Йордан Марчинков ексклузивно: Стефка Берова щеше да умре пред очите ми!

Пропадна, след като я уволниха по донос от Народния театър, разделихме се по политически причини

 

Кой е той
Йордан Марчинков е роден на 7 декември 1944 г. в София в семейството на виолончелист и майка му Брита, която е шведка. Детството си прекарва във Варна, където баща му работи в царския оркестър. Учи в естрадния отдел на Консерваторията. Жени се за Стефка Берова и двамата имат дъщеря Косара. Двамата дълги години са дует. През 1985 г. се развеждат и Йордан се жени за настоящата си жена - Ася. През 1990 г. емигрира в Швеция. По-късно се установява на Канарските острови, където работи като агент на недвижими имоти до пенсионирането си.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Марчинков, рядко давате интервюта. Последно сте говорили преди пет години. Защо?
- Така е, говоря само ако имам да кажа нещо. Всяко лято съм тук, есента се връщам на Канарските острови, където живея. Заради приятелите си идвам с голямо желание. Дойдох и за да си видя досието в ДС. Казват ми, че ще получа удар, като прочета какво са писали предателите за мен и психически трябвало да се подготвя. Е, вече съм готов. Искам да видя и има ли нещо за родителите ми. Майка ми е шведка. Дълги години от милицията я убеждаваха да стане българска гражданка, но тя не пожела. Казаха ми, че родителите ми нямат досиета, но искам да се уверя лично! Мен ДС не ме е преследвала, но винаги ми е било "показвано" докъде мога да стигна. Когато сме имали възможности за концерти в САЩ, Канада и другаде, в последния момент ни спираха. Без да се обяснява защо и кой е наредил това. Но все пак със Стефка Берова попътувахме малко.
- Стефка страдала ли е от комунистите?
- Да! Уволниха я от Народния театър по политически причини. Това е, което хората не знаят за нея. Завистници написали донос срещу нея. Беше обявена за фашистки елемент, промъкнал се в Народния театър. Заради баща й, който е бил пристав в общината, я принудиха да напусне. И то как стана? Събра се художественият състав начело с Гетман, тогава шеф на Народния, за да умуват нужна ли е Стефка на театъра. Всички казват: "Да!". Гетман упражнява ветото си и я уволняват. И седим си вкъщи с нея, тя ръчка секретарката да й каже какъв е резултатът. Звънят й, гледам я срещу мен. Изведнъж долната й устна почна да се подува много бързо. Стана четири пъти по-голяма без никаква причина, просто от напрежение. Стефка щеше да умре пред очите ми. Тогава тотално се съсипа. А беше толкова талантлива актриса - игра в "На всеки километър", "Вилна зона", "Време разделно" и други. Работила е в театрите във Варна, Търново и в Народния.
- Защо се разделихте с нея?
- Знам, че й е било много трудно, макар че тя е боец. Имали сме хубави моменти, но бях доста политически настроен човек и не можех да понеса това, че съм пял на всички митинги на СДС за идеята и накрая отново комунистите взеха властта. Основната причина беше това - исках да се махна от страната. Майка ми тогава беше възрастна и заминах при нея. Със Стефка не сме имали скандали.

- Вярно ли е, че Ванга е предсказала пред нея раздялата ви?
- Да, това го разбрах от роднини на Стефка. Ванга много я обичаше. Веднъж се върна от нея разстроена и разбрах, че е казала, че ще се разделим, но не от нея. На мен пророчицата нищо не ми позна. Два пъти ходих при нея, втория път бе на рождения й ден. Тогава бяхме много хора, а тя се обърна точно към мен по име, макар че бях сред множеството.
- Т.е. отчаян от политиката, решихте да се разделите със Стефка?
- Да, очаквах промяната и тези приказки сега, че в соца било по-хубаво, направо ме отчайват. Помня, когато седях на опашки по 36 часа да си налея бензин, нямаше хляб, кисело мляко, докъде я бяхме докарали с купони. И изобщо да не ми говорят, че демокрацията е виновна за това!
- Защо се разпадна "синьото"?
- Нищо на този свят не става случайно. Навремето само пет човека си предложихме услугите да пеем безплатно за СДС, пък после на плаката бяхме много. Станах свидетел на доста неща по това време. Разбра се и че на някаква част от сините не са им чисти нещата. Това ме отчая.
- Сега промяна има ли?
- Разбира се, но е бавна. Вярвам в едно определение, че светът е цялостен организъм. И ако сърцето е Франция, душата - Русия, белите дробове - Северна и Южна Америка, то ние сме черният дроб. И вярвам, че голяма част от българите трябва да излязат извън страната, за да успеят и да ги признаят. Това тук няма как да стане. Тук всеки гледа да прецака другия.
- Дъщеря ви Косара също израсна в тези условия.
- Да. Ние постоянно бяхме на турнета и я взимахме с нас. Имаше забавна случка, в Краков я оставихме на 4 годинки в хотела. Оставихме й парички и сервитьорът й помагаше да стигне до ресторанта, да си поръча, вадеше и плащаше сама, после се прибираше в стаята. Много смешни случаи съм имал - в Полша на една Нова година, помня, беше минус 15 градуса навън, а ние в една пряспа с жена ми, детето и две балерини почти по костюми голи. Сега съм много горд с внучето от нея. То не е тъмно, както се писа, макар че е бразилче. Косара работи в Рим, пиар е в огромна компания.
- Как се запознахте с втората си съпруга Ася?
- Тя е третата ми жена, не се знае и този факт (смее се). Ами тя се появи с бум, ние вече 36 години не сме се разделяли. Ася е голямата ми любов. Първата ми съпруга е от Варна, цигуларка, имам син от нея и двама внуци, бях на 18 г., когато се ожених за нея.
- Как станахте жител на Канарските острови?
- Живеехме 10 години в Швеция, майка ми почина. Веднъж отидох на Канарските острови да си лекувам коляното след операция и много ми хареса. После предложиха първо на жена ми работа, тя е дизайнер, после и аз започнах да работя и така стана. Там е вечен купон.
- Сега пее ли ви се?
- Не! Дълго време бях отвратен от работата си, изморих се. Българските музиканти сме свикнали постоянно да сме в услуга, ей сега гледам Фънки по телевизията и му се радвам. Той работеше при мен в оркестъра, но напусна, защото искаше да отиде в чужбина, да си купи качествена бас китара.
- Успяхте ли да се пенсионирате?
- Да. Почнал съм работа на 16 години и 32 години не съм спирал. Сега пенсията ми е 40 лева! Имали сме участия по цяла България, в села, паланки. И някак е обидно едни момиченца художествени гимнастички, без да омаловажавам труда им, да взимат 1000 лева пенсии само за едва-две години работа, а ние да умираме в нищета. Всички знаят, че няма как да изчезнат документите в архива на музикалната дирекция. Срам ме е да кажа на приятелите си, че пенсията ми не стига за две кафета в Париж примерно. Обидно е.
- Но Лили Иванова продължава да пее?
- Тя Лили Иванова е безапелационна, номер едно. Много съм пътувал и с нея, и с Васил Найденов, и с Емил Димитров. Най-много обичах Емил. Но той имаше тъжна съдба накрая, сексуалната му ориентация също беше проблем за онова време.
- Имало ли е съд срещу гейовете?
- Не мисля, не помня. Но всички знаехме, че Емил Димитров има политически покровител. Не беше тайна това. Емил беше велик човек.
- Вас кой ви откри за пеенето?
- Баща ми, който беше известен музикант. Когато се запознах със Стефка, тя вече беше тръгнала да става певица. Първо бяхме поотделно - аз бях солист на оркестър "София", после почнахме като дует и така станахме известни.