Мая Нешкова, поп певица: Сега пее куцо и сакато

Цензурата е градивна, но трябва да се налага от разбиращи хора

Коя е тя
Мая Нешкова е родена на 1 май 1957 г. в София. Още като студентка в Естрадния отдел при Българската държавна консерватория участва във вокално трио „Обектив“, с което осъществява редица концерти и записи. Завършва през 1978 г. в класа на Ирина Чмихова. След това се установява в Благоевград, където постъпва в новоучредения оркестър с ръководител композитора Кирил Икономов, за когото впоследствие се омъжва и с когото имат две дъщери. Работи в Западна Европа и прави турнета в Русия и Сърбия. Популярността й през 1980-те години дотолкова нараства, че е единствената ни поп певица тогава, която пълни стадиони с шлагерите си. Преди дни Мая Нешкова представи новия си албум „Само с любов“ пред почитатели и приятели, които препълниха столична зала.

Ани Романова

- Защо представихте новия си албум пред гости с покани и защо го озаглавихте „Само с любов“?
- Представянето на албум според мен е нещо интимно, затова реших да поканя близки, приятели, автори, колеги да съпреживеем заедно моите песни, които са изпети искрено, от цялото ми сърце и с всичката ми любов. Заглавието на албума е извадено от контекста на една от песните. Първоначално се двоумях коя да е водещата песен в албума, но тъй като всички те са направени с любов и именно тя ги обединява, заглавието дойде от само себе си.
- С кого от колегите си музиканти поддържате приятелски отношения през годините?
- С всички мои колеги се уважаваме от години. Но не съм от най-големите купонджийки да ходя навсякъде по партита, където ме канят. Разбира се, винаги отивам и подкрепям начинанията и резултатите от труда на моите колеги.
- Наследили ли са вашите дъщери близначки Йоана и Весела певческия ви талант?
- Наследили са много - и от баща си Кирил Икономов, и от мен. Но времето, в което растат, не им дава увереност в бъдещето, за да се занимават единствено с музика. Затова и двете работят, пътуват с мен, помагат при концерти, участват в тях като беквокали, но как ще продължат занапред... Различни поколения сме, раснали сме в различно време, а и може би някои от страните на родния шоубизнес не им харесват. Иначе и двете са студентки в НБУ. Йоана учи пеене, а Весела - тонрежисура и музикален мениджмънт
- Тази година на 1 май отбелязахте 60-ия си юбилей... Каква е равносметката?
- Равносметката е прекрасна! Тя е, че съм с адски много приятели, че съм обкръжена от любими хора, че край мен има много любов, че имам фантастично семейство и хиляди почитатели, които ме обичат. В крайна сметка - животът е хубав!
- Какво ви вълнуваше на 20 години, а какво - сега?
- На 20 години мислех единствено и само за музиката - как ще изпея песните, как ще ги направя, как и къде ще намерят те - а и аз, своето място в музикалния живот... Докато сега се вълнувам какво ще изпея и какво ще ме развълнува в живота, за да го превъплътя в песен и да го изпълня, а то от своя страна да развълнува публиката...
- Каква е разликата в шоубизнеса преди и сега?
- Едно време имаше изключително богат концертен живот, страшно много работа, хората бяха по-безгрижни. И днес, естествено, има достатъчно забавления, но всичко е прекалено профилирано и кой както може от музикантите, така оцелява. Затова и в музиката има много случайни неща... Същевременно можеш да чуеш и уникални песни, но няма цедка при подбора им. Не става дума да се слагат юзди на творците, но не може куцо и сакато, разбиращо и неразбиращо да пее. Едно време имаше и категоризация... Но очевидно такова е сега времето и каквото и да се мъчим да направим, това е положението. Явно и ние трябва да се променим като начин на мислене, но жалко, че поколенията растат с много ниска самооценка.
- Цензурирани ли са ваши песни?
- Да, но не съм се оплаквала. Споделяла съм го, но нали знаете - колкото повече мачкаш едно нещо, толкова по-хубаво става то. Така е и с творчеството, защото по принцип цензурата е градивна. Тя обаче трябва да се налага от хора, разбиращи от нея, човеци с изграден морал, патриоти, а не само от претендиращи да разбират от музика. Ето, в читалищата из цялата страна например хората все още милеят за хубавата музика.
- Според вас има ли млади талантливи певци у нас и какво бихте ги посъветвали?
- В България има уникални певци. Всяко второ дете може да стане звезда! Бих ги посъветвала да не се поддават да изпълняват всичко, което им се даде, просто за да се изявяват. Хубаво е да си модерен, да отговаряш на търсенето, но те трябва да следват собствените си критерии и разбирания и да не се поддават на краткотрайния ефект на измислените хитове. Иначе ще бъдат само марионетки, звезди еднодневки и ще се разочароват. Да търсят себе си!
- Кое ви натъжава и тревожи в държавата ни?
- Много неща! Това, че децата бягат от България - виждате как хиляди разделени семейства контактуват не лично, а по скайпа... Всичко в държавата ни е с краката нагоре и е един хаос... А ние нищо не правим да я направим по-добра - всеки само се оплаква, никой - от най-горе до най-долу, не прави нищо, за да спомогне за подобряване живота ни. Затова и в една от моите песни казвам: „България - това съм аз!“. Отправям и един съвсем човешки апел към всички: да се вгледат първо в себе си, защото животът е такъв, какъвто си го направим. Другото тревожно е, че нямаме никаква сигурност, както и правосъдие, въпреки че имаме прекрасни закони. Те обаче не се спазват. А ако на някой нещо не му изнася, лобито в парламента променя закона заради него... Моралът на българина е станал нулев. Хубаво е всеки да е богат и да живее добре, но няма кой да каже „Царят е гол!“. Станали сме измислени, виртуални...
- Познавали сте Ванга, учите рейки, практикувате йога, чели сте Петър Дънов, били сте на курсове при Норбеков... В крайна сметка в какво вярвате?
- Вярвам в Бог и съм християнка! Всичко останало са пътища за опознаване на себе си, начини за себепознание, за духовно развитие. Но всяко от тези неща поотделно ми е дало много за самоусъвършенстването ми.

Снимка: Георги Шопов