“Да се занимаваш със спорт е хубаво, защото ти отваря вратички към света”, казва 14-годишният Кристиян Златев. Преди по-малко от месец момчето се върна от Египет с бронзов медал от световното първенство по таекуондо за кадети. И макар че детските му рамене за пръв път носят тежестта на световно отличие, Златев има успехи в балкански и европейски състезания. На последното в Сърбия печели златния медал. Миналата година е в Румъния на европейско. Тогава не успява да се класира в челната тройка, но остава на достойното 7-о място.
Конкуренцията на световното в Египет била много силна. За да спечели бронзовия медал, Златев успява да надвие претендента от Беларус. “Не беше много трудно, водех и в трите рунда. В първия му нанасях удари в корема. Във втория го ударих в главата, а в третия се стараех да бъда повече в защита и да задържа резултата”, казва момчето. Битката му с представителя на Казахстан била много по-трудна. В началото повежда в резултата. Втория рунд казахът успява да го настигне. Затова третият бил на кантар. Златев никак нямал намерение да губи. Събрал всичките си останали сили и го надвил.
Последната му битка е с руснака Георгий Боровиков.
“Бях малко изморен,
защото и трите мача
бяха в един ден”,
казва Златев. Краката вече го болели и усещал, че му е трудно да нанася силни удари. Затова и загубил. Но не съжалява, напротив, чувства се победител. Когато му връчвали бронзовия медал, дори не успял да опише с думи радостта си.
Докато е в Египет, момчето се възползва от шанса да разгледа някои от забележителностите. Посещава католическата църква “Дева Мария на мира” в курорта Шарм ел Шейх. Заедно със съотборниците си разглежда и една от джамиите. “Беше ми интересно да видя храмове на други религии, да науча за коптите, за които преди това не знаех нищо”, казва Златев.
В Египет за пръв път
се качил на камила
Пристигайки в София, го посреща министърът на културата Красен Кралев, който му връчва плакет. Накрая се прибира в Ботевград с много прекрасни спомени.
Започва да се занимава с таекуондо от първи клас. Тогава още бил закръглено малко момче. Запалва се по спорта заради разказите на свой връстник. “Споделяше ми толкова вдъхновено как тренира почти всеки ден и колко е яко, когато усилията му се възнаграждават и спечели медал”, спомня си Златев. Поискал и той да усети същото.
Затова придружил приятеля си до таекуондо клуба “Сунг Ри Ботевград”, където момчето тренирало от година и половина. Малкият Кристиян разгледал с любопитен поглед залата. След това наблюдавал как протича една тренировка. Харесало му и решил да се запише. През първата една година тренирал под вещото ръководство на Цветолюб Илиев, а след това на Пламен Трънски и Иван Божилов. Спортът му помага не само да влезе във форма, но и
да надвие астмата -
болест, с която се
бори от раждането си
Таекуондото е важна част от живота на момчето. Кристиян е категоричен, че в бъдеще иска да се занимава точно с този спорт. Затова тренира 5 пъти на седмица. “За училище ми остава време, няма как, но за други неща - не”, казва Златев.
От близо седмица вече е осмокласник. “Нямам любим предмет или някой, който да не харесвам. Просто гледам училището да върви, да не ми създава проблеми и да мога да се концентрирам върху тренировките.”
В края на миналата учебна година момчето стабилно заляга над учебниците, защото трябва да изкара националното външно оценяване и изпитите след 7-и клас. Тогава всекидневието му включвало само тренировки и четене. Усилията му се отплащат, защото Златев влиза там, където иска - в математическата паралелка на гимназията в Ботевград.
И макар историята на 14-годишното момче да звучи като приказка, превърнала се в реалност, това не е така.
Кристиян е отгледан
от родителите на
майка си Кръстана
и Пантелей
“С тях съм, откакто съм се родил. Много съм им благодарен за всичко, което са направили за мен.” Баща си нито познава, нито знае къде живее в момента. Майка му е в Ботевград. “Поддържаме връзка с нея, но тя си има друг мъж”, казва момчето.
Кристиян пази хубави спомени от детството си. Тъй като живее в къща, често се е случвало да излезе на улицата, да събере децата от квартала и просто да поиграят, докато навън слънцето се скрие. “Със сигурност има неща, които са ми липсвали в детството, но е хубаво да си при баба и дядо. Те са изключително грижовни към мен!”
Коментари (0)
Вашият коментар