Бутат портата на Търново, за да влезе каляската на княза

Фердинанд обяви България за  независима на 22 септември 1908 г.

Не официален, а национален празник трябва да е 22 септември. През 1908 г. България окончателно се откъсна от Османската империя като независима държава. Това е еманацията на нашето освобождение от оковите на игото.

В огромната си част народите честват акта на независимост като национален празник. Ознаменуват своята самостоятелност от тираничните империи. Така е със САЩ от Британската и Гърция от Османската.

Нашият най-светъл ден обаче е 3 март 1878 г., когато е сключен един предварителен договор. После Берлинският ни разпокъса, а Съединението беше половинчато. Македония остана извън пределите на отечеството и запали въстания и войни.

Княжеството е

васално на султана

През 1908 г. се създават благоприятни условия за премахване на тази неправда. През лятото е извършена Младотурската революция, която всъщност е държавен преврат. В бъркотията Австро-Унгария се кани да анексира Босна и Херцеговина. Ние пък се стягаме за независимост.

Княз Фердинанд заминава за Виена и се среща с император Франц-Йосиф. Двамата уговарят съвместни действия.

У нас управлява кабинет на Демократическата партия начело с Александър Малинов.

Той твърдо е решен да отхвърли васалитета. На 20 септември Босна и Херцеговина са анексирани. Същия ден иде телеграма, с която Фердинанд съобщава, че пристига в Русе.

Там да го чакат,

за да се разберат,

инструктира князът. “Това негово нареждане - спомня си Малинов - можеше да се тълкува така и инак; то криеше в себе си възможността за един отрицателен или положителен отговор. Потеглихме обаче за Русе, правейки из пътя разни предположения.”

На княжеската яхта Фердинанд казва: “Е, господин Малинов, дългоочакваният ден от вас и мен, от целия български народ дойде. Решението, което взехме в Карпатите, време е да турим в изпълнение. Намислил съм това да сторим във Велико Търново, старата столица на българските царе. Как да стане това?”

“Разумява се, чрез прочитане на един манифест”, отвръща министър-председателят. Князът му възлага да изготви текста. Малинов го пише на коляно във влака.

Кметът на Търновград Иван Вителов трескаво се готви за посрещането. Тича към крепостната порта, оцеляла по време на игото. Мери с шивашки метър и преценява, че каляската на княза не може да мине през нея. “Да се бутне!”, нарежда блюдолизецът.

“Сутринта отидох на училището, ученици и учители по улиците - разказва Моско Москов. - Иде съобщение от управителя да отидат учителите на гарата да срещнем княза. Отиваме и чакаме на гарата до 11 часа. Там беше окръжният управител М. Радославов, кметът Вителов, комендантът и други официални лица. Дойде една само машина (локомотив) и съобщи, че князът чака на спирката в Долна махала. Тутакси всички тръгнаха кой пеши, кой с файтон. В това време князът слезнал на спирката и с адютанта си отишли пеша до черковата “Св. Четиридесет”…”

Отива пеша,

не с каляска!

Като минава през бутнатата порта, Фердинанд се хваща за главата.

Лош знак, защото в независимостта е вградена приемственост между Второто и Третото българско царство.

“Защо го направи?”, пита князът Иванчо. Оня си гризе ноктите и мънка.

В храма “Св. Четиридесет мъченици” Фердинанд прочита манифеста. Сетне Малинов го повтаря отвън пред народа. “Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!”, завършва историческият документ.

Двадесет и четири побелели юнаци от Бяла черква пращат телеграма: “Ние, живите поборници от въстаническата чета, която през 1876 г. се бори при Дряновския монастир с Фазлъ паша за отечествената свобода, двес сме в неописуема радост, загдето доживяхме да видим осъществен нашия скъп идеал: пълна независимост на отечеството ни. Да живее и напредва свободна и независима България.”

Акад. Георги Марков

коментира:

“Това е събитие, което връща България в семейството на независимите европейски държави. Освен политически страната ни получава и икономически изгоди, тъй като дотогава митническият режим се е определял не от българската държава, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатически мисии - от дипломатически агенции те прерастват в легации. Независима България променя конституцията си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и търговски.”

За промяната е свикано Петото велико народно събрание. Пак в старопрестолното Търново. На 9 юни Фердинанд открива високия форум. В лявата половина на залата обаче се е

барикадирала

злонамерена

опозиция,

водена от Александър Стамболийски. Той скача и заявява, че се гази конституцията. В член 140 е записано, че князът свиква великия парламент, но не е посочено, че го открива, издребнява земеделецът. Очевидецът Иван Пеев-Плачков свидетелства:

“Неговите думи бяха заглушени от шумните овации, които болшинството направи на царя. Но онова, което ми направи силно впечатление тогава, беше, че Фердинанд не се смути ни най-малко от това. Той прочете словото много спокойно и на слизане, за да излезе от събранието, той се спря та каза няколко думи на Маджарова, покрай когото мина, изгледа кръвнишки Стамболийски, който беше наблизо, и излезе из събранието без по-после да се оплаче било на министрите, било на бюрото за станалото.”

Следващите дни

започват батални сцени

Опозицията яростно атакува промените, мнозинството опълченски ги брани. Опозицията плюе по монархизма, мнозинството старателно бърше. “Вие сте хайдути на правдините на народа!”, вика републиканецът Димитър Страшимиров. “Ти си вагабонтин! Долу!”, отвръщат роялистите.

Видинският депутат Илия Георгов дори дръзва да обвини в корупция Фердинанд. Бил заинтересован около някакъв заем, пледира той.

“Ааа!”, стене потресената десница. “Господин Георгов! Моля ви се, кой е заинтересован?”, не вярва на ушите си председателстващият Михаил Маджаров. “Държавният глава”, сквернослови Илия. Изключен е за три заседания.

Мнозинството

налага промените

Трансформирани са 13 конституционни члена, един е напълно заличен. Навсякъде думите “княжество”, “княз”, “княгиня”, “княжески”, “княжеска”, “княжеско” са заменени с “царство”, “цар”, “царица”, “царски”, “царска”, “царско”.

“Българският цар носи титлата Негово Величество цар на българите, а престолонаследникът - титлата Царско Височество”, провъзгласява член 6.

Тези корекции са потребни, защото България вече е царство. Един екземпляр от основния закон е обкован в сребърна подвързия. Тази редакция влиза в историята като Сребърната конституция.

Католикът Фердинанд

ни помири с православна Русия

Европа изкова на Фердинанд прозвището Лисицата. Всички на континента му сваляха шапка на фокусник в дипломацията. Майстор на изкусни маньоври и протуберанси.

Емблематични са совалките на прага между 1895 и 1896 г. С тях князът вкара в православното лоно престолонаследника Борис. Католикът Фердинанд погази волята на папата и смени вероизповеданието на сина си. Така помири България с Русия и накара всички Велики сили да признаят короната му.

Фердинанд е третият български владетел, който хързулва Ватикана. През IX век хан Борис флиртува със Светия престол в Рим, но приема Христово кръщение от Източната църква. През XIII столетие и цар Калоян преговаря с папството. Той обаче сключва католическа уния само за да извоюва признание за българската държава.

Шестицата е фатална

за държавните глави

на Балканите,

сочат суеверни в навечерието на 1896 г. През 1866 г. румънците свалят от престола княз Александру Куза. През 1876 г. е детрониран турският султан Абдул Азис. През 1886 г. абдикира българският княз Александър Батенберг.

“Сега сме в 1896 година. Кому ли ще изяде главата тази 6-а цифра?”, злорадо пита опозиционният вестник “Свобода”. Предишното лято е съсечен Стефан Стамболов и неговите приятели вярват, че в покушението е забъркан дворецът. Стамболовистите са яростни противници на готвеното кръщение. То ще превърне страната в “Задунайская губерния”, агитират водачите им.

“Князът замина днес за странство. Начович остава в София. Ще има да се изпие пак някому кръвта”, пророкува “Свобода” на 2 януари. При убийството на Стамболов Фердинанд е извън България, а конците на атентата дърпа външният министър Григор Начович.

По Нова година

князът отива

да получи папско

разрешение

за миропомазването на сина си. През есента с тази мисия е бил натоварен ловкият дипломат Димитър Станчов. Той обаче се проваля, не успява да измоли благословия от високото място.

В края на XIX век на Светия престол седи Лъв XIII. Неговата мечта е да обедини всички християнски църкви под егидата на Рим. Лъв, чието светско име е Винченцо Печи, не дава и да се издума за отказ от католическата вяра на българския престолонаследник.

На аудиенцията светият отец плаши с анатема Фердинанд. “Вие искате от мен да одобря смъртта на вашия син, смъртта на душата му? Това би било духовно убийство”, вдига десницата си папата.

Князът се опитва да му обясни държавническия смисъл на църковния акт, но

Лъв XIII

е непреклонен

“Абдикирайте, княже, абдикирайте!”, съветва го той. Фердинанд се сеща за Куза, Абдул Азис и Батенберг. Кръв нахлува в главата му…

Монархът иска поне да му се спести позорът на отлъчване от църквата. Папата отсича: “Ако предадеш своя син Борис на схизмата ipso facto (от самия факт) ще бъдеш отлъчен от вярата!”

Лъв прави грешен ход, защото Фердинанд не обича заплахите. Като реши нещо, дори земният наместник на Христа не може да го разколебае. Такъв е характерът на всички Кобурги.

Папата не знае, че Фердинанд вече е подготвил кръщението. През лятото на 1895 г. при новия руски император Николай II е пратена делегация. В нея хитро е включен авторът на “Здравствуйте, братушки!” Иван Вазов.

Изстреляни

са още две

дипломатически

совалки

В Петербург отива Найден Геров, а трена за Цариград хваща митрополит Григорий. Геров се среща с външния министър Алексей Лобанов-Ростовский, а митрополитът - с посланик Александър Нелидов.

Уверен, че си е опекъл работата, на 22 януари 1896 г. Фердинанд издава манифест за православното кръщение на Борис. Понеже не е намерил разбиране там, където е очаквал, князът отрязва квитанцията на папата: “Аз, верен на клетвата, която съм дал на възлюбленний си народ, реших сам лично да отстраня препятствията и да сложа пред народний олтар най-неизмеримата и най-тежката жертва, която мога да дам.”

По-нататък в тържествения документ се казва: “Обявявам на всички българи, че на вторий февруарий тази година, денят на Сретение Господне, ще се извърши свещеното миропомазване на престолонаследника Бориса, княза Търновский, по обрядите на народната ни Православна църква.”

Манифестът

е прочетен

в парламента

от премиера Константин Стоилов. “Френетически ура и ръкопляскания от страна на народните представители, станали всички на крака, освен представителите на опозицията, покъртват залата”, предава ефекта вестник “Прогрес”.

На 25 януари Николай II телеграфически поздравява Фердинанд за “патриотическото решение”. Той му съобщава, че ще прати свой пълномощник, който да топне в купела престолонаследника.

На 1 февруари пристига императорският пратеник граф Голенишчев-Кутузов. От Българската екзархия в Цариград пък идва Екзарх Йосиф I. Мирото е донесено от Кремъл в ковчеже от скъпоценни камъни.

На 2 февруари сутринта столицата диша празнична атмосфера. Улиците между двореца и съборния храм “Св. Неделя” са задръстени от народ. 20 000 са само гостите от провинцията.

В 9, 30 часа започва

тържествен молебен

След час пристига Фердинанд. “По-късно - хроникира лондонският “Таймс” - министрите се отправиха към изхода на катедралата и се завърнаха заедно с княз Борис, носен на ръце от гувернантката си. Тя свали връхното му палто и широкополата бяла шапка и го сложи да седне на трона до олтара. Детето седеше спокойно в бялата си дрешка, обкичена с половин дузина отличия.”

Със светата течност са помазани челото, ноздрите, ушите и гърдите на Борис. Всъщност това не е прекръстване, защото Православната църква признава католическото кръщение, отбелязват богослови. В ръцете на граф Кутузов детето взема само първо причастие в новата вяра, уточняват те.

След ритуала Екзарх Йосиф I прочита акт за приемането на Борис Търновски в лоното на Православната църква.

52 топовни салюта

отекват във въздуха

“Народът посрещна с неописуема радост и ентусиазъм покръстването на престолонаследника”, пише кореспондентът на “Таймс”.

“През следващите пет дни всички европейски сили, подписали Берлинския мирен договор преди 18 години, признаха официално Фердинанд за цар на България. Неустановеното положение на България в Европа най-после беше узаконено и тронът на Фердинанд - осигурен”, коментира княжеският биограф Стивън Констант.

Фердинанд умира след манифестация

на Девети септември

По ирония на съдбата цар Фердинанд умира след манифестация на Девети септември. Този ден беше национален празник през социализма. Ден на преврат под дулата на съветските танкове.

Фердинанд надживява две съпруги и двама синове. Дълголетието си дължи на късмет и крепко здраве. Късмет вади на Пловдивската гара, където през 1889 г. крои да го застреля русофилът Светослав Миларов. Преди покушението Миларов влиза в клозета, за да се облекчи и да е сигурна ръката му. Като си закопчава панталоните, пищовът гръмва и издава съзаклятието.

Желязното здраве

на Фердинанд

е изковано от стоманената му воля. Монархът подчинява битието си на качествена храна, умерена консумация на алкохол и никакво тютюнопушене. Към този режим добавя туристически разходки и балнеоложки процедури за укрепване на нервната система.

Фердинанд спазва строга лична хигиена. На публични места винаги е с ръкавици, за да спират микробите. “Целуваха ръката му всички, даже и през ръкавица, защото княз Фердинанд много често се плашеше от заразителни болести. Може да молепса нещо от някого”, свидетелства неговият учител по български Добри Ганчев.

Фердинанд вярва, че ръкавиците пазят и от зли сили. През 1923 г. английската белетристка Мод Фоукс се среща с вече абдикиралия монарх.

Рандевуто е

в мюнхенския

хотел “Регина Палас”

“Когато цар Фердинанд взе двете ми длани в своите - пише дамата, - забелязах, че носи ръкавици, и си спомних, че инфантата ми беше казала за това. Братовчед й неизменно носел кожени ръкавици, за да се предпази от зли сили.”

Само една болест пробива бронебойните доспехи на Фердинанд. Коварната подагра прониква в достолепната му снага. Закономерно, защото от древността това страдание е известно като “болестта на царете”.

Подаграта се причинява от изтънчени деликатеси и напитки, от които всеки себеуважаващ се монарх не може да се откаже. Те вдигат нивото на пикочната киселина в кръвта. Тя кристализира и се отлага в ставите, сухожилията и околните тъкани.

Най-често е атакуван

палецът на крака

На 9 септември 1948 г. София празнува. Манифестация ознаменува превратния ден. От седмица насам Фердинанд не се чувства добре. В нощта срещу 10-и състоянието му се влошава. Около леглото във фамилния замък Кобург са двете му дъщери и адютантът.

“Кога заминаваме за България?”, пита ги той. После издъхва.

Последната воля на царя е да бъде погребан в България. Ковчегът с тленните останки е положен в криптата на катедралата “Св. Августин” на гр. Кобург. Там остава и до днес.