Заслужи ли си “Спомен за страха” 7 BG оскара

Недоволство как филм на шефа на филмовите дейци обра наградите.

Иван Павлов: Това е вотът на гилдиите

Разгорещен дебат в кино гилдията възбудиха тази година т.нар. BG  оскари. Поводът - Българската академия за филмово изкуство, оглавявана от режисьора Иван Павлов, даде 7 от отличията, включително за най-добър филм, на неговия “Спомен за страха”.

Под чертата останаха лентите “Безбог” и “Слава”, носители на международни отличия. Тъй като Павлов е председател на Съюза на филмовите дейци, под чиято шапка е и академията, в социалните мрежи се появиха съмнения за конфликт на интереси.

Някои в гилдията

твърдят, че той

трябвало да оттегли

филма си

от надпреварата, за да е всичко чисто

“Много е лесно, когато филмовите награди вече са раздадени, да се коментира дали са били справедливи, или не. А когато ставаше въпрос как да се промени регламентът на призовете на Българската филмова академия, никой не нададе глас, нито идея. А той се нуждае от кардинална промяна - на първо място тя да има самостоятелен статут, а не от козметичен ремонт, който направихме дори с моя помощ тази година.”

Това е мнението на Александър Донев - бивш шеф на Националния филмов център, критик и продуцент, който е участвал в разискването на правилата на наградите.

“Точно затова настоявам за независимост на Академията от съюза. Освен това би трябвало филмите вече да бъдат видени от широката публика (случаят с филма на Павлов не е такъв - б.р.)”, твърди Донев. В такъв случай не би имало съмнения в избора на кинаджиите.

Веднага след церемонията на българските оскари (тези награди се връчват също на принципа на гласуване на гилдиите), във фейсбук се появиха критики и съмнения. Сред взелите отношение актьори и режисьори са Кристина Грозева, Красимир Иванов и Биляна Петринска.

Ето какво написа Ирена Иванова - изпълнителката на главната роля във филма “Безбог”, носителка на приза “Сърцето на Сараево” за най-добра актриса: “Не е страшно да пресолите манджата, г-н Павлов, страшно е да си я сготвите сами и сами да си я изсърбате приятелски. Страшна вкуснотия! Снощи “Безбог” не спечели нито една награда, приятели, а “Слава” мина по тънката лайстна само с една награда. И “Сляпата Вайша” нещо ми убегна? А това са най-високо оценените филми по света в историята на българското кино,

които снощи бяха

подминати от

нафталиновата

гилдия

на Филмовата академия. Може би когато станат на 70 ще бъдат оценени за постиженията си днес. Разбрах, че Иван Павлов е председател на академията, а не получи ли той 7-те награди снощи? Случайност? Не мисля? Иначе целта на филмовата академия според Божидар Манов (няма ли кой да го махне вече този псевдоинтелектуалец) била с тези награди да привлекат интерес към българското кино. Да, ама не! Със сигурност привлякоха безинтерес и много изключени телевизори, за което ми е най-тъжно... Приятели, това НЕ Е българското кино! В изкуството трябва да има свобода и достойнство! Доброто българско кино цъфти извън България, а в родината си линее, заради случки като снощната. Състоянието на българския дух е в ужасна криза и той трябва да бъде стимулиран да търси високото, не моловото изкуство. Не става така.”

“Тържественото връчване на 26 юни на годишните награди на Българската филмова академия беше тържество - споделя режисьорът Сергей Комитски във фейбук. - Но не точно. (По-скоро бе скучновато и протоколно мероприятие.) Публиката беше възторжена и многолюдна. Но не точно. (Защото салонът на Театър “Българска армия” бе изпълнен на една трета и без грам присъствие на държавните и културните институции.) Наградите изненадаха и зарадваха притежателите им. Но не точно. (Защото те предварително бяха наясно с конюнктурното селекциониране на игралния филм “Спомен за страха” в 12 от 13 възможни номинации; факт достоен за “Гинес”.) И най-накрая - подготовката на събитието заявяваше целогодишен художествен и фестивален възход на нашето кино. Но не точно. (Защото филмът “Слава”, който на практика печелеше наградите по международните фестивали, остана “скрит” и самотен, с единствената награда за главна женска роля.) “Нейсе! Ама вие сте за..., щото все още си живеете със спомена за страха!”, би казал родният г-н Балкански. “Но не точно”, скромно би добавил Габриел Гарсия Маркес”.

В четвъртък (29 юни) имаме заседание на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци. То не е нарочно - насрочено е отдавна. Най-вероятно

ще излезем с кратка

дэекларация,

с която ще обясним процедурата и правилата за гласуване и повече няма да коментираме тази тема”, каза за “24 часа” режисьорът Иван Павлов.

Той разясни принципа на избор. Той става в два тура. Тази година, за разлика от миналите, членовете на всички творчески гилдии гласуват не само за своите членове, а и във всички останали категории. Гласовете им се запечатват и броят от нотариус. Така се обявяват номинираните. Вторият тур е само за едно име - победителя, но никой от гилдиите не е длъжен да даде гласа си. Очертава се доста ниска “избирателна” активност, отчитат от академията.

Самият Иван Павлов не крие, че много се надявал да получи наградата за режисура. Но когато започнали да се “сипят” и още, и още призове, много се уплашил и се притеснил. Все пак е убеден, че наградите за сценарий и музика са отишли при точните хора. Смята, че в някакво отношение има “отрицателен вот”. “Безбог” и “Слава” обраха пък наградите на “Златната роза” м.г. , а една Иглика Трифонова остана незабелязана.

“Най-вероятно разликата между мен и колегите ми е бил 1-2 гласа, но доста малко хора гласуваха, да бяха проявили по-голяма активност”, преценява ситуацията Иван Павлов.

“Тази общност не обича да си признат в чужбина. Да се изредим всички, пък каквото там остане. Сега роптаят, а малко гласуват и правилата не се променят, защото са удобни такива, каквито са”, убеден е Александър Донев.

Кой е Иван Павлов

Иван Костов Павлов е български актьор и режисьор. Роден е в град Нова Загора на 24 юни 1947 г. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1978 г. със специалност кинорежисура в класа на проф. Христо Христов. Автор на филмите "Спомен за страха" (2016), "Съдбата като плъх" (2001),  "Всичко от нула" (1996) "Разходки с ангела" (1990), "Черно и бяло" (1983), "Масово чудо" (1981). Има изяви и като актьор.