1983 г. Изгоря циркът в София

Милиционери арестуват двама главни редактори

На 25 септември 1983 г. пламва сградата на цирка в София и изгаря като германския дирижабъл “Хинденбург” през 1937 г. в Ню Джърси, САЩ.

Според едни свидетели това става за 18 минути, според други - пожарът бушува почти 2 часа. Огнеборците пристигат на 40-ата минута. За щастие,

при бедствието няма

загинали и ранени

Денят е неделя, но фотографът на в. “Поглед” Иван Григоров проявява филми в лаборатарията на редакцията. Излиза да си купи храна и вижда пушек.

Грабва фотоапарата и хуква към него. Първоначално мисли, че гори “Попското” до храма “Света Неделя”, но пушекът го завежда в района на цирка.

Бързо изщраква два филма откъм задната страна на горящата сграда и ги прибира в джоба си. После минава отпред и продължава да снима.

Пожарникари и цивилни служители на МВР започват да му се карат и да го гонят. Сред тях е и Стоян Славков, бивш десетобоец - 14 пъти републикански и трикратен балкански шампион. Той също е офицер от МВР.

Двама души успяват да измъкнат наполовина заснетия филм от апарата на Григоров и го прибират. Питат го има ли други филми, той отрича и за негов късмет, не го обискират. Така запазва за историята един от най-големите пожари в София от времето на соца.

За деня на пожара сега Иван си спомня многото сеирджии, плачещите за изгорялото си куче руски дресьори и как в един момент се оказва, че водата за гасенето не стига. Очевидци твърдят, че не са работели и противопожарните кранове в сградата.

Съвсем случайно край горящия цирк минават Любен Генов, главен редактор на “Поглед”, и чешкият му колега Зденек Храбица, главен редактор на сп. “Свет в образех”.

Чехът започва да снима с апарата си, но идват милиционери, които му забраняват. Тъй като и двамата нямат никакви документи в себе си, ги арестуват и водят в Градското управление на МВР.

Любен Генов обяснява кои са и какви са, но от управлението правят проверка. Накрая по ключа от номера на хотелската стая, в която Храбица е отседнал, установяват самоличността му.

“Няма ли поне

да ни се извините?",

пита Генов, когато пускат двамата да си ходят. “Ти си гледай работата, да не ви оставим още тук”, отговаря един от униформените.

Естествено, когато се връща в родината си, главният редактор на “Свет в образех” публикува цяла страница за пожара. Снимки пуска и “Поглед” - единствен от целия тогавашен печат.

Както единствен пусна информация с полезни съвет след аварията в Чернобил на 26 април 1986 г., за взривените гранати край хотел “Интернационал” на Златни пясъци на 7 юли 1987 г., когато трима български турци отмъкват с колата си лада две момчета за заложници, за пожара в комина на медодобивния комбинат между Златица и Пирдоп, при който изгоряха трима поляци, и др.

Тогава това не беше никак безопасно, но Любен Генов си беше измислил хитър трик. Когато го привиквали, за да го мъмрят за подобни публикации, той казвал: “С когото трябва, е съгласувано. Повече нямам право да говоря...”

Сградата на българския цирк тогава се намира на мястото на бившето тържище “Солни пазар”, затворено между улиците “Цар Самуил” и “Позитано”, близо до пл. “Македония”. Под мястото тече подземна река. Пазарът е наречен така по името на солта, която се е продавала най-много. По-късно превес вземат зеленчуците, но името остава.

Циркът е построен през 1962 г. по проект на братя Ярослав, Любомир и Владимир Станкови и тяхната сестра К. Станкова-Мутафова. Куполът е висок 19 метра, а диаметърът му - 43. Манежът е дълъг 13 м, местата за зрители са 2000.

Цената на сградата

е 2,8 млн. лева.

Липсата на официална информация за причините за пожара, ражда всевъзможни версии, коя от коя - по нелепа. Според едната от тях сградата пламва от горящите факли на унгарски еквилибрист, който тренирал номера си в нея. Той изпуска едната факла, от която най-напред пламва реквизитът му.

Според друга версия пожарът е предизвикан от пенсионирани циркови артисти, които обитавали изоставена сграда до цирка. Според трета - от хора от близките жилищни сгради заради вонята от дресираните животни, които участват в някои от цирковите номера.

Най-невероятна е версията, че клечката драсват хора от профсъюзите. Идеята на ръководството на единствения тогава синдикат била да вдигнат още един билдинг до вече построената висока сграда, който да бъде конгресен център.

Пак според слухове при основния ремонт на цирка бил премахнат пластът противопожарна импрегнация на стените, металната конструкция и купола. Всичко, включително и външната обвивка от алуминий, било боядисано с леснозапалими лакови бронзови бои.

Къде е истината за пожара, днес е трудно да се каже. Комисията за разследване на причините не излиза публично с официално съобщение. Няма и информация за виновни и осъдени за пожара.

Сега на мястото на изгорелия цирк се строят два небостъргача. “Сити тауър” е висок 74,5 м. Другата кула с работно име I tower (съкратено от Italian tower - италианска кула) е планирана с височина 107 м.