия ПЕН център в продължение на 12 години...
- Промените в Европа, а и в света след 1989 г., промениха ли живота на Международната неправителствена организация ПЕН клуб, създадена през 1921 г.?
- Нашият ПЕН клуб е създаден през 1926 г. и негов първи председател е проф. Иван Шишманов. Тогава сме станали част от световната писателска общност. Ражда се девизът на ПЕН “Литература без граници”, вдъхновявал много писатели по света - дори в десетилетията на студената война.
И днес световната писателска общност защитава основни духовни ценности: свободата на словото и печата, литературата - като международна валута, защитата на писатели, преследвани или хвърлени в затвора, писателската подкрепа на мирните инициативи по света и др. Ще ви цитирам неголяма част от моето изказване на тема “Българската поезия и ПЕН”:
“Поезията според Жан Кокто е нещо изключително нужно, но никой не знае кому и защо. Просто така - вземаш томче със стихове и твоята мисъл тръгва в неизвестна посока... Без поезия светът е много по-беден и мрачен. Особено в нашето сложно и напрегнато време. Но има поезия. Има и в България - една страна, в която поетите още не са изчезващ природен вид. А и читателите на поезия все още ги има. Поезията обединява поетите и техните читатели, те са една чувствителна духовна общност.
Поезията обединява
и различните
поколения
Сближава и различните държави в мечтата за мир и творчество. Наистина за поезията, пък и въобще за литературата няма граници. Ето чудесен пример - Румънският ПЕН представя румънската литература по света вече 95 години. И между другото - създаден през 1926 година, нашият Български ПЕН клуб съществува повече от девет десетилетия също. Повече от девет десетилетия ние не сме преставали да бъдем заедно в духовния живот на Европа и света!”
По-нататък говоря за такива имена в нашата поезия като Христо Ботев, живял и творил дълго време в Румъния, като “пламенния” Гео Милев, назован така от Емил Верхарн, Никола Вапцаров, оставил ни вълнуващи човечни изповеди, съвременните поети. Във време на глобален прагматизъм, икономически кризи, труден делник - поезията означава свобода. Поезията означава човечност!
- Понеже постоянно ни сравняват с Румъния, какво от културния живот там ви направи най-голямо впечатление?
- Бил съм в Румъния преди десетина години, сега виждам впечатляващи промени. Хората очевидно живеят по-добре. Усетих стремеж за професионализъм във всичко: в хотелското обслужване, в такситата (учудващо евтини впрочем) и в големите и в многото по-малки магазини. По улиците не видях просяци. Градините и парковете се поддържат в идеална чистота...
Особено съм удивен от грижата и вниманието към литературата и изкуството, към националните духовни ценности. Успях да видя много музеи и галерии, посветени на видовете изкуство. За националната литература се говори не по-малко, отколкото за текущата политика, сполучливите книги от румънски автори стават обществени събития.
По телевизията късно вечер “пробягвах” по близо сто канала - често има разговори с писатели, звучат внимателно осъвременени народни песни, припомнят се красиви национални традиции. На особено уважение се радва понятието “идентичност”. Даже министърът на културата се нарича “министър на културата и идентичността”. Сигурно и там си имат проблеми от различен характер, но основното в културния си живот май са го постигнали.
- Как може да оцелява културата в малки страни като България?
- Защитата на собствената ни култура, на нашата духовна идентичност би трябвало да бъде една от главните ни грижи. Нашето нехайство в духовната област със сигурност има връзка и с демографската криза, и с престъпността, и въобще - с по-трудния ни живот.
- Какво е ролята на властовите центрове в това отношение?
- В продължение на години
не съм чул в НС
да прозвучи думата
“литература”
А гледам сравнително редовно предаванията от парламентарната зала.
Ще посоча и съдбата на проектозакона за българския език. Три или четири варианта на този проектозакон събират прах някъде - счита се, че това е последна грижа. А в други страни има цели институти, внимателно наблюдаващи развитието и промените в националните езици. Защо нямаме по родните телевизионни канали телевизионен театър, поетически четения, образователни програми по класическа музика? Защо малки и не толкова малки градове у нас са без театър или кино, а в градските библиотеки често липсват литературните списания, българските издания за деца, няма ги добрите нови книги. А почти не съществува литературна критика, която да посочи най-сполучливите български творби...
Георги Константинов ни предостави едно от стихотворенията си, които е прочел в Букурещ:
БЛАГОДАРЯ ТИ...
Благодаря ти,
че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени
зад борда.
Омразата създава
независимост,
а любовта заробва.
Сега от мен внезапно
се отказваш ти,
от мойте думи,
жестове и книги...
Но вдигнеш ли към мен
очите мразещи,
аз чувам звън
на паднали вериги.
Сега живея леко
и естествено
встрани
от твоите прищевки
странни.
И пак отляво е сърцето ми
наместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам
със възкръсване,
със музика от Моцарт,
със безкрая...
Ако не беше
твоето отсъствие,
щях да повярвам,
че съм рая.
В Румъния имат министър
на културата и
идентичността
На световния фестивал на поезията
в Букурещ българинът обра овации с
“Благодаря ти, че ме мразиш искрено”
Коментари (0)
Вашият коментар