Българин направи сърце от кожна клетка

“Ако сърцето на момиче е разбито от някой палавник, то ще си каже: “Забравям го, но искам да се възстановя. Вземаме тогава една клетка от кожата, препрограмираме я и изграждаме нов орган инвитро. И това не е научна фантастика”, разказва проф. Николай Желев.

Роден е в Раднево, но ученическите му години минават в Чирпан. От 30 години живее във Великобритания. Преподава “Медицински биотехнологии” в университета “Абъртей” в шотландския град Дънди, но често пътува и работи и в други университети във Великобритания, САЩ, Русия, Китай и България.

Занимава се с научноприложна работа. “Искам да правя

неща, които

реално помагат,

не съм от този тип фундаментални учени, които пишат статии и книги”, обяснява професорът, който беше съпредседател на световния конгрес по биооткрития 2017.

Форумът се проведе в началото на седмицата в Софийския университет, чийто възпитаник е проф. Николай Желев.

Ученият разработва лекарствени вещества, нови методи за тестване на лекарства, апаратура... Сред масовата аудитория

най-интересни са

тупкащите сърца

в епруветки

“За да се разработват лекарства за сърдечносъдови заболявания, е необходимо веществата да се тестват. Досега това се правеше върху плъхове, но резултатите от тези животни не може директно да се приложат върху човека. Въпросът е откъде да се вземат сърцата или сърдечните клетки, а и сърдечните клетки не се размножават и е трудно да се правят тестове - разказва професорът и продължава: - Всички органи са направени от клетки, които произлизат от една. Те имат в ядрото или на харддиска си една и съща информация, но изпълняват различни функции. Кожна клетка, мускулна клетка, сърдечна клетка. Под микроскоп те изглеждат различно, вършат различни функции, но всяка една от тях има в ядрото си информация за организма като цяло.”

Екипът на проф. Желев решил да вземе една клетка от кожата, да я препрограмира и тя да стане сърдечна. Предположили, че е възможно, защото клетката от кожата би трябвало да знае какво прави клетката на сърцето. “Вижте колко демократично, не е като в обществото - правителството знае всичко, но ние често сме заблудени”, шегува се професорът.

Всъщност учените взели кожни клетки, които се делят. Размножили ги и след това ги препрограмирали. Изключили програмите, които ги карат да са кожни клетки, и включили програмите, които ги карат да бъдат сърдечни. Създали много сърдечни клетки, които се наричат кардиомиоцити, които бият. От тях сглобили минисърца.

Като пуснал откритието във фейсбук, проф. Николай Желев получил 8000 лайка още същия ден. А в университета в Дънди се извила опашка от чакащи за интервю репортери.

На минисърцата вече се тестват лекарства. Според проф. Желев обаче перспективата е да може

да се правят

изкуствени сърца

за чакащите за

трансплантация

пациенти. Вече имало лабораторни експерименти, в които са създадени такива.

“Има малки проблеми, но е въпрос на няколко години да влязат в употреба в болница. Тогава пациентът ще може да бъде трансплантиран с дизайнерско сърце, направено от неговите собствени клетки. Което освен всичко друго не може да бъде отхвърлено, защото не е чужд орган.

Според българския учен в бъдещата медицина няма да се използват лекарства.

Лекарството ще са

нашите собствени

клетки

При генетичен дефект също ще може да се направи корекция. Проф. Желев разказва, че на конгресите по биооткрития се дискутира имат ли право учените генетично да променят дефектите, или трябва да оставят всичко на природата.

Опонентите обвиняват учените, че се правили на Господ, а никой няма право на това. “Всяко откритие има 2 страни. Ножът може да реже хляб, с ножа може да се извърши и убийство. Трябва ли да спрем производстдвото на ножове?!”, отговаря на противниците си професорът.

Самият той чете своя геном. За да получат информация за “харддиска му”, са взели няколко клетки от вътрешната страна на бузата. Вече струва само около 1000 долара, докато през 2004 г. излязло милиарди долари. Там всичко е записано - как ще изглеждаш, каква ще е сексуалната ти ориентация, какви болести те очакват, какви ще са способностите ти. И пак някои задавали етичния въпрос дали това трябва да се прави.

Професорът признава, че в Шотландия нещата се случват по-лесно. На Запад учат студентите да правят открития, да ги претворяват в практиката, да създадат частна компания. “Там

с много добро око се

гледа на професор,

който създава

частна компания

Опитай се да създадеш частна компания в университета, пресата ще те изяде тук. Ще кажат, че има конфликт на интереси, че професорът източва университета”, коментира проф. Желев. Въпреки това той идва в България поне два пъти в годината. Работи по съвместни проекти с колеги от Софийския университет, медицинските университети в София и Пловдив, Техническия във Варна и Тракийския университет. Най-често почива във Велико Търново, откъдето е съпругата му Даниела, чиято професия е свързана с неговата. Тя работи в биофармацевтична фирма.