Историята на първата сателитна станция в България
“Пътят се вие живописно в гънките на Плана планина, прорязана от бистри ручеи, покрита с редки борови гори, зелена и примамлива. И изведнъж, като поставена от великанска ръка, изниква огромна стоманена “чаша”, която блести ослепително на слънцето. Това е антената на космическата станция...”
Това е началото на статия от в. “Земеделско знаме”, публикувана на 17 август 1977 г. - деня, в който е осъществена първата сателитна връзка в България. За събитието пишат всички вестници от онова време.
40 години по-късно репортажът от мястото на събитието би могъл да започне по същия начин. Какво се е променило? Боровите гори наоколо са се сгъстили, така както и сателитните чинии. Ако тогава е имало една антена, сега вече антените са станали 50.
Нашето “око” към Космоса. Така е наречена сателитната чиния от в. “Отечествен фронт” в броя от същия онзи августовски ден на 1977 г. Точно в 17,33 ч “окото” се свързва със съветския спътник “Молния” и около час по-късно програмата на БНТ вече се предава от системата “Интерспутник” за целия свят. Поводът за всичко това е откриването на международната “Универсиада 77”, пряко предавана от Националния стадион “Васил Левски”.
Днес 40-годишната антена все още се ползва. Миналата година през нея, пак от стадион “Васил Левски”, за Маями е излъчен бенефисният мач “50 години Стоичков”.
“Окото” е с диаметър 12 м, тежи 60 тона и е изработено от дуралуминий и стомана. За да издържи покривът 20 тона арматура са вградени в последния етажа на станцията.
В началото антената не е имала отопление и през зимата се е налагало да бъде почиствана ръчно с лопати. Дежурните на Плана са спирали излъчването на сигнала и са влизали в “чашата” на антената, за да изчистят натрупания сняг.
Докато ринат,
България не
е имала
международни
телефонни
връзки
Сателитната станция на Плана е осигурявала осем телефонни канала, включително и “червения телефон” София – Москва. Това е пряката линия, по която държавният и партиен ръководител Тодор Живков е разговарял с всички съветски генерални секретари - от Леонид Брежнев до Михаил Горбачов.
Самата антена била разработена от руски специалисти през 50-те години на миналия век за радиорелейни връзки чрез кораби. Подобни антени са били монтирани на плавателни съдове между Съветския съюз и Куба.
От репортажите в българските вестници през 1977 г. става ясно, че съветските специалисти,
дошли да пуснат
съоръжението на
Плана, преди
това са били
в Хавана
За да се постигне необходимото усилване на приемане на антената, два пъти седмично в станцията на Плана доставяли течен азот, в който са “потапяни” приемните усилватели. При авария в електропреносната система е имало резервен вариант, а в много краен случай - генератор с корабен двигател. Гледали са много да не го включват, защото така бумтял и тракал, че чупел прозорците на станцията, а за охлаждането му трябвало да източат водата на село Плана.
В момента обектът разполага със собствена подстанция, с която могат да бъдат захранени близо 300 домакинства с електроенергия, а новият генератор работи така, че върху корпуса му може да стои изправена монета от 1 лев без да пада. Днес станцията за сателитни връзки е напълно модернизиран телепорт, собственост на VIVACOM.
Мястото, на което преди повече от 40 години е издигната сателитната станция, никак не е случайно. Цели две години минали в проучвания из страната, докато през 1973 г. не решили да строят именно там. Избирали дълго, защото руснаците имали общо 52 изисквания за местоположението. Да е близо до населено място, но да е достатъчно скрито, да е поне на 50 км от държавната граница, защото е стратегически обект, да е добре защитено от смущения...
Поляната, която избрали, отговаряла на всички условия. Овен това се намира в т.нар. валежна сянка.
Това е доказано
най-слънчевото
място в
България
- 225 слънчеви дни в годината.
Старите хора в селото пък разказват, че заради перфектните метеорологични условия на същото място, където сега е станцията, през 30-те години на миналия век имало идея да бъде построена почивна база за висши нацистки офицери. Лятна база обаче. Защото през зимата температурите в Плана стигат до 30 градуса под нулата, а снежната покривка е метър и половина.
По време на комунизма очевидно режимът в София е смятал, че космическата станция е добре скрита и няма защо излишно да се привлича вниманието към обекта с дислоциране на много хора и въоръжение. В други държави от социалистическия лагер подобни станции са били осигурявани от цели военни поделения. Охраната на съоръжението в Плана е била в ръцете на само двама милиционери, въоръжени с калашници. За всеки случай са имали и една лека картечница и няколко гранати.
Днес в телепорт Плана освен легендарното “око” от 1977 г. се намират двете най-големи сателитни антени в България. Те са повече от 18 метра в диаметър и тежат 70 тона. С директна спътникова връзка те могат да покрият над 80% от населената територия на Земята.
Допреди 10 години голяма част от международния телефонен трафик на България минава именно през станцията в Плана. Както и целият международен видеообмен в продължение на две десетилетия. И в момента от Плана продължават да се излъчват над 200 радио - и телевизионни програми за Европа, Африка и Азия.
Коментари (0)
Вашият коментар